Песните в албума:

1.Kiki
2.Marie Meow
3.Sleep Away
4.Marble State Fair
5.Toledo, Oh
6.09.18.1989
7.Mentally Strong, Morally Week

Appalache
Sourire
Година: 2012
Лейбъл: BLWBCK / Bookmaker Records
Държава: Франция
http://appalache.bandcamp.com

Всеки път, в който BLWBCK пуснат нова касета си казвам, че едва ли има начин да е по-странна от предишната и винаги път бъркам. Един от проектите, с които френския лейбъл най-често работи е Appalache, или базираният в Париж Julien Magot. Забелязал съм, че неговата музика е знакова за BLWBCK, защото макар и винаги различна, остава лесно разпознаваема. Самият Julien определя Appalache като комбинация от (post) blues и psychedelic rock. Не знам доколко е нужно картотекирането на подобна свободна музика в каквито и да е стилове, може би на някой би било полезно, но истината е, че в музиката на Appalache има blues, post-rock, та дори ембиънт и дроун. Sourire, който излиза и на диск през Bookmaker Records е за момента най-голямата лудост, която Julien e правил и ако трябва да си призная, слушам го вече два месеца и думите не идват толкова лесно, колкото ми се иска.

На пръв поглед песните в албума са нелогично, дори хаотично пръснати. Идеите и звука им не следват някаква осезаема концепция. Първото парче Kiki е дълго едва минута и те потапя в странно позитивна и напълно безумна звукова среда. Marie Meow е почти танцувален, доста забавен, но и плашещ рокенрол. От там нататък парчета влизат в една малко по-позната и обичайна за Appalache естетика, но отново много различни като идеи. Започваш да разбираш, че хаосът в Sourire всъщност е съвсем целенасочен, макар и може би подсъзнателно концептуален. Sleep Away е тоталният ми фаворит в албума, с пристрастяващите си вокали и груув. Marble State Fair е много мелодична и носи меланхоличен post-rock / shoegaze привкус. Toledo, Oh и 09/18/1989 са ambient парчетата в албума, но и двете кулминират по-доста неочакван начин, за да не се почувстваш съвсем привикнал към „логиката“ на Appalache.

Без съмненияе най-големият шамар, който Sourire ти удря е Mentally Strong, Morally Week. Със своите почти 26 минути, това е без съмнение най-доброто парче, което Julien е записвал и издавал с Appalache до момента. Сякаш напук на всичко, което си чул в албума досега, музиката става съвсем хомогенна и последователна. Звучи сякаш първите шест парчета са били скици, които имат за цел да те разсеят, за да може Mentally Strong, Morally Week тотално да взриви съзнанието ти с един едновременно lo-fi, но и почти Pink Floyd-ски замах. Единствената липса тук са вокалите, които биха направили парчето още по-искрено и лично, но и така е повече от прекрасно. Представям си колко страхотно би било да се чуе на живо, както и музиката на Julien като цяло. По официални данни през 2012 г. продажбите на касети в света са скочили тройно, с подобни албуми няма и как да е иначе.

Напомня на: ако намериш нещо подобно знаеш къде да ме намериш

Оценка: