Песните в албума:
1. Dog Days Are Over2. Rabbit Heart (Raise It Up)
3. I'm Not Calling You A Liar
4. Howl
5. Kiss With A Fist
6. Girl With One Eye
7. Drumming Song
8. Between Two Lungs
9. Cosmic Love
10. My Boy Builds Coffins
11. Hurricane
12. Blinding
13. You've Got The Love
Florence + The Machine
Lungs
Година: 2009
Лейбъл: Island Records
Държава: Великобритания
http://florenceandthemachine.net
Lungs
Година: 2009
Лейбъл: Island Records
Държава: Великобритания
http://florenceandthemachine.net
Обожавам луди жени. (И брадати мъже, но това е тема на съвършено друг разговор.) А когато си говорим за млади луди жени, които се занимават с музика и ръгат в нея всичко, което им падне, светът просто си идва на мястото.
Florence + The Machine са всъщност Florence Welch и един куп музиканти, които действат с нея: понастоящем Robert Ackroyd (китара), Isabella Summers (клавишни), Tom Monger (арфа (о, да)) и Christopher Lloyd Hayden (ударни). А тя самата е смахнатата асоциативна мацка, която успява да натъпче в албум с продължителност има-няма час хипария, истерия, цар Мидас, призраци, вой и кръв, бой, мощен барабанен ритъм, заковаващ ти мозъка за черепчето, райове, адове и де що хубавости напипа.
Съответно безумното размазване започва още от Dog Days Are Over и продължава без спирка до края. Приятно впечатление прави разчупената подредба на албума: от енергизиращи и пръскащи щастие песновки като първата, през изхакано асоциативните и пълни с гротескни образи Rabbit Heart (Raise It Up), The Girl With One Eye, Bird Song и My Boy Builds Coffins, истерично – агресивната Howl – макар поп звученето в припева да идва малко в повече за купената ми от роука душица, обсебващата Drumming Song... После далеч по-тийнейджърските и неангажиращи Kiss With A Fist и Hurricane Drink, успоредно с тях нежно, деликатно и все пак с една стъпка отвъд границата на нормалното се редят I’m Not Calling You A Liar, Cosmic Love, Falling и Blinding, нехайно щастливата You Got The Love и завършваме с Hardest of Hearts.
Горният абзац е и другата причина да се влюбя в този албум – няма начин просто да отделиш любима песен. Всъщност има, но утре ще е различна. След това идва и приятния гъдел да знаеш, че тук има предостатъчно разнообразие да задоволи всеки каприз, но се усещат общо настроение, идея и фон, които да те държат на нокти и да ти припомнят, че слушаш човек, който знае какво, защо и как прави. При това още в първия си албум!
Happiness hit her like a bullet in the head
Struck from a great height by someone who should know better than that,
казва тя, пък аз съм съгласна. А вие какво мислите?
Florence + The Machine са всъщност Florence Welch и един куп музиканти, които действат с нея: понастоящем Robert Ackroyd (китара), Isabella Summers (клавишни), Tom Monger (арфа (о, да)) и Christopher Lloyd Hayden (ударни). А тя самата е смахнатата асоциативна мацка, която успява да натъпче в албум с продължителност има-няма час хипария, истерия, цар Мидас, призраци, вой и кръв, бой, мощен барабанен ритъм, заковаващ ти мозъка за черепчето, райове, адове и де що хубавости напипа.
Съответно безумното размазване започва още от Dog Days Are Over и продължава без спирка до края. Приятно впечатление прави разчупената подредба на албума: от енергизиращи и пръскащи щастие песновки като първата, през изхакано асоциативните и пълни с гротескни образи Rabbit Heart (Raise It Up), The Girl With One Eye, Bird Song и My Boy Builds Coffins, истерично – агресивната Howl – макар поп звученето в припева да идва малко в повече за купената ми от роука душица, обсебващата Drumming Song... После далеч по-тийнейджърските и неангажиращи Kiss With A Fist и Hurricane Drink, успоредно с тях нежно, деликатно и все пак с една стъпка отвъд границата на нормалното се редят I’m Not Calling You A Liar, Cosmic Love, Falling и Blinding, нехайно щастливата You Got The Love и завършваме с Hardest of Hearts.
Горният абзац е и другата причина да се влюбя в този албум – няма начин просто да отделиш любима песен. Всъщност има, но утре ще е различна. След това идва и приятния гъдел да знаеш, че тук има предостатъчно разнообразие да задоволи всеки каприз, но се усещат общо настроение, идея и фон, които да те държат на нокти и да ти припомнят, че слушаш човек, който знае какво, защо и как прави. При това още в първия си албум!
Happiness hit her like a bullet in the head
Struck from a great height by someone who should know better than that,
казва тя, пък аз съм съгласна. А вие какво мислите?
Напомня на: Janis Joplin, родена през 21ви век, женски вариант на Tom Waits, Kate Bush на половин шише абсент, струнна Tori Amos, PJ Harvey
Оценка: 
коментари [9]
Коментари по албума 566 2
Включване / Регистрация