Песните в албума:
1. Hunab K'u (A New Age Dawns Prologue)2. Dance Of Fate
3. The Last Crusade (A New Age Dawns pt.I)
4. Solitary Ground
5. Blank Infinity
6. Force Of The Shore
7. Quietus
8. Mother Of Light (A New Age Dawns pt.II)
9. Trois Vierges
10.Another Me 'In Lack'ech'
11.Consign To Oblivion (A New Age Dawns pt.III)
Epica
Consign To Oblivion
Година: 2005
Лейбъл: Transmission Records
Държава: Холандия
http://www.epica.com
Consign To Oblivion
Година: 2005
Лейбъл: Transmission Records
Държава: Холандия
http://www.epica.com
'Реалността понякога е по-чужда от измислицата, каквото и да се случва в сънищата ми, знам, че не може да е по-лошо от нея, затова предпочитам съня' (Mother Of Light)
Тези на пръв поглед шаблонни фрази се запаметиха много силно в съзнанието ми, защото музикантите от Холандия изпяха в новия си албум нещо, което ме тревожи от години насам. То може и да не е казано с най-поетичните фрази, но води към един дълбоко философски и екзистенциален размисъл. Отричаме ли всъщност реалността, защото не можем да се справим с нея или защото е прекалено сурова и отвратителна за да я приемем в ежедневието си? Бягаме ли във фентъзи книгите, търсим ли изхода в музиката, алкохола и наркотиците, като през цялото време заблуждаваме себе си за същността на действията си? Може би се изправяме и признаваме истината, след това я разказваме сред приятелите си, а те ни смятат за побъркани, защото и техните съзнания я отричат? Или се примиряваме, понасяме се по течението и оставяме забравата да ни обгърне в спасителните си обятия...
Забравата и споменът. Като се замисля, именно там е и смисълът на заглавието и на цялостната концепция на новото творение на готик формацията от Холандия. Доколкото вокалистката Simone Simons и китаристът Mark Jansen споделят, те са били дълболко заинтересовани от културата, философията и мъдростта на цивилизацията на маите и оттам е дошло и основното вдъхновение за втория им албум, изкристализирало в музикалната поема от четири части, кръстена Зората на една нова епоха (A New Age Dawns). Фокусът е върху древното пророчество, според което през 2012 г. ще настъпи краят на сегашната епоха. За разлика обаче от християнските предупреждения за Деня на страшния съд, маите забулват в неизвестност същността на това, което ще се случи през тези дни, като единствено неясно посдсказват за по-висшето ниво на съзнание и усещане, което човечеството ще изпита. Прологът Hunab K'u (Произходът на Вселената) има подчертано кинематографично звучене, което доказва, че епичното име на квинтета не е самоцелно избрано, и ни въвежда в атмосферата на забравените древни пророчества. The Last Crusade е своебразно предупреждение към безмилостната пропаганда и грубо налагане на християнството, както и очакване на последните му конвулсии, след което ще се наложи нова форма на духовност. Mother Of Light насочва вниманието ни към търсенето на изгубеното познание и просветление, което може да се окаже спасението от обкръжаващата ни ужасна действителност. Завършващата цикъла композиция Consign To Oblivion се занимава с идеята, че всяко извършено добро и зло рефлектира върху нас самите, защото съществува непрекъсваема взаимовръзка между хората. Останалите песни в албума третират различни проблеми като страха от разкриване на душевността и прикриването й зад безлична маска (Force Of The Shore), съдбоносните избори в живота (Quietus и Dance Of Fate).
Спрях се толкова подробно върху лириките в Consign To Oblivion, защото най-сериозните пропуски в първия албум на Epica се криеха именно в прекалено слаби и повърхностни текстове. Аз лично отхвърлям твърденията, че е била неуместно засегната темата в първият албум на групата за 11 септември, тъй като се е очаквало от готик група да пее само по средновековни сюжети. Истина е, че вдъхновението за подобен стил музика се крие най-вече в историята и митологията, но последния албум на After Forever (Invisible Circles, 2004) доказа по неоспорим начин, че база за текстове могат да се търсят и в настоящите проблеми на обществото и цивилизацията. От друга страна обаче и с това си творение Epica не доказват, че основните текстописци Simone Simons и Mark Jansen могат да сътворяват по-лирични, романтични или поетични текстове - определено група като Nightwish ги превъзхожда неимоверно поне в това отношение.
Като стана въпрос за After Forever, ще отбележа, че една от забележките ми към албума е, че бившият член на бандата Mark Jansen е явно повлиян от музиката на предишната си група и звученето на Epica до голяма степен напомня за това на именитите им сънародници. Бих си позволил да твърдя дори, че тембърът и начина на пеене на Simone ми напомня силно за Floor Jansen - слушах неколкократно двете балади на конкурентните банди Solitary Ground и Eccentric и там приликата в гласовете беше много голяма. Всъщност Floor Jansen притежава един от най-красивите гласове на континента и за Simone горните ми думи могат да бъдат единствено похвала. Наистина нейното мецо-сопрано звучи едновременно много мощно и красиво и е огромно удоволствие да бъде слушана, вокалните линии във всяка песен са превъзходни и грабващи слушателя. Още повече, че хорът на Epica (съставен от шестима мъже и жени) обогатява песните и помага на Simone на много места, особено в припевите, които по-този начин са неимоверно по-плътни и въздействащи. Китаристът Mark пък по много интересен начин контрастира със своите ръмжащи дет и пищящи блек вокали, които можем да чуем в Mother Of Light и Force Of The Shore, a в завършващата Consign To Oblivion ги смесва и прелива, като създава неповторимо ефектно въздействие. В Trois Viergies Simone участва в дует с вокала на Kamelot Roy Khan - след последните два албума на американските епик-пауър метъли бях леко негативно настроен към подобни дуети и старанието на двамата не можа напълно да заличи негативите от The Black Halo, където пък като гост вокал в Memento Mori участваше Simone. Въпреки всичко тези забележки представляват незабележимо дребни смущения в сравнение с цялостните страхотни изпълнения в албума.
Музиката в Consign To Oblivion е вдъхновено съчетание между епични мотиви и тягостни готик емоции, като величавите рифове на Mark Jansen и Ad Sluijter са преобладаващи, а ударните барабани помитат със силата си, в моментите, когато са оставени да се развихрят (добър пример в това отношение е Another Me 'In Lack'ech'). Прочетох мнения, че на места клавирът на Coen Jansen бил изнесен на прекалено предно място в сравнение с китарите, но тъй като не тая особени пристарстия към хеви и траш метъла, ще кажа, че това определено ми допада. Като разисквам инструменталната част на Consign To Oblivion, не мога да не спра вниманието си върху едноимената песен. Тя започва с минута и половина интро, което преминава от лирично в бурно настроение, и песента освен това съдържа няколко по-дълги пасажи без вокали, които доказват, че композиторските умения на холандците са на висота и те имат потенциала завбъдеще да сътворят наистина грандиозни моменти (или както обичат да се наричат сами стила си - бомбастични). Вече споменах, че в албума има две баладични изпълнения - Trois Vierges и Solitary Ground, които са значително над средното ниво, но им липсва още малко оригиналност и емоция, за да мога да ги определя като шедьоври.
За последните две година Epica са подобрили значително музиката си - за разлика от The Phantom Agony, където присъстваха няколко страхотни парчета, но имаше и по-незабележими, тук почти всички песни са от изключителна класа. Холандците са много близо до съвършената амалгама от готик и епик и се надявам в третия им албум да я постигнат, като обърнат внимание на слабостите си и се постараят да ги отстранят. Ако се намирахме в нормална европейска държава, бих ви агитирал неимоверно да се впуснете в музикалните магазини, за да изпреварите прииждащите опашки от фенове борещи се да си купят албума, но май ще си спестя усилието.
Общото ми впечатление след последните ми две ревюта - на Darkwell и Mortal Love - е силно положително и очаквайки нови албуми на групи като After Forever, Beseech и Lacuna Coil до края на лятото и през есента бих прогнозирал една много ползотворна и качествена година за готик метъл сцената.
Тези на пръв поглед шаблонни фрази се запаметиха много силно в съзнанието ми, защото музикантите от Холандия изпяха в новия си албум нещо, което ме тревожи от години насам. То може и да не е казано с най-поетичните фрази, но води към един дълбоко философски и екзистенциален размисъл. Отричаме ли всъщност реалността, защото не можем да се справим с нея или защото е прекалено сурова и отвратителна за да я приемем в ежедневието си? Бягаме ли във фентъзи книгите, търсим ли изхода в музиката, алкохола и наркотиците, като през цялото време заблуждаваме себе си за същността на действията си? Може би се изправяме и признаваме истината, след това я разказваме сред приятелите си, а те ни смятат за побъркани, защото и техните съзнания я отричат? Или се примиряваме, понасяме се по течението и оставяме забравата да ни обгърне в спасителните си обятия...
Забравата и споменът. Като се замисля, именно там е и смисълът на заглавието и на цялостната концепция на новото творение на готик формацията от Холандия. Доколкото вокалистката Simone Simons и китаристът Mark Jansen споделят, те са били дълболко заинтересовани от културата, философията и мъдростта на цивилизацията на маите и оттам е дошло и основното вдъхновение за втория им албум, изкристализирало в музикалната поема от четири части, кръстена Зората на една нова епоха (A New Age Dawns). Фокусът е върху древното пророчество, според което през 2012 г. ще настъпи краят на сегашната епоха. За разлика обаче от християнските предупреждения за Деня на страшния съд, маите забулват в неизвестност същността на това, което ще се случи през тези дни, като единствено неясно посдсказват за по-висшето ниво на съзнание и усещане, което човечеството ще изпита. Прологът Hunab K'u (Произходът на Вселената) има подчертано кинематографично звучене, което доказва, че епичното име на квинтета не е самоцелно избрано, и ни въвежда в атмосферата на забравените древни пророчества. The Last Crusade е своебразно предупреждение към безмилостната пропаганда и грубо налагане на християнството, както и очакване на последните му конвулсии, след което ще се наложи нова форма на духовност. Mother Of Light насочва вниманието ни към търсенето на изгубеното познание и просветление, което може да се окаже спасението от обкръжаващата ни ужасна действителност. Завършващата цикъла композиция Consign To Oblivion се занимава с идеята, че всяко извършено добро и зло рефлектира върху нас самите, защото съществува непрекъсваема взаимовръзка между хората. Останалите песни в албума третират различни проблеми като страха от разкриване на душевността и прикриването й зад безлична маска (Force Of The Shore), съдбоносните избори в живота (Quietus и Dance Of Fate).
Спрях се толкова подробно върху лириките в Consign To Oblivion, защото най-сериозните пропуски в първия албум на Epica се криеха именно в прекалено слаби и повърхностни текстове. Аз лично отхвърлям твърденията, че е била неуместно засегната темата в първият албум на групата за 11 септември, тъй като се е очаквало от готик група да пее само по средновековни сюжети. Истина е, че вдъхновението за подобен стил музика се крие най-вече в историята и митологията, но последния албум на After Forever (Invisible Circles, 2004) доказа по неоспорим начин, че база за текстове могат да се търсят и в настоящите проблеми на обществото и цивилизацията. От друга страна обаче и с това си творение Epica не доказват, че основните текстописци Simone Simons и Mark Jansen могат да сътворяват по-лирични, романтични или поетични текстове - определено група като Nightwish ги превъзхожда неимоверно поне в това отношение.
Като стана въпрос за After Forever, ще отбележа, че една от забележките ми към албума е, че бившият член на бандата Mark Jansen е явно повлиян от музиката на предишната си група и звученето на Epica до голяма степен напомня за това на именитите им сънародници. Бих си позволил да твърдя дори, че тембърът и начина на пеене на Simone ми напомня силно за Floor Jansen - слушах неколкократно двете балади на конкурентните банди Solitary Ground и Eccentric и там приликата в гласовете беше много голяма. Всъщност Floor Jansen притежава един от най-красивите гласове на континента и за Simone горните ми думи могат да бъдат единствено похвала. Наистина нейното мецо-сопрано звучи едновременно много мощно и красиво и е огромно удоволствие да бъде слушана, вокалните линии във всяка песен са превъзходни и грабващи слушателя. Още повече, че хорът на Epica (съставен от шестима мъже и жени) обогатява песните и помага на Simone на много места, особено в припевите, които по-този начин са неимоверно по-плътни и въздействащи. Китаристът Mark пък по много интересен начин контрастира със своите ръмжащи дет и пищящи блек вокали, които можем да чуем в Mother Of Light и Force Of The Shore, a в завършващата Consign To Oblivion ги смесва и прелива, като създава неповторимо ефектно въздействие. В Trois Viergies Simone участва в дует с вокала на Kamelot Roy Khan - след последните два албума на американските епик-пауър метъли бях леко негативно настроен към подобни дуети и старанието на двамата не можа напълно да заличи негативите от The Black Halo, където пък като гост вокал в Memento Mori участваше Simone. Въпреки всичко тези забележки представляват незабележимо дребни смущения в сравнение с цялостните страхотни изпълнения в албума.
Музиката в Consign To Oblivion е вдъхновено съчетание между епични мотиви и тягостни готик емоции, като величавите рифове на Mark Jansen и Ad Sluijter са преобладаващи, а ударните барабани помитат със силата си, в моментите, когато са оставени да се развихрят (добър пример в това отношение е Another Me 'In Lack'ech'). Прочетох мнения, че на места клавирът на Coen Jansen бил изнесен на прекалено предно място в сравнение с китарите, но тъй като не тая особени пристарстия към хеви и траш метъла, ще кажа, че това определено ми допада. Като разисквам инструменталната част на Consign To Oblivion, не мога да не спра вниманието си върху едноимената песен. Тя започва с минута и половина интро, което преминава от лирично в бурно настроение, и песента освен това съдържа няколко по-дълги пасажи без вокали, които доказват, че композиторските умения на холандците са на висота и те имат потенциала завбъдеще да сътворят наистина грандиозни моменти (или както обичат да се наричат сами стила си - бомбастични). Вече споменах, че в албума има две баладични изпълнения - Trois Vierges и Solitary Ground, които са значително над средното ниво, но им липсва още малко оригиналност и емоция, за да мога да ги определя като шедьоври.
За последните две година Epica са подобрили значително музиката си - за разлика от The Phantom Agony, където присъстваха няколко страхотни парчета, но имаше и по-незабележими, тук почти всички песни са от изключителна класа. Холандците са много близо до съвършената амалгама от готик и епик и се надявам в третия им албум да я постигнат, като обърнат внимание на слабостите си и се постараят да ги отстранят. Ако се намирахме в нормална европейска държава, бих ви агитирал неимоверно да се впуснете в музикалните магазини, за да изпреварите прииждащите опашки от фенове борещи се да си купят албума, но май ще си спестя усилието.
Общото ми впечатление след последните ми две ревюта - на Darkwell и Mortal Love - е силно положително и очаквайки нови албуми на групи като After Forever, Beseech и Lacuna Coil до края на лятото и през есента бих прогнозирал една много ползотворна и качествена година за готик метъл сцената.
Напомня на: After Forever, Edenbridge, Nightwish, Haggard
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 390 2
Включване / Регистрация