Песните в албума:
1. Sacred Worlds2. Tanelorn (Into The Void)
3. Road Of No Release
4. Ride Into Obsession
5. Curse My Name
6. Valkyries
7. Control The Divine
8. War Of The Thrones
9. A Voice In The Dark
10. Wheel Of Time
Blind Guardian
At the Edge of Time
Година: 2010
Лейбъл: Nuclear Blast
Държава: Германия
http://www.blind-guardian.com
At the Edge of Time
Година: 2010
Лейбъл: Nuclear Blast
Държава: Германия
http://www.blind-guardian.com
12 години им трябваха на Blind Guardian, за да изкарат албум, който да ме накара да млъкна, да слушам и да се чувствам пак като хлапето, което ги обикна през 1993. Не че нямаше албуми през тези години, но натруфеният A Night At The Opera така и не ми стана любим, а иначе нелошият A Twist In The Myth (ревю) приех със смесени чувства. Групата все така си пускам с удоволствие, но все неща до 1998. И така, докато чух сингъла A Voice In The Dark в началото на лятото.
Първа реакция: Я, това звучи устремено като Мицубиши Паджеро по черен път! Ритъмът е бърз и стегнат като през деветдесетте. Hansi пее и пищи във високите?! Леле, песента има чувството, което им бягаше толкова години! Втората реакция беше логична – надуване на volume-то и съжаление, че косата не е на главата ми, а в пликче в шкафа. Целият сингъл е страхотен, три песни, но достатъчно яки, за да върнат вярата ми в тази група. Красива баладична приказка (War of the Thrones) в духа на A Past And Future Secret и изобщо целия магичен фентъзи гъдел, който групата поднася с леките си песни. И, както сме свикнали за синглите на Blind Guardian, великолепен кавър. Този път е John Farnham с You’re The Voice. Можете да ми се доверите, Hansi я пее страхотно, а нотката, която й придава групата в нейния си стил води до любов от първо слушане.
Съвсем логично, след тези три песни нямах никакво търпение да чуя целия At The Edge Of Time. И когато ми попадна в хищните лапи, онемях. Blind Guardian са изкарали запис, който гордо побутва в ханша кекавите предишни два диска и прегръща през рамо албуми като Nightfall In Middle-Earth и Somewhere Far Beyond (естествено, Imaginations From The Other Side остава ненадминат). Скорост, мелодия, игривите сола на André Olbrich и гласът на Hansi Kürsch, преливащ от сърдито ръмжене, през мощен вой, до епични висини, от които имаш чувството, че можеш да прескочиш бор, отново са основните козове в ръкавите на Blind Guardian и поне на полето на спийд/пауър метъла няма кой да им вземе ръка. Оркестрациите пак са тук, но са така натикани назад, че плахо се озъртат от страх ударният ритъм на Frederik Ehmke, Marcus Siepen и Oliver Holzwarth да не ги опердаши пътьом. Единствената песен, която сериозно намеква за A Night At The Opera е Sacred Worlds, която обаче е и най-старата в диска, записвана още преди две години за играта Sacred. Оттам насетне епичните моменти са достатъчно премерени, за да не спират устрема на песните, в които ги има (например затварящата пиеса Wheel Of Time, вдъхновена от книгите на Робърт Джордън). А двете типично гардиънски балади War of the Thrones (отново фентъзи поредица, този път Джордж Р.Р. Мартин) и Curse My Name (Джон Милтън и "Собствеността на кралете и магистратите”) влизат под кожата и остават там, където са Lord of the Rings, A Past And Future Secret и The Bard's Song (In the Forest). Останалите песни са спийд и хеви метъл, но такъв, какъвто само четиримата бардове от Крефелд го могат.
Първа реакция: Я, това звучи устремено като Мицубиши Паджеро по черен път! Ритъмът е бърз и стегнат като през деветдесетте. Hansi пее и пищи във високите?! Леле, песента има чувството, което им бягаше толкова години! Втората реакция беше логична – надуване на volume-то и съжаление, че косата не е на главата ми, а в пликче в шкафа. Целият сингъл е страхотен, три песни, но достатъчно яки, за да върнат вярата ми в тази група. Красива баладична приказка (War of the Thrones) в духа на A Past And Future Secret и изобщо целия магичен фентъзи гъдел, който групата поднася с леките си песни. И, както сме свикнали за синглите на Blind Guardian, великолепен кавър. Този път е John Farnham с You’re The Voice. Можете да ми се доверите, Hansi я пее страхотно, а нотката, която й придава групата в нейния си стил води до любов от първо слушане.
Съвсем логично, след тези три песни нямах никакво търпение да чуя целия At The Edge Of Time. И когато ми попадна в хищните лапи, онемях. Blind Guardian са изкарали запис, който гордо побутва в ханша кекавите предишни два диска и прегръща през рамо албуми като Nightfall In Middle-Earth и Somewhere Far Beyond (естествено, Imaginations From The Other Side остава ненадминат). Скорост, мелодия, игривите сола на André Olbrich и гласът на Hansi Kürsch, преливащ от сърдито ръмжене, през мощен вой, до епични висини, от които имаш чувството, че можеш да прескочиш бор, отново са основните козове в ръкавите на Blind Guardian и поне на полето на спийд/пауър метъла няма кой да им вземе ръка. Оркестрациите пак са тук, но са така натикани назад, че плахо се озъртат от страх ударният ритъм на Frederik Ehmke, Marcus Siepen и Oliver Holzwarth да не ги опердаши пътьом. Единствената песен, която сериозно намеква за A Night At The Opera е Sacred Worlds, която обаче е и най-старата в диска, записвана още преди две години за играта Sacred. Оттам насетне епичните моменти са достатъчно премерени, за да не спират устрема на песните, в които ги има (например затварящата пиеса Wheel Of Time, вдъхновена от книгите на Робърт Джордън). А двете типично гардиънски балади War of the Thrones (отново фентъзи поредица, този път Джордж Р.Р. Мартин) и Curse My Name (Джон Милтън и "Собствеността на кралете и магистратите”) влизат под кожата и остават там, където са Lord of the Rings, A Past And Future Secret и The Bard's Song (In the Forest). Останалите песни са спийд и хеви метъл, но такъв, какъвто само четиримата бардове от Крефелд го могат.
Напомня на: Demons & Wizards, Gamma Ray
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 586 2
Включване / Регистрация