Песните в албума:

01. Go, Mordecai
02. 91 Meter
03. Versus Silotron
04. Epochs And Archives
05. Arcade Romania
06. Fuchs
Kokomo
If Wolves
Година: 2011
Лейбъл: Dunk Records, i.corrupt.records
Държава: Германия
http://www.kokomoband.de
Има нещо типично българско в отношението на родния музикален фен към пост-рока: не му харесва, защото не му прилича на нищо друго, което е чувал. А българинът обича нещата, които вижда или чува, да му приличат на нещо, за да се чувства сигурен. Да се чувства експерт. Да знае, че като слуша дадена група „няма да сбърка”. Да може да говори за нея, все едно само той и самата група познават творчеството й. Да бъде онзи, който „знае най-добре”. Защото българинът, независимо от пол, месторождение, образование, социални придобивки и т.н., може да бъде познат по едно-единствено нещо: той смята, че не е като другите българи. Което го прави класически представител и значи, че по дифолт винаги се усъмнява в качеството на дадено нещо; не обича различните от него хора, съседите си, себе си, България; смята, че той най-добре от всички знае кое „става” и кое – не; като цяло е традиционалист (сетете се какви сватби се правят, какви кръщенета, погачи, жита и всякакви такива...); не на последно място: в последните 10 години е изживял своята неизживяна/закъсняла рок-младост: всички пенсиониращи се музиканти се извървяха по двеста пъти от тук, понеже – нали: той с „тях е израсъл”.

От тази гледна точка, за един новопоявил се стил като пост-рока (който не е никак толкова нов за местата, където новото е ново) няма как да не е трудно да се хареса на хората тук. Много често в него няма някой, който да пее за Сатаната, Тъмната страна, Стоманата или Смъртта. Напротив – в 90% от случаите няма кой да пее за каквото и да било. Няма и някой, който да е „култовата фигура” в бандата, няма раздели и риюниъни, няма нищо от онова, което кара фенът да бъде фен.

Истината е, че пост-рокът е един доста еднообразен стил. Факт: повечето банди звучат като една-единствена, издаваща албуми под различни имена и на различни места по света; трудно успяваш да запомниш или отличиш някоя от тях; същевременно, това е стил, който няма равен на себе си като подход към типичния рок-ансамбъл (китара, бас и барабани), стил, който притежава в себе си красотата на шугейз и мащаба на класическата музика и който, при подходящите условия, би те накарал да се замислиш за качеството на музиката, която си свикнал да слушаш.

Имайки предивд първоказаното (еднообразието), винаги ми е доста яко, когато попадна на хубав пост-рок албум. На албум, в който ясно мога да усетя следата, която групата оставя върху стила. Албум, в който композициите имат свое лице, своя самоличност, носят своята марка. Точно такъв е случаят с албума на Kokomo. Ако тръгнем да търсим сравнения, неизбежно ще ги намерим, защото нали – който търсел, намирал... Ако, обаче, просто седнем и слушаме, ще открием, че If Wolves изпъква в морето на еднообразието, което е пост-рокът, с изключително изненадващите си композиции, с невероятно живите си и динамични изпълнения, с това, че реално можеш да запомниш какво се случва в него от начало – до край, без да се объркаш с нещо чувано преди. Композициите в диска са със средна продължителност седем минути, на брой са шест и цялостоното усещане, което носят е за мелодия, храмония с космоса, (каквото и да значи това), за умело боравене с използването на кресчендота на брой песни, и за... картина на Ешер! Точно така: всяко едно от парчетата е в толкова добра синергия с всички останали, че слушайки го, в един момент изгубваш представа къде започва и къде – свършва едно парче, дали свършва изобщо или просто е начало на друго, дали краят на другото не е началото на предишното, а то дали не е начало на следващото...

If Wolves би се харесал на онези, които обичат пост-рок, но леееко са се отчаяли от това, което се случва в стила. Би допаднал на всички, които слушат, за да откриват, а не – за да критикуват и отричат. Би станал настолен за хората, които сега откриват стила. Аз лично бих го препоръчал на всички, които искат просто да чуят добра рок музика и не свързват последното единствено с рифове и вокали...
Напомня на: Caspian, Kovlo
Оценка: 12345
коментари [14] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Happiness consists in realizing it is all a great strange dream.
Батето