Песните в албума:

1. Fate Prisoner
2. Strange
3. Metat(r)on
4. Crown Of Thorns
5. The Machine
6. Hope Unborn
7. Nothingness
8. Far Cry
9. Last Chance
Darkwell
Metat(r)on
Година: 2005
Лейбъл: Napalm Records
Държава: Австрия
http://www.darkwell.org/
Тъй като имам удоволствието да слушам австрийската готик формация едва от няколко месеца, ще съкратя до минимум така любимите си лирични и биографични отклонения за миналото на групата. Музикантите от Инсбрук са формирани наскоро, през 1999 г. и на следващата година издават първия си албум, чиято заглавна песен е базирана на известната поема на английският класик Лонгфелоу. През по-следващата година в групата протичат постоянни промени в състава, което не им позволява да се съсредоточат по-сериозно върху работата по втори албум. Факт е замяната на клавириста и китаристa им в началото на 2001 г., но много по-сериозно върху облика на бандата рефлектира напускането на вокалистката им Alexandra Pittracher, на чието място идва червенокосата чаровница Stephanie Meier. С нея е записан мини албумът Conflict Of Interests (2003) и естествено идва стремежът на петорката за завършване на дългоочаквания втори проект, който носи двузначното заглавие Metat(r)on и се появява на бял свят през есента на 2004 г. Естествено Darkwell се носят на гребена на комерсиалната вълна, обхванала напоследък множество пауър, симфоник и готик метъл банди и няколко месеца преди самия албум промотират сингъла Strange, който трябва да изостри глада на феновете по време на пролетните им турнета през същата година. Ще простим 'греха' на австрийците зарадите високото качество на Metat(r)on (и заради хубавите коси и очарователната визия на Stephanie ).

Самият албум се състои от девет песни, издържани в най-добрите традиции на ангелогласния готик метъл: красиви ефирни женски гласове, замечтано-лирична атмосфера, стойностен музикален акомпанимент. Не мога да определя близко музикално сходство с определена група, а на пренаситената готик сцена това несъмнено си е комплимент. Дуум атмосфера и грубиянско насичащи пространството дет вокали не се забелязват, защото са заменени от по-меки и лирични изразни средства. За да съм максимално обективен, трябва да отбележа че Stephanie не се стреми да достигне космическите октави на Tarja Turunen (Nightwish) или Floor Jansen (After Forever). Това определено не е решение, взето поради липса на гласови потенциал - композиции като Nothingness го доказват - a съзнателно поет път. Гласът на Stephanie звучи меко и топло, но песни като Far Cry и The Machine го показват в съвсем друга светлина - напрегнат и изпълнен с търсене. В цялостно отношение се забелязва композиторския талант на основателя на бандата Roman Wienicke (наскоро участвал и в последните албуми на Leaves' Eyes, Atrocity и Graveworm), чийто солиден музикален опит и несъмнен потенциял му дават възможност да съчетава лирични пасажи с бурни китарни избухвания, твърди и насечени интродукции и разчупени инструментални пасажи. От това Darkwell печели неимоверно, защото албумът съчетава разнообразни емоции и настроения, без нито за момент да дотяга.

Ако трябва да обобщя впечатленията си от отделните песни, не мога да се въздържа да насоча вниманието към изключително силните Fate Prisoner, Metаtron и Strange. В тях Darkwell залагат на станалата емблематична Stephanie и тя нито за момент не ги предава - точно тук са едни от най-силните изпълнения в певческата и кариера въобще с прекрасни и завладяващи наслагвания на гласа й, в които за разлика от повечето си именити колежки не просто започва, изпълнява и завършва една композиции в определено музикално темпо и настроение, а постоянно ги променя и дообогатява. Ритъмът в тези песни е не особено сложен, но чудесно подхождащ, клавирите - осезаемо допълващи определени моменти, а неведнъж има и любопитни, макар и кратки, нструментално-експериментаторски пасажи. Лекият замечтан унес, в който бях попаднал около средата на албума обаче бе прекъснат от The Machine. Песента е в характерното за Darkwell средно темпо, с дори по-агресивна от обичайната инструментална част и с приятни вокали. Последното определение обаче определено не се отнася за припевът, който е изкуствено удължен и постоянно високото и натрапващото се ...the machiiiineeeeeeeeee... лично в мен предизвиква единствено чувство на раздразнение и ме кара да я прослушвам максимум до средата. Песни като Hope Unborn и Nothingness пък са звучащи значително по-оригинално, макар и трудносмилаемо и в тях може да се съсредоточим в по-голяма степен върху останалите инструменти (освен многократно споменавания глас на Stephanie) и да разберем, че австрийците са сътворили една продукция със завършен облик и музикални достойнства. Завършващата Last Choice предлага последно докосване до магията на Darkwell и в мен оставя единствено разочарованието, че в албума има единствено девет песни.

Оценката за Metat(r)on e много висока, а удоволствието при слушането на албума нарастваше след всеки път. Това е ясно доказателство за стойността му и отбелязва несъмнения напредък на бандата за последните четири години. Като се има в предвид, че доста неизвестни готик банди издават все по-качествени неща напоследък, а популярните (с малки изключения) не стоят на лаврите си, а продължават да се развиват, мога да обобщя в заключение, че периодът 2004-2005 г. е един от най-силните за сцената въобще.
Напомня на: After Forever, ранните Within Temptation, Xandria, Lacuna Coil
Оценка: 1234
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: ЦСКА - Левски 0:1
Дучето