Песните в албума:

1. Bernheim Forest In Spring
2. Bodies Under The Falls
3. Come All Ye Coal Miners
4. Black Soot And Red Blood
5. Which Side Are You On?
6. Killing The Giants As They Sleep
7. Black Waters
8. Kentucky

Panopticon
Kentucky
Година: 2012
Лейбъл: Pagan Flames Productions / Handmade Birds
Държава: САЩ
http://www.facebook.com/TheTruePanopticon

Това ревю ще започна с думите - един от албумите на годината и несъмнено един най-оригиналните блек метъл албуми изобщо. Спокойно те призовавам да не четеш по-нататък, а просто да си го намериш. Ако пък не мога да те спечеля толкова лесно продължавам с обясненията.

Panopticon e едноличен depressive black metal проект от САЩ, а Kentucky е най-голямата крачка, която A. Lunn прави в музиката до този момент. Досега никога не съм успявал да преглътна безумното продуциране на албумите на Panopticon. В старанието си да звучат lo-fi и първично, предишните му записи за мен са по-скоро неестествени отколкото сурови. Тук този проблем е изчистен перфектно. Блек метълът в Kentucky звучи точно така, както трябва - мръсно, но разбираемо, натурално и интровертно. Парчетата са дълги и макар да са едни от най-мелодичните и слушаеми, които проектът е раждал досега, са все свирепи и мрачни.

Блек метълът обаче е една много малка част от това, което ще чуете в Kentucky. Всъщност половината албум е акустична bluegrass музика. Да, точно така. Изпълнени с традиционни инструменти плюс плътния глас на A. Lunn и страхотните му мелодични вокали, те се превърщат в един от най-успешните експерименти в историята на блек метъла. Спомняте ли си фурора след саксофона в Morbid Fascinations of Death на Carpathian Forest? Е флейтата, особено на фона на свирепата Bodies Under the Falls е в пъти по-яка.

Безумно е да налагаш емоциите си след такъв запис, затова ще го очертая с няколко изречения. Kentucky е перфектно балансиран и разнообразен. Вместо да разисква за пореден път колко велик е Сатаната и колко смърди белия старец, Panopticon e посветил Kentucky на миньорите от щата и техния тежък живот. Едва ли някой е предполагал, че такава концепция ще намери място в black metal албум, но е факт че тя успява да създаде гениална атмосфера. От чисто музикална гледна точка A. Lunn показва, че блек метълът отдавна не е място за задръстеняци, а е страхотен учебник и инструмент за хората, които искат да стигнат по-дълбоко в музиката си. Единственото плашещо е колко високо Kentucky вдига летвата за следващия албум на Panopticon, a и като цяло за жанра. Но дори и никога да не се появи нещо по-яко, винаги можем да се върнем в Kentucky.

Напомня на: света, ако Варг Викернес беше по-добър музикант, родом от Кентъки

Оценка: