Песните в албума:
1. Troublemaker2. We Forgotten Who We Are
3. Fantastic Justice
4. Bastogne Blues
5. Of A Lifetime
6. Burning Bridges
Crippled Black Phoenix
I, Vigilante
Година: 2010
Лейбъл: Invada
Държава: Англия
http://www.myspace.com/crippledblackphoenix
I, Vigilante
Година: 2010
Лейбъл: Invada
Държава: Англия
http://www.myspace.com/crippledblackphoenix
Crippled Black Phoenix може и да звучи като объркана поредица от думи сглобена от един от онези рандом генератори за имена, но всъщност пасва изненадващо добре на това, което самите те правят. Невъзможни за етикиране, определено контрастите са това което е най-характерно за тях – в дебютът им A Love Of Shared Disasters (2006) и последвалия го 200 Tons of Bad Luck (2009) Дуум коренът определено си личи отдалеч, особено противопоставен на меланхолията на клавирните и струнните пасажи, а флейтата и банджото, използвани на места, внасят и известна фолк нотка в музиката им.
Сега, това може и да звучи все едно тия пичове хич си нямат идея какво точно искат да направят, а ако си направите труда да ги чуете е съвсем възможно и сами да стигнете до подобно заключение. Същото обаче спокойно мога да кажа и за Кафка примерно. Това разбира се не следва да значи, че всеки заблуден и/или прекалил с наркОтиците драскач/дрънкач е гениален. По-скоро ще рече, че цялостната идея, най-вече на едно особено сантиментално ниво, не е никак задължителна, дори понякога пречи.
I, Vigilante е сън. Именно в нелогичността му трябва да бъде търсен смисъла му, в паралела с рационалния свят, който както знаем е пълен основно с два типа хора - меланхолиците, давeщи се в несигурността, която идва с разбирането за това колко малко го разбират и тези, които изумяват с това, че не виждат колко малко виждат. Е има ги и останалите, на които не им пука особено. Алтернативата, сеш'се хехе.
По същество – какво ново? От една страна в I,Vigilante определено са вкарани доста повече китари, което засилва блуси усещането и стоунър асосиациите. Откриването с Troublemaker подсказва малко по-директен подход, с който като цяло албумът се отличава от старите им неща. Клавирите отново са силно застъпени като преход към по-тежките китарни части, за сметка на това пък ембиънт частите и напластените ефекти са доста по-малко. Чудесните вокали на Joe Volk отново са тук и лично аз понастръхвам при влизането на We Forgotten Who We Are, но и Daisy Chapman определено впечатлява в Of A Lifetime - личен фаворит.
Албумът се приема добре, положителни ревюта насам-натам, а и 3,50 в rateyourmusic си е сила.
Препоръчвам да разгледате и артуърка - обложката на A Love Of Shared Disasters примерно е доволно яка и компенсира за настоящата.
Помечтайте, има файда.
Сега, това може и да звучи все едно тия пичове хич си нямат идея какво точно искат да направят, а ако си направите труда да ги чуете е съвсем възможно и сами да стигнете до подобно заключение. Същото обаче спокойно мога да кажа и за Кафка примерно. Това разбира се не следва да значи, че всеки заблуден и/или прекалил с наркОтиците драскач/дрънкач е гениален. По-скоро ще рече, че цялостната идея, най-вече на едно особено сантиментално ниво, не е никак задължителна, дори понякога пречи.
I, Vigilante е сън. Именно в нелогичността му трябва да бъде търсен смисъла му, в паралела с рационалния свят, който както знаем е пълен основно с два типа хора - меланхолиците, давeщи се в несигурността, която идва с разбирането за това колко малко го разбират и тези, които изумяват с това, че не виждат колко малко виждат. Е има ги и останалите, на които не им пука особено. Алтернативата, сеш'се хехе.
По същество – какво ново? От една страна в I,Vigilante определено са вкарани доста повече китари, което засилва блуси усещането и стоунър асосиациите. Откриването с Troublemaker подсказва малко по-директен подход, с който като цяло албумът се отличава от старите им неща. Клавирите отново са силно застъпени като преход към по-тежките китарни части, за сметка на това пък ембиънт частите и напластените ефекти са доста по-малко. Чудесните вокали на Joe Volk отново са тук и лично аз понастръхвам при влизането на We Forgotten Who We Are, но и Daisy Chapman определено впечатлява в Of A Lifetime - личен фаворит.
Албумът се приема добре, положителни ревюта насам-натам, а и 3,50 в rateyourmusic си е сила.
Препоръчвам да разгледате и артуърка - обложката на A Love Of Shared Disasters примерно е доволно яка и компенсира за настоящата.
The countless visions that are drifting,the silver dreams you hate to lose...
Помечтайте, има файда.
Напомня на: яка пост хава
Оценка: 
коментари [7]
Коментари по албума 590 2
Включване / Регистрация