Песните в албума:

1. 9:IIIX6.941
2. Vengeance Is Mine
3. Decay
4. Reborn
5. Killing Me
6. Countdown Doom
7. Come Alive
8. Vows Of Redemption
9. Waste Away
10. You Were Wrong
11. Skullcrusher
12. Never Give In
13. Season The Sky
Biohazard
Reborn In Defiance
Година: 2012
Лейбъл: Nuclear Blast/Wizard
Държава: САЩ
http://www.biohazard.com
Загледан в домашните си пантофи, отпивам глътка от родно вино, чиито гроздови сокове идват нейде от Тракийската низина. Хардкор атмосфера - нула, макар от колоните да пращи назобен лай: „You think you know me…fuck you…” Позвънява се на вратата. Отварям. Кой да видя – касиерката на входa, живееща на последния етаж. Естествено, пак е дошла да врънка за пари. Заформя се напрегнат диалог:

ТЯ: Майсторите вече свършиха с покрива, утре ще им плащаме. Трябва да дадете пари!
АЗ: По принцип трябва, но знаеш, че няма да дадем. Разбитата врата на тавана, входа ли ни я плати и оправи!?

Тонът се повишава. Вече почва да замирисва на хардкор. Битов. Междусъседски, с доста селски примеси. Идва ми да кажа: „Аре еби си майката и ме остави на мира, че искам да пиша ревю на Biohazard”, но доброто възпитание ме спасява и се измъквам с доста по-подходящото: „Няма какво повече да си кажем, айде лека нощ.” Тряс вратата!

Връщам се, отново пускам Vengeance Is Mine. Този път надувам здраво колоните. Първата бутилка вино – вече е изпита. Разгорещен съм, даже може и кръвно да съм вдигнал. Хардкорът излиза отвсякъде. От колоните, от ушите ми, дори и от пантофите ми. За миг през главата ми минава нелошата идея да се кача до последния етаж и да им еба майката на тъпите съседи. Разумът надделява, отказвам се. Пак чувам зяенето: „You think you know me…fuck you…” След това започва Decay, хардкорът пак изчезва, но и не съвсем.

Нормално. Biohazard винаги са били хардкор, но и не само това. Затова лично на мен винаги са ми пасвали. А и на други хора „извън семейството”. Пичовете отдавна знаят как да боравят и с метъла, доста преди повечето юнаци да се светнат на далаверата да смесват „слейърски” рифове или мейдънски хармонии във втежнен вариант. Доста преди това.

И въпреки това новият Biohazard провокира. Определено не бих вързал бас, че този албум със сигурност ще ти хареса. Реакциите са противоположни. Дори един мой познат, стар техен фен, подигравателно, но и с горчилка си каза: „Пфу, Емохазард!”

За мен Reborn In Defiance е зрял и балансиран албум, такъв какъвто подобава на 40-годишни мъжаги, видяли две и двеста в живота. Балансираните албуми са добре построени. При тях във всяко едно нещо има вложена мисъл. Подредбата на песните не е случайна. Започва ударно, после се знае кога и как да се забави темпото или в кой момент да се вкарат по-разлчините парчета и после пак, с един мощен рифов тупаник да те свалят на земята. В Reborn In Defiance ги има тоталните резачки като Vengeance Is Mine, Reborn, Countdown Doom или Skullcrusher (Emohazard, my ass). Има рапиране и невероятнa слайд китара във Vows Of Redemption. You Were Wrong пък повече би подхождала на черните „братя” от Living Colour. А за затварящия инструментал Season The Sky – нямам думи. Наскоро, докато минавах през подлеза на Софийски Университет, звучеше на плейъра. Понамалено. Поредният уличен музикант долу. Мязаше на мангал, свиреше на кларинет. Партията му перфектно се допълваше със звуците на Season Тhe Sky, все едно и той беше слушал новия Biohazard... Не, няма нужда да сменям дилъра!

Краен материален резултат:
За кларинет-пичагата – един кинт.
За Biohazard – четири капачки.
Напомня на: екологичните резачки
Оценка: 1234
коментари [3] 
 
 
© 2003 Booze Project :: The future is no place to place your better days.
Dave Matthews Band