Песните в албума:
1.Let England Shake2.The Last Living Rose
3.The Glorious Land
4.The Words That Maketh Murder
5.All and Everyone
6.On Battleship Hill
7.England
8.In the Dark Places
9.Bitter Branches
10.Hanging in the Wire
11.Written on the Forehead
12.The Colour of the Earth
PJ Harvey
Let England Shake
Година: 2011
Лейбъл: Island Records
Държава: England
http://www.pjharvey.net/
Let England Shake
Година: 2011
Лейбъл: Island Records
Държава: England
http://www.pjharvey.net/
Когато за пръв път слушах Let England Shake, зеленият чай и безкрайният дъжд вън му подхождаха идеално. Днес чашата с аромат на горски плодове и слънцето в стъклата му отиват също толкова. С две думи – албумът е чудесен за всякаква употреба.
Поли Джийн, за разлика от Тори, очевидно не смята да се кротва и с всяко следващо музикално превъплъщение ни хвърля в джаза. В алтърнатива. В недразнещия поп. Този път – във фолка. А закътани под него са историческите препратки и убийствената ирония, която само побъркана прелест като нея може да измърка.
В Let England Shake, очаквано, ще си говорим за Англия. За неопределимия ужас, който я дебне изпод игривата мелодия на едноименното парче, за мъглите в гробищата и красотата в the music of drunken beatings и розата на Тюдорите или за опустошенията от Първата световна. Саркастичното What if I take my problem to the United Nations? от The Words That Maketh Murder освен прекрасен край на песента е и еманация на случващото се в албума – PJ нищи изключително сериозни събития, които би било по-добре да не се случват изобщо и които отнемат векове за възстановяване от; но ги обвива в леки, затананикващи, уютни мелодии, и единствено от ухото на слушателя зависи дали ще се наслади на закачливото звучене, цитрата и електрическото пиано, или ще се се сгуши на топло и ще си извади учебниците по история, за да разбере какво толкова е направило горкото ООН, че Поли така да се гаври с него.
За тепърва прохождащите в музиката на PJ шизофренността на Let England Shake е добър индикатор за това какъв калейдоскоп от настроения ги дебне в цялото й творчество; за старите фенове, изтърпели какви ли не издевателства, убедена съм, че няма да е разочарование.
Поли Джийн, за разлика от Тори, очевидно не смята да се кротва и с всяко следващо музикално превъплъщение ни хвърля в джаза. В алтърнатива. В недразнещия поп. Този път – във фолка. А закътани под него са историческите препратки и убийствената ирония, която само побъркана прелест като нея може да измърка.
В Let England Shake, очаквано, ще си говорим за Англия. За неопределимия ужас, който я дебне изпод игривата мелодия на едноименното парче, за мъглите в гробищата и красотата в the music of drunken beatings и розата на Тюдорите или за опустошенията от Първата световна. Саркастичното What if I take my problem to the United Nations? от The Words That Maketh Murder освен прекрасен край на песента е и еманация на случващото се в албума – PJ нищи изключително сериозни събития, които би било по-добре да не се случват изобщо и които отнемат векове за възстановяване от; но ги обвива в леки, затананикващи, уютни мелодии, и единствено от ухото на слушателя зависи дали ще се наслади на закачливото звучене, цитрата и електрическото пиано, или ще се се сгуши на топло и ще си извади учебниците по история, за да разбере какво толкова е направило горкото ООН, че Поли така да се гаври с него.
За тепърва прохождащите в музиката на PJ шизофренността на Let England Shake е добър индикатор за това какъв калейдоскоп от настроения ги дебне в цялото й творчество; за старите фенове, изтърпели какви ли не издевателства, убедена съм, че няма да е разочарование.
Напомня на: Kate Bush
Оценка: 
коментари [2]
Коментари по албума 613 2
Включване / Регистрация