
Песните в албума:
01. Pole Shift02. Fema Camp
03. Rapture
04. Colony Collapse
05. Corporate Elect
06. In Cythera
07. Primobile
08. Glitch
09. Trance
10. On All Hallow's Eve
Killing Joke
MMXII
Година: 2012
Лейбъл: Spinefarm
Държава: Великобритания
http://www.killingjoke.com
MMXII
Година: 2012
Лейбъл: Spinefarm
Държава: Великобритания
http://www.killingjoke.com
Иронично е как смъртта на един от членовете на една група може да вдъхне нов живот. Странно или не, точно това става с Killing Joke, когато на погребението на Paul Raven през 2007 останалите си дават сметка колко преходно нещо е животът и колко голяма е тежестта на име като Killing Joke. Тогава те записаха страхотния Absolute Decent като малцина вярваха, че ще успеят да надскочат летвата с неговия наследник. И докато се готвеше за поредния Апокалипсис, Jaz Coleman и останалите намериха сили и вдъхновение за албума, който те хитро озаглавиха MMXII. Да, точно 2012, ама с римски цифри.
Full respect как група с 35 години зад гърба, видяла дори (пре)обръщането на света (1989) може да звучи все така гневно, както и в онези дни от края на 70-те. Не знам дали може да се говори за концептуалност, но от всички песни лъха на апокалипсис, усещане за мрак и времева изчерпаност. Все пак може да се долови и нотка оптимизъм - In Cythera - както и On All Hallow's Eve, в която Coleman възпява своите вярвания за живот след смъртта, която затваря и албума. Няма да анализирам всяка песен. Само ще кажа, че това е албум с назъбен бас, картечни изстрели, синтерзаторна хладина и истерични пристъпи на Jaz, способни да отделят мазилката от тавана на съседите ти. През 2012 може и да не дойде краят на света, но ако беше дошъл, то това със сигурност щеше да бъде неговия саундтрак.
Full respect как група с 35 години зад гърба, видяла дори (пре)обръщането на света (1989) може да звучи все така гневно, както и в онези дни от края на 70-те. Не знам дали може да се говори за концептуалност, но от всички песни лъха на апокалипсис, усещане за мрак и времева изчерпаност. Все пак може да се долови и нотка оптимизъм - In Cythera - както и On All Hallow's Eve, в която Coleman възпява своите вярвания за живот след смъртта, която затваря и албума. Няма да анализирам всяка песен. Само ще кажа, че това е албум с назъбен бас, картечни изстрели, синтерзаторна хладина и истерични пристъпи на Jaz, способни да отделят мазилката от тавана на съседите ти. През 2012 може и да не дойде краят на света, но ако беше дошъл, то това със сигурност щеше да бъде неговия саундтрак.
Напомня на: арехтип на Godflesh и Duran Duran
Оценка: 







коментари [1]
Коментари по албума 678 2
Включване / Регистрация