Песните в албума:

01. Psychic Vampire
02. River Of Stone
03. Leeches
04. El Lamento de Las Cabras
05. Your Tomorrow
06. The Doom
07. The Moneychangers
08. Come Not Here
09. What We Become
10. Rat City
11. Time Of Trials
12. Canyon Man (deluxe/vinyl only)
13. The Same Way (deluxe/vinyl only)

Corrosion Of Conformity
Corrosion Of Conformity
Година: 2012
Лейбъл: Candlelight Records
Държава: САЩ
http://www.coc.com

Между растящото множество реюниън албуми, стои, почти нажежен от южняшкото слънце и натежал като олово след десетки литри бърбън и новият Corrosion Of Conformity. Той е хвърлил насмешливо презрителен поглед върху социалното израждане. Не че трябва да е изненада, но той е и най-странният от всички. Не само сгазващият кросоувър от слъдж, пънк и стоунър опива с внушението за живот на един дъх, а има и още нещо – песните са изпяти с точен адресат до свободните духом. До различните, неразбраните, търсещите промяна.

Първото, най-очевидното е, че албумът е едноименен. А тук е заложен ясен смисъл. Американците са се отличавали с екзотичност преди тридесет години – в първите им стъпки. Преди двадесет, при все огромното разнообразие от мощни рок и метъл вълни – още повече. Отличават се и сега. С член (на бандата) по-малко, при това любимеца Pepper Keenan, днешните Corrosion Of Conformity достигат пикова форма; същата, в която са влезли с Animosity, а дистанцията на времето не оказва негативно влияние върху енергията и творческите им сили.

Скъсенa до трио и изгладняла за рифове – тежки и резливи, бързи и тромави – бандата трудно би се заситила, но със сигурност е на път да натъпче достатъчно народ... Ако не и предостатъчно. Точно в самото начало с отварящата Psychic Vampire нещата си идват на мястото, като методичен китарен чук непосредствено прескача в пънк-рок галоп, само защото трябва да се върне с по-широк замах. До оглушителния взрив на недвусмислено озаглавената The Doom, Corrosion Of Conformity показват достатъчно идейност и биеща на уши зрялост, която странно как, подсилва истеричната нотка. С удивителни изпълнения от Mike Dean, впечатляваща работа по солата от Woody Weatherman и магическите пръчици/палчици на Reed Mullin, парчетата са закачащи, а саундът - огромен. Не изкуствен, материално провокиран реюниън, а урок на тема опасни химични съединения, по време на който забравяш, че всички тези жанрове и субжанрове могат да съществуват поотделно. Могат ли?

Напомня на: какво ли не...

Оценка: