Песните в албума:

1. Prophecy
2. Living Sacrifice
3. Execution Style
4. Defeat U
5. Mars
6. I Believe
7. Moses
8. Born Again Anarchist
9. Porrada
10. In The Meantime
11. Soulfly IV
12. Wings
Soulfly
Prophecy
Година: 2004
Лейбъл: Roadrunner Records
Държава: САЩ
http://www.soulfly.com
Симбиоза - това е взаимната зависимост между два организма от различен вид. Soulfly успяват по уникален начин да въплътят в едно хомогенно цяло най-разнообразни и на пръв поглед абсолютно несъвместими с метъла музикални жанрове. Едва ли тази група щеше да има такъв облика ако Max Cavelera нямаше този космополитен поглед към музиката. И нека веднага направим едно уточнение - когато визираме Soulfly, това в 99% от случаите е равносилно на визирането на личността Max Cavalera - това е човекът основател, идеолог, единственият постоянен член на групата, творящ музиката и текстовете на песните. А освен това е и продуцент на последния, четвърти албум на групата - Prophecy.

Съставът, записал този албум е доста различен от този, записал предшественика от 2002 година - 3. Поради недостатъчно изяснени причини преди записите на албума Max решава да обнови групата като изгонва останалите трима и в последствие привлича басистa на доскоро разпадналите се Megadeth - Dave Ellefson, бившия китарист на Ill Nino - Marc Rizzo, още един басист в лицето на Bobby Burns (ex. Primer 55) и барабанистa Joe Nunez, тропал в албума Primitive от 2000 година. Всички те се справят чудесно със задълженията си като Marc Rizzo изглежда е най-свежото попълнение. Който е следил развитието му досега няма начин да не е запознат с добрата му техника и креативна енергия.

Този албум безспорно е най-иновативният от досегашната дискография на Soulfly, поради което има голяма вероятност да бъде приет противоречиво, както от редовия слушател, така и от всеки запален фен на Soulfly. Но стоенето на едно място не е нещо, което би трябвало да очакваме от г-н Cavalera.
Prophecy започва ударно с едноименната песен, която като цялостно построение влиза в рамките на класическа метъл резачка марка Soulfly и по време, на която имаме удоволствието да се наслаждаваме на неспиращи перкусии с трайбъл отенък. Продължавайки така може да вкарам по един абзац за всяка от песните, защото всяка една има свой облик, но едновременно с това албумът звучи завършено и цялостно. Няма начин обаче да пропуснем открояващите се моменти като фламенко китарите на Marc Rizzo (в Mars и Porrada), присъствието на станалата вече традиция акустична инструментална композиция (Soulfly IV), в която има изпълнение на кавал, отличните китарни сола в Living Sacrifice и Execution Style, вокалните линии на въздесъщия Cavalera, текстовете, които варират от първично агресивни до проникновено духовни, както и присъствието на кавър версия на песента In The Meantime, оригиналът на която принадлежи на Helmet. Интересното при нея е, че хем си личи, че това не е песен на Soulfly, хем преработката носи духа на групата, а краят й е оформен от изпълнение на зурла на ембиънт/дъб фон. На това му се вика кавър!
Porrada също е доста интересна - китарните рифове са издържани в типичен хардкор стил, но гледайте какво става тука - започваме с чисто фламенко, после завихряме погото под съпровода на бразилски текст и споменатия хардкор. На три пъти обаче бясното темпо бива прекъснато от китарни сола, а накрая отмаряме с чиста проба трайбъл перкусии. Интересно...

Сега да видим, кой как ще възприеме факта, че в Moses има чистокръвно реге. Това е и моментът, към който бях най-резервиран преди да чуя за какво става дума. Вече спя спокойно, защото резултатът е много добър. Max-a си стои на заден фон докато се изредят тромпетите и реге вокалите и после така се включва с китари и вокали, че ще се чудите къде отиде този свят. След средата песента става касапница и всяко реге решава да си ходи, докато не идва време за продължителния и отнесен дъб финал.

Единственият ми негатив относно албума е насочен към финалната акустична песен Wings. Тя се състои от две части - в първата вокалните линии са изпълнени от Asha Rabouin, която взима участие и в предишните два албума на групата. Вокалите притежават всички отрицателни черти, които могат да вземат от Christina Aguilera и Mariah Carey. Втората част сама по себе си не е лоша като замисъл - изпълнение на цигански духов оркестър, но какво по дяволите е общото между първата и втората част на тази песен?

Едно обаче, за мен е ясно - този албум не заслужава ревю с подобен край. Това е един качествен продукт с марка Soulfly, изобилства от силни моменти, притежава енергията на метъла, комбинирана (но не и блудкаво примесена), с разнообразни мотиви. Това вече е подобаващ край.
Напомня на: Soulfly
Оценка: 12345
коментари [0] 
 
 
© 2003 Booze Project :: But the greatest thing by far is to be a master of metaphor. It is the one thing that cannot be learnt from others.
Аристотел