Песните в албума:
1. Cough - Athame2. Windhand - Amaranth
3. Windhand - Shepherd's Crook
Cough/Windhand
Reflection of the Negative
Година: 2013
Лейбъл: Relapse Records
Държава: САЩ
http://coughwindhand.bandcamp.com/
Reflection of the Negative
Година: 2013
Лейбъл: Relapse Records
Държава: САЩ
http://coughwindhand.bandcamp.com/
Ако някой още ви лъже, че дет дуума е най-тежката бавна музика, можете да му шибнете един опаката. Бавно, звучно и с цялата тежест на ръката. А в нея може да стиснете и новия сплит на слъдж чудовищата Cough и дуумаджиите Windhand. Защото тези 3 песни за 37 минути са звуковия еквивалент на каменно свлачище върху руски газопровод, с прилежащите катаклизмични последствия. Или кошмари при задушаване и белодробна емболия.
Първи са ричмъндските изроди Cough с Athame. 19-минутно мрачно китарно смазване на черепната кутия с един риф и ритъм като изключително забавен каданс на серия взривове от пехотни мини. Подплътен с подмолните крясъци на Parker Chandler. Под цялото аудиосрутване вокалите му звучат като пряка телефонна линия с Ада, с много смущения по трасето, откъдето някой отскубнал се от казаните и куките нещастник врещи на когото го чуе. И последните пет минути рифът излиза с една идея и едни гърди напред, че ако случайно не си получил хематом, да ти избие през малкия мозък.
Следват две парчета на съгражданите Windhand, където от тази година в отбора като басист е влязъл и споменатия вече Parker Chandler. Не съм сигурен в него ли е вината, или в подписания с Relapse договор, но музиката на петимата е станала две идеи по-тежка и по-плътна. Онези директни Black Sabbath цитати са погребани под бавната тежест на почти слъдж китари, като тук-там се впиват мелодии, пропълзяли по мазното тяло на парчетата като жилки течно олово. Отвлечени в далечината вокали от Dorthia Cottrell, врязан в монотонния ритъм риф и онова специфично БАМММ-БАМММ-БАМММ, така характерно за тази музика, придават такъв зловещ блясък на парчетата, че нищо чудно да ти се изправи козината на ръцете, докато поклащаш бавно глава напред-назад със затворени очи.
Нужно ли е да споменавам, че Reflection of the Negative върви адски добре с хубав коз?
Първи са ричмъндските изроди Cough с Athame. 19-минутно мрачно китарно смазване на черепната кутия с един риф и ритъм като изключително забавен каданс на серия взривове от пехотни мини. Подплътен с подмолните крясъци на Parker Chandler. Под цялото аудиосрутване вокалите му звучат като пряка телефонна линия с Ада, с много смущения по трасето, откъдето някой отскубнал се от казаните и куките нещастник врещи на когото го чуе. И последните пет минути рифът излиза с една идея и едни гърди напред, че ако случайно не си получил хематом, да ти избие през малкия мозък.
Следват две парчета на съгражданите Windhand, където от тази година в отбора като басист е влязъл и споменатия вече Parker Chandler. Не съм сигурен в него ли е вината, или в подписания с Relapse договор, но музиката на петимата е станала две идеи по-тежка и по-плътна. Онези директни Black Sabbath цитати са погребани под бавната тежест на почти слъдж китари, като тук-там се впиват мелодии, пропълзяли по мазното тяло на парчетата като жилки течно олово. Отвлечени в далечината вокали от Dorthia Cottrell, врязан в монотонния ритъм риф и онова специфично БАМММ-БАМММ-БАМММ, така характерно за тази музика, придават такъв зловещ блясък на парчетата, че нищо чудно да ти се изправи козината на ръцете, докато поклащаш бавно глава напред-назад със затворени очи.
Нужно ли е да споменавам, че Reflection of the Negative върви адски добре с хубав коз?
Напомня на: YOB, Rameses, Dopelord
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 685 2
Включване / Регистрация