Песните в албума:
01. I Am Colossus02. The Demon’s Name Is Surveillance
03. Do Not Look Down
04. Behind The Sun
05. The Hurt That Finds You First
06. Marrow
07. Break Those Bones Whose Sinews Gave It Motion
08. Swarm
09. Demiurge
10. The Last Vigil
Тези психопати отново го направиха! Вече направо не знам до кога всеки следващ албум на Meshuggah ще е не просто по-добър от предходния, а ужасно много по-добър. И не само: Koloss е поредният мега успешен експеримент на професторите по полиритмичен звуков терор. Koloss е тотален апокалипсис! Но в смисъл различен от този на предишните издания на шведите.
Да хвърлим бегъл поглед само няколко години назад и да видим какво се случва с музиката им в последните четири албума, в които стилът им синтезира от надъхан екстремен тех-траш в ранните години, до нещо, за което все още няма измислено определение. ОК, някой ще каже, че стилът се казва “djent”, само защото отегчените от въпроса: “Как бихте определили стила си?” Meshuggah преди няколко години го изцепиха това в някакво интервю. Та за албумите и еволюцията. Catch Thirty-Three беше доста шокиращо издание с безпощадно стерилната си атмосфера, в която няма и следа от човешка намеса. Някак си албумът звучеше като изповед на една чудовищна машина. За мнозина, разбираемо, експериментът се стори твърде странен. Последа култовият ремастер на Nothing, с който албумът, а и групата като цяло установи стандарт в съвременната екстемна музика. obZen – може би най-експерименталният и разнообразен албум на Meshuggah - ужасяващо предизвикателен от музикантска гледна точка и изобилстващ от оригиналност. Нормално е след obZen да си помислиш, че вече наистина тези нямат с какво да те изненадат.
И както си седиш напълно убеден в това си странно хрумване, ето че излиза Koloss и ти за пореден път си в шах. Откриващото признание “I Am Colossus” моментално те смазва, но... колкото и да е странно, звучи доста по-“живо”, ако ми позволите да използвам този израз. Всъщност не знам дали това е най-правилният израз. Хайде да го кажем по друг начин: бях започнал да имам чувството, че Meshuggah не просто правят музика, а по-скоро извършват някакъв звуков експеримент, използвайки музикални инструменти. Вече бяхме забравили естественият звук на барабаните на Thomas Haake и по-скоро бяхме счели за съвсем нормално Jens Kidman да реве механично в един тон през целия албум, докато Thordendal и Hagstrom разцепват със супер ниски рифове във Фа. Категорично случаят с “Koloss” е доооста по-различен. Албумът е много по-лесно достъпен от предшествениците си, като и тук обаче не липсва отчайващата инструментална виртуозност на тези момчета. Не е много ясно как точно успяват да пресъздадат на живо това, което чуваме в албума (а наситина успяват)! Но по-интересното е как успяват да сътворят нещо подобно. Какво ли трябва да се случва в главата ти, че да седнеш и да напишеш бруталните шедьоври Break Those Bones Whose Sinews Gave It Motion и Demiurge например и все пак те да звучат много по-естествено от това, което сме свикнали да чуваме от Meshuggah. Албумът е убиец! Съвсем в реда на нещата е да циклиш цял ден на една песен от него и всеки път да я чуваш по различен начин.
И тъй като адски ми се дослуша, ви оставям да се чудите: “Тоя от кога ли не си е взимал лекарствата?”, докато аз за пореден път се наслаждавам на колосалното ново творение на Meshuggah.
Да хвърлим бегъл поглед само няколко години назад и да видим какво се случва с музиката им в последните четири албума, в които стилът им синтезира от надъхан екстремен тех-траш в ранните години, до нещо, за което все още няма измислено определение. ОК, някой ще каже, че стилът се казва “djent”, само защото отегчените от въпроса: “Как бихте определили стила си?” Meshuggah преди няколко години го изцепиха това в някакво интервю. Та за албумите и еволюцията. Catch Thirty-Three беше доста шокиращо издание с безпощадно стерилната си атмосфера, в която няма и следа от човешка намеса. Някак си албумът звучеше като изповед на една чудовищна машина. За мнозина, разбираемо, експериментът се стори твърде странен. Последа култовият ремастер на Nothing, с който албумът, а и групата като цяло установи стандарт в съвременната екстемна музика. obZen – може би най-експерименталният и разнообразен албум на Meshuggah - ужасяващо предизвикателен от музикантска гледна точка и изобилстващ от оригиналност. Нормално е след obZen да си помислиш, че вече наистина тези нямат с какво да те изненадат.
И както си седиш напълно убеден в това си странно хрумване, ето че излиза Koloss и ти за пореден път си в шах. Откриващото признание “I Am Colossus” моментално те смазва, но... колкото и да е странно, звучи доста по-“живо”, ако ми позволите да използвам този израз. Всъщност не знам дали това е най-правилният израз. Хайде да го кажем по друг начин: бях започнал да имам чувството, че Meshuggah не просто правят музика, а по-скоро извършват някакъв звуков експеримент, използвайки музикални инструменти. Вече бяхме забравили естественият звук на барабаните на Thomas Haake и по-скоро бяхме счели за съвсем нормално Jens Kidman да реве механично в един тон през целия албум, докато Thordendal и Hagstrom разцепват със супер ниски рифове във Фа. Категорично случаят с “Koloss” е доооста по-различен. Албумът е много по-лесно достъпен от предшествениците си, като и тук обаче не липсва отчайващата инструментална виртуозност на тези момчета. Не е много ясно как точно успяват да пресъздадат на живо това, което чуваме в албума (а наситина успяват)! Но по-интересното е как успяват да сътворят нещо подобно. Какво ли трябва да се случва в главата ти, че да седнеш и да напишеш бруталните шедьоври Break Those Bones Whose Sinews Gave It Motion и Demiurge например и все пак те да звучат много по-естествено от това, което сме свикнали да чуваме от Meshuggah. Албумът е убиец! Съвсем в реда на нещата е да циклиш цял ден на една песен от него и всеки път да я чуваш по различен начин.
И тъй като адски ми се дослуша, ви оставям да се чудите: “Тоя от кога ли не си е взимал лекарствата?”, докато аз за пореден път се наслаждавам на колосалното ново творение на Meshuggah.
Напомня на: Мозъчен кръвоизлив, Звукът от превръщането на Кремиковци в звукозаписно студио
Оценка: 
коментари [5]
Коментари по албума 661 2
Включване / Регистрация