Когато Karma To Burn се събраха отново преди две години, почти оцапахме гащите от кеф. А когато миналата година издадоха жестокия Appalachian Incantations (ревю), съвсем откачихме, защото се оказа, че изобщо не са мръднали и отново пребиват с жестоки рифови крошета. И сега, в навечерието на петия им албум и поредното им голямо турне, си говорим с басиста и съосновател на Karma To Burn, симпатягата Rich Mullins.

RR: Здрасти, Rich! Сега ли ставаш?
RM: Да.

RR: Как е 2011 досега?
RM: Засега е окей. Няма някакви ужасни трагедии.

RR: Appalachian Incantation, който излезе миналата година, беше сериозно доказателство за завръщането ви. Как направихте албума? Под напрежение ли го писахте или беше изцяло естествен процес?
RM: Доста естествено се получи. Започнахме с... Мисля, че третата песен беше Forty One и решихме, че трябва да се опитаме да направим нов запис. Така започнахме. Е, накрая се пришпорихме за една песен, защото работихме със Scott Reeder. Искахме да направим парчето навреме с него, но накрая не остана време.

RR: Като спомена Scott Reeder, той продуцира албума. А в него пее John Garcia. Откъде идва тази силна връзка с Kyuss?
RM: Мисля, че е от времето на турнето към The Sky Valley. Живеем в противоположни краища на страната. Китаристът на Hermano свиреше в една група от Кентъки, наречена Black Cat Bone. Бяха заедно с Kyuss в едно и също студио и при един и същ лейбъл по времето, когато записваха Sky Valley. А той имаше ранно копие от албума. Чул ни да свирим, дойде и ни каза: „Момчета, сигурно това ще ви хареса.” И ни го даде. Чухме ги, веднага ни харесаха и направихме няколко концерта заедно в Охайо. Това беше преди много време, тогава станахме и приятели. Откривахме за Queens Of The Stone Age на първото им турне. Така че се познаваме с тези хора открай време. По онова време всъщност John дойде да живее при мен в Западна Вирджиния за няколко месеца, преди да направят … And the Circus Leaves Town.

RR: Как феновете и критиката приемат албума ви? Добре ли се продава?
RM: Всъщност, адски добре. Много добре.

RR: Защо групата се разпадна през 2002?
RM: Ех… Имах проблем с наркотиците. Изтървах контрола над нещата. Опитах се да променя живота си като се преместя на друго място. Мислех, че ще свърши работа, но не беше така.

RR: Докато Karma бяха разделени, всички се впуснахте в различни проекти. Добър опит ли ви донесоха те?
RM: Беше добре, да. Продължихме да свирим и да пробваме нови неща. А аз и Rob трябваше да се изчистим. Така налучкахме посоката, успяхме да се отърсим от пречките и стигнахме до днешната ситуация с различна гледна точка.

RR: Как решихте да реформирате Karma To Burn?
RM: Леле! С Will си проговорихме за пръв път от 7 години и това беше първото нещо, за което стана въпрос. Доста странно беше. На мига се случи.

RR: Когато се върнахте през 2009, се впуснахте в мащабно турне. Изнесохте много концерти в Европа, която се оказва предпочитано място за групи от Щатите. Защо?
RM: Защото Щатите вече не са рок. В САЩ е доста мрачно за всеки, който не е ясно комерсиален.

RR: Но пък има толкова много рок групи там!
RM: Е, можеш да преживяваш. Има доста групи, които тук се оправят по-добре отколкото там при вас. Направихме турне с The Sword. The Sword са много по-добре в Щатите, отколкото в Европа.

RR: Но The Sword бяха на турне с Metallica, което вероятно им е помогнало доста.
RM: Да. Със сигурност оказва влияние. Но и преди Metallica си бяха горе-долу голямо име. Първият им албум беше приет много добре тук. Странно е – трудно е да се предвиди какво ще стане в Щатите. Трудно можеш да привлечеш медийно внимание, ако не те показват поне малко по телевизията.

RR: Когато се събрахте отново, свирихте на Roadburn. И направихте два концерта в един ден там.
RM: Да, свирихме два пъти за един ден. Трябваше да направим допълнително шоу, защото заради онзи вулкан много групи отмениха участието си. Странно е как един вулкан пречи на хората да пътуват. Надали някой очаква да чуе такова нещо. Имаше банди, които пътуваха специално за Roadburn, а ние свирехме доста, това беше част от европейското ни турне и така или иначе щяхме да поостанем в Европа. Пристигнахме преди вулкана и видяхме как хора търсят билети за кораби и се опитваха да стигнат по вода от Англия до Лос Анджелис. Луда работа. Хората предприемаха отчаяни ходове, за да прекосят океана.

RR: Къде беше върхът на концертите след риюниъна на групата? В коя държава?
RM: Извадихме голям късмет, защото много от концертите бяха жестоки. Свирихме на много места, на които не сме били преди като Гърция и Полша. Наистина се изненадахме от рок сцената по тези места.

RR: Опитах се да дойда в Гърция да ви гледам, но не смогнах, така че се надявам да наминете насам отново.
RM: Опитваме се да стигнем към вас това лято. В момента правим турнето. Започва в последната седмица на май. Знам, че ще свирим за пръв път във Финландия. После ще минем през Русия. След това слизаме към Гърция. Така че ще видим.

RR: През годините сте свирили с много яки банди, като Monster Magnet например. Кои бяха най-готини от тях и кои бяха любимците ти?
RM: Motörhead! Сигурно сме свирили стотина пъти с тях, а аз стоях и гледах всеки техен концерт, защото са толкова добри. Всяка песен е страхотна.

RR: С коя банда още не сте свирили, а много ти се иска?
RM: Само една. Свирихме на единн фестивал с тях, но това не се брои. AC/DC.

RR: Не е ли изморително да свириш и в Karma To Burn, и в Year Long Disaster?
RM: Човек, изтощително е дори свиренето само в Karma To Burn. Изнасяме толкова много концерти, лудница е, хаха. Шегувам се, обичам да свиря музика, така че за мен не е изморително. Без значение с какво се занимаваш, щом го правиш постоянно, то ти става професия и ти му отдаваш хиляди часове. Така че, не. Искам да свиря и искам да го правя колкото мога повече.

RR: Как решихте да направите пак песни с вокали?
RM: Навремето не правехме, само защото така и не намерихме певец, с когото да работим. Ние тримата не сме хора, с които лесно излизаш на глава. Имаме си изисквания за писането, за звученето на дадена песен и често не оставяме място за друг. И в много случаи е трудно гласът да отрази цялата енергия, която можем ние с инструментите. Затова е трудно. Напоследък обаче задобряхме в писането, така че този запис има парчета с вокали.

RR: Как се запознахте с Daniel Davies?
RM: Купувах пиене за един купон, той се беше наредил за пиячка по същото време и се заговорихме в магазина, хаха. Споделяхме сходни интереси за темите, които се въртяха на купона. Цяла нощ изкарахме заедно и излезе, че имаме общ интерес и към наркотиците. Когато се срещнеш с хора по този начин, обикновено се виждате известно време. Ние се срещахме една седмица, когато разбрах, че може да свири на китара. Когато го чух да свири, си казах, че го бива.

RR: А как е чувството да работите с John Garcia? Приятели сте от много години, но как е да работиш с него? Защото определено Two Times ми е личен фаворит.
RM: Супер! Ами, той е съвсем естествен. Застава зад микрофона и нещата просто се случват. Понякога... това ни се е случвало с много хора, които са се опитвали да пеят с нас - понякога вокалите на някой просто не стигат до никъде с песента. А в момента, в който той застане там, веднага я отвежда към едно по-добро ниво.

RR: Той ли написа текста или е твой?
RM: Текстът е негов, той сам си пише лириките. Така работим – ние правим музиката – бас линиите са мои, китарните партии са на Will. Е, относно Karma To Burn, всичко започва и свършва с Will, ако трябва да сме честни. Всеки от нас гледа да вложи нещо от себе си в музиката. Когато някой пее, той трябва да вложи собствените си мисли. Ако ще го правиш на живо, трябва да можеш да го пресъздаваш всяка вечер.

RR: Звучи логично. Наскоро обявихте, че вече работите по нов албум. Което е доказателство, че завръщането ви е сериозно. Може ли да разкриеш подробности за записа? Какво да очакваме? И пак ли работите с John Garcia?
RM: Нещата, които направихме с John Garcia ще излязат в неговия албум, Garcia Vs. Garcia. Така се разбрахме с него. Той също се включва, не знам точно, но когато започнахме да работим заедно, той още не се беше захванал с Kyuss Lives, а сега този проект му ангажира вниманието изцяло. Така че не съм сигурен дали ще има нещо с него в новия ни албум.

RR: А кога да го очакваме?
RM: Албумът ни излиза в края на май.

RR: О, значи скоро!
RM: Да, сега започваме записите. До две седмици започваме. Отиваме в студиото на Dave Grohl, което е най-якото студио на света. Май се очертава най-големият ни албум. Дори само демозаписите са гигантски. Наистина се вълнувам много. За пръв път чувам някой да доближава записите ни така до концертното ни звучене. Ще останем в студиото около месец. Daniel ще направи две песни с нас. Ще свири на китара в някои парчета. Scott Kelly от Neurosis ще се включи за една песен. И открай време говорим с Burton Bell и го навиваме да направим нещо заедно, той е навит и ако има време, ще видим. Трудно е да изкараш хората от графиците им. Защото при нас не става някой да дойде за един ден и да си бие шута. Трябва да дойдеш и да работим поне една седмица.

RR: Имаш ли някаква идея за заглавието на албума?
RM: Ами тъкмо работим по нещата. Ако беше рап албум, щяхме да го наречем просто Karmageddon, хахахаха.

RR: Пак ли ще работите с Napalm Records?
RM: Да.

RR: А как се свързахте с тях? Те са австрийска фирма, а вие сте от Западна Вирджиния.
RM: Откъде да знам? Агентът ни Matthias е от Германия и си има собствена банда, My Sleeping Karma. Те започнаха навремето като трибют група на Karma To Burn. Така си навръзвам нещата, хаха. Той се познаваше с пичовете от Napalm и ги попита, а президентът им казал: „Ще се радвам да вземем Karma To Burn при нас”.

RR: Занимаваш ли се с друго извън музиката или можеш да живееш от свиренето на бас?
RM: Поне в момента успявам да вържа двата края с бас китарата. Трудно е, защото Лос Анджелис е скъп град. В Западна Вирджиния е много по-евтино. Но трябва да записваме тук, така че засега оставам. Имаме достатъчно късмет да правим концерти в Щатите и тук се оправяме. Повечето групи в нашия жанр не успяват, така че сме щастливци, че можем да свирим тук. Музикалната индустрия, поне спрямо артистите, според мен се връща там, откъдето е започнало - тоест към пътуващите музиканти. Хората, които обикалят от град в град, свирят и по този начин си изкарват хляба. Трябва да продължим да свирим, защото така изкарваме доходите си.

RR: През 2010 издадохте албуми и с двете ви групи, така че годината определено беше силна за Rich Mullins. Какво очакваш от 2011?
RM: 2011 ще е фокусирана главно върху Karma To Burn.

RR: Тъй като Karma To Burn са убийствена машина за рифове, чудя се каква музика слушате? Кои групи ви вдъхновяват?
RM: Абсолютно всякакви, слушаме всичко. Всичко, до което се докопаме. Не сме се променили много от ранните дни на групата. Още от първата година развихме наш си стил. Когато започне някоя песен, знаеш, че сме ние. Ако си ни слушал преди, може и да си в съседната стая, а някой да пусне оттатък нова песен и да си кажеш: „Я, това звучи като Karma To Burn” и като влезеш в стаята ще видиш, че сме ние. Понякога и ние си казваме: „Абе, сещаш ли се за онова парче на Thin Lizzy със смахнатия финал? Трябва и ние да си напишем песен със смахнат край.” Или неща от сорта на: „Абе, сещаш ли се за това парче на The Cure?”, или “А онази песен на Joy Division?” Хората не си дават сметка, но направихме един кавър на Joy Division в първия ни албум. И ако трябва да съм честен, някои от нашите... Те са една от най-великите групи на всички времена и донякъде ги имитираме в метъл прочит.

RR: А кой беше последният албум, който си купи?
RM: Ааах! Наскоро си купих нещоI А, да, взех си Freak-A-Zoid на Midnight Star. Купих си и албума на Stillwater с песента Mind Bender.

RR: Какво представляват Karma To Burn по време на турне? Рок енд рол банда с всичките луди преживявания или група спокойни хора?
RM: Не е чак толкова откачено както преди. Когато пътувахме в началото на 2000-те, беше пълна лудница. Беше опасно за всички замесени. Днес не е точно така. Сега внимаваме да оцелеем до следващия концерт и да сме в добра форма, за да можем да свирим всяка вечер. Но все още сме група откаченяци, странни хора и силни личности сме, затворени в малко пространство.

RR: Можеш ли да разкажеш някоя от по-лудите истории, когато сте били на път?
RM: Хората ме питат за това и е наистина трудно да отделя ситуациите и емоциите, отделните истории дали са се случили вечерта и кое е било на другия ден, но майтапите и идиотските ситуации са много. Просто не знам какво точно искат да чуят хората.

RR: А каква е тая работа с числата? Защо решихте да слагате числа вместо имена на песните? Е, има и песни с имена, но повечето са номера.
RM: Ако някое парче има име, значи сме сложили вокали вътре. Ако е инструментал, само го номерираме.

RR: А чия беше идеята?
RM: Мисля, че на Will, защото той прави така с рифовете си още преди да направим Karma To Burn. Номерираше си ги: “Това ще бъде номер едно”, защото нямахме певец. Така ни се струва редно. Аз съм учил математика, инженер съм, така че харесвам числата. Понякога рокът е объркващо нещо. Понякога правим две конкретни парчета – Thirty и Thirty Four, за да се объркаме още повече. Когато са в сетлиста, винаги изчаквам началото, за да съм сигурен, че ще свиря правилната песен.

RR: А кои песни обичаш да свириш на живо?
RM: Обичам да свиря Twenty Eight и Twenty, защото са заредени с енергия. Напоследък ми харесва да свиря много Forty One. Forty Seven, която отваря новият ни албум, тя пък е убийствена.

RR: Миналата година, като издадохте албуми и с двете ви групи, как решихте кой риф и коя мелодия да отидат за Karma To Burn и кои за Year Long Disaster?
RM: Песните на Karma To Burn сме ги писали в повечето случаи, докато седим в репетиционната и просто свирим.

RR: Като джем сесии?
RM: Да. Така пишем парчетата на Karma To Burn. С изключение на Waiting on the Western World – с Will и Daniel живеехме в една къща, когато Will засвири рифа, а Daniel започна да пее, така че тази песен се роди отделно. Тогава Daniel я докара в репетиционната и я довършихме заедно. А албумът на Year Long беше написан с участието на Karma To Burn. Правехме саундчек в Испания и някои от нещата ни прозвучаха готино, така че ги записах на телефона ми и ги изпратих по мейла на Daniel, а той ги изпя и ги включихме в албума на Year Long Disaster. Парчетата на Year Long обикновено започват с рифчета на баса, които съм си измислял. А те са правени още преди с Karma To Burn да се съберем отново, така че по-голямата част от Black Magic беше вече готова.

RR: Ясно. За да приключим интервюто, бих искал да те попитам за любимите ти албуми за 2010, кои неща те впечатлиха най-много?
RM: На други банди? Ами… Ох! Опитвам се да се сетя какво съм слушал. Гледате ли Metalocalypse там?

RR: Да.
RM: Анимацията. (смее се) Трети сезон! (избухва в смях) И новите серии на Aqua Teen Hunger Force. Последният сезон е жесток. Иначе ми хареса новият албум на The Sword. Слушах малко и новия Monster Magnet. Кой друг изкара албум?

RR: А кои банди от тези, които си гледал на живо, ти харесаха най-много миналата година?
RM: Torche. Гледахме и няколко много добри концерта на Monster Magnet, докато бяхме на турне с тях. Гледахме и страхотни подгряващи банди, но им забравям имената, понеже са толкова много. Има страшно много добри групи. Като онези пичове, с които свирихме в Германия, не им помня името (Рич вероятно говори за Sungrazer). Трудно е да ги запомниш всички, а и аз тъкмо ставам. Сигурно след час ще си кажа: „Да, бе, тия! А, този албум от миналата година беше страхотен!” Хаха.

RR: Прав си. Добре, оставям те засега. Ще ти изпратя линкове към интервюто, когато го публикуваме след две седмици.
RM: Супер, мерси! Знаеш ли, трябва да промениш въпросите, да се престориш, че си ме питал други неща. Мога да измисля разни отговори от сорта на: „След като скрихме тялото и изтрихме следите от ДНК от местопрестъплението, нямаше какво да правим вечерта.” Хаха, хайде, приятен ден, пич! Чао!
RR: Чао!

_{Снимки: www.k2burn.com}