Песните в албума:
1.As I Am2.This Dying Soul
3.Endless Sacrifice
4.Honor Thy Father
5.Vacant
6.Stream Of Consciousness
7.In The Name Of God
Dream Theater
Train Of Thought
Година: 2003
Лейбъл: Elektra Rec.
Държава: САЩ
http://www.dreamtheater.net
Train Of Thought
Година: 2003
Лейбъл: Elektra Rec.
Държава: САЩ
http://www.dreamtheater.net
Когато чух този албум останах адски впечатлена, имайки предвид всичките критики, които бях чула преди това. Моето лично мнение е, че Train Of Thought е абсолютен връх в кариерата на Dream Theater. Те са не само любима група на доста метъли, а са се превърнали и в еталон за професионализъм.
В Train Of Thought е запазено прогресив звученето, като същевременно са вкарани и доста тежки елементи. Този албум изкарва Dream Theater далеч от границите на прогресив метъла и ги изпраща в пространство, където музиката не може да бъде заключена и потисната от определени стилови ограничения.
Сингълът As I Am открива с тежки, мрачни рифове, които в комбинация с текста изграждат едно доста агресивно звучене, изненадващо на фона на досегашния стил. Всъщност прогресив-овертюрата започва с второто парче - This Dying Soul и продължава с баладичното начало на Endless Sacrifice, което постепенно набира скорост и се превръща 11-минутен епос с изкъртващо соло и разбиващи барабани! Моментът, в който Rudess се проявява в целия си блясък е Honor Thy Father, където също се усеща и може би единствената слаба страна на албума - моментното, несвъразно "рапиране" на La Brie.
Определено най-различната песен е Vacant - баладично съчетание от клавири и глас...тъга и меланхолия. Steam of Consciousness е своеобразен джем сешън, където се поддържа една основна музикална идея и върху нея се надграждат различни интерпретации. Затварящата композиция In the name of god е донякъде преувеличена откъм дължина и инструментали, които на места изгубват посоката и смисъла си.
Train Of Thought определено предизвиква много противоречиви мнения, но той може би ще се превърне в повратна точка за Dream Theater. Целият албум е пропит с една постоянна тежест, усеща се влиянието на Megadeth и Metallica. Dream Theater направиха адски добър опит да създадат нещо ново, покриващо нови, незасягани от тях досега музикални аспекти. Сега всичко зависи от феновете, но едно е сигурно - Dream Theater не са се превърнали в една от многото утвъредни, емблематични групи, които след 2-3 главозамайващо успешни албума започват да се самоунищожават с повтарянето си, разчитайки само на стара слава.
В Train Of Thought е запазено прогресив звученето, като същевременно са вкарани и доста тежки елементи. Този албум изкарва Dream Theater далеч от границите на прогресив метъла и ги изпраща в пространство, където музиката не може да бъде заключена и потисната от определени стилови ограничения.
Сингълът As I Am открива с тежки, мрачни рифове, които в комбинация с текста изграждат едно доста агресивно звучене, изненадващо на фона на досегашния стил. Всъщност прогресив-овертюрата започва с второто парче - This Dying Soul и продължава с баладичното начало на Endless Sacrifice, което постепенно набира скорост и се превръща 11-минутен епос с изкъртващо соло и разбиващи барабани! Моментът, в който Rudess се проявява в целия си блясък е Honor Thy Father, където също се усеща и може би единствената слаба страна на албума - моментното, несвъразно "рапиране" на La Brie.
Определено най-различната песен е Vacant - баладично съчетание от клавири и глас...тъга и меланхолия. Steam of Consciousness е своеобразен джем сешън, където се поддържа една основна музикална идея и върху нея се надграждат различни интерпретации. Затварящата композиция In the name of god е донякъде преувеличена откъм дължина и инструментали, които на места изгубват посоката и смисъла си.
Train Of Thought определено предизвиква много противоречиви мнения, но той може би ще се превърне в повратна точка за Dream Theater. Целият албум е пропит с една постоянна тежест, усеща се влиянието на Megadeth и Metallica. Dream Theater направиха адски добър опит да създадат нещо ново, покриващо нови, незасягани от тях досега музикални аспекти. Сега всичко зависи от феновете, но едно е сигурно - Dream Theater не са се превърнали в една от многото утвъредни, емблематични групи, които след 2-3 главозамайващо успешни албума започват да се самоунищожават с повтарянето си, разчитайки само на стара слава.
Напомня на: Metallica, Megadeth
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 76 2
Включване / Регистрация