Песните в албума:
Tracklist :01. Watermarks - Krusseldorf & Koan
02. Watermarks (Vacuum Stalkers Rm - Koan
03. Photograph Of The Imaginary (Virb & Padd Remix) - Behind Blue Eyes
04. Saw Saw - Ritmo
05. Stage Clear - Kaempfer And Dietze
06. Prophecy - Liquid Soul
07. Redefine Reality - Badbug
08. Come Around - Sun Control Species
09. Same - Ritmo
10. Feel Like I Know - Intense Sanity
11. Makkrokosmos - Suncollector
12. In Heaven With You (Day.Din Rm - Nok)
13. Forgotten (Deep Rmx) - Nasa
14. Check One - Ritmo
15. Disharmonic Silence - Ritmo
16. Those Were The Days - Symphonix
17. Future Shock - Dejavoo
18. Out Of Space - Infinity
19. Sin City - Inner State
20. I Beg You (Day Din And DJ Fabi - Dualism
21. Leave Me Alone - Symphonix
22. On Uppers - Quantize
23. Speed Of Thought - Progenitor
24. Klaris - D-Fusion
25. Uf7 - Kularis
26. For A Ride - Kularis
27. Rapture - Ritmo
28. Picadilly Line - Day.Din
[13.10.2009г. 12:00pm]
”Спиране за винетка на Цариградско, вляхме се в оттичащия се автопоток и след по-малко от половин час вече летяхме по магистралата. Чудесно! Сашко пусна сета и колата потъна в постоянния бийт на огромната бас колона, скрита зад задната седалка и електронните импресии, които младият български ди джей така умело вплита и прелива една в друга. Нямам против електронната музика, нерядко и сам си пускам. Но постоянното й слушане не ми допада – твърде синтетична е. Няма душа, няма усилието на група музиканти, събрали се, сработили се, изляли някакви емоции върху инструментите. Балансирано, прецизно, изпипано – мелодии, които звучат отлично, преливайки се една в друга. Синтетика. Понякога ми допада, създава специфична атмосфера, отнася, помага и да влезеш в монотонен ритъм. Но са много малко електронните артисти, които успяват да ми задържат вниманието и да ме карат да се връщам към музиката им. Слава Богу, Break е един от тях”
[13.10.2009г. 12:30pm]
Всяко начало е тегаво, а това специално ме измъчва вече половин час, е нямам и идея откъде да започна… Три часа, не бих казал, че е лесно да ги преразкажа...
[13.10.2009г. 12:45pm]
Беше преди повече от година, може би година и половина, прибирахме се с Астрата на братчеда от село Винаги изпитвам известна тъга, когато се прибирам от село- слънцето вече едва- едва се подаваше зад Рила и мракът се готвоше да ни налегне до няколко минути. Обичам да пътувам нощем, пък и Астра ни е добър приятел. Цецака беше пуснал сет, който бяхме слушали поне няколко пъти, но тоя път беше различно. Уникалното беше в атмосферата, гледах през прозореца на колата, слушах и не можех да повярвам - целият свят, с който имах допир, беше една идея по-плътен, направо с нож да го режеш, можех да пътувам така с часове... Първият трак преля съвсем неусетно в следващия подред, трябваха ми поне няколко минути, за да го осмисля, преходът беше плавен и лек. Изведнъж нещо ме стегна - ама аз искам онзи мотив, с който плувах из полите на Рила до преди малко, просто нямаше как следващият трак да притежава същата енергия (тоз пък лекия к’во казА). След един кратък момент отново поех влака, плавен ритъм, хармонична мелодия, неповторима атмосфера Бях слушал само около 10 минути, а вече се бях влюбил (бях 100% - трезвен
). Както каза авера, това е синтетично създадена музика, без душа, но не бих се съгласил - всеки мотив се преплита с останалите по неповторим начин. Това всъщност е единствената вярна комбинация от звуци, за да се постигне този ефект (За момент си представих малка задимена лаборатория и група учени с бели престилки, пенсионерски очила и вълнисти вежди, разработват музика в епруветки!)... Попитах братовчед ми (въпросният Цецак!) какво слушаме?
- Абе, тъпак, това го слушаме за поне 3-ти път, нали ти казах вече няколко пъти, един български dj...
- А как се казваше?
- Break - отговори Цецко с видима досада. Явно и той искаше да продължи да слуша и хич не му беше до това да му задавам въпроси, които явно ги преговаряхме не за първи път.
- Добре, а сета как се казваше?
- Тъпо копелле
!„Straight forward”.
Потънах отново в музиката, навън вече беше пълен мрак, ние тъкмо излизахме от Самоков. Следва една дълга права чак до Мечката, чао аз отлитам.
***
Мина време - нито много, нито малко. Трудно ми е да преценя, календарът в нас е на октомври, но снимката на тази страница си заслужава - едно BMW 760Li, поело по безкраен планински път. Напомня ми на хармонията от онази приказна нощ, в която се запознах с Break… Датата на служебния компютър - не е вярна, батерията на биоса се е предала отдавна. След злоупотреба със захранването на домашното PC и там датата върви в погрешна посока, все тая. Въпреки заряда. който носи сета, всеки път в мен остава едно леко маленхолично чувство - отначало имах странната теория, че българските прогресив dj-и „имплантират” в музиката си елементи, които навяват тази меланхолия. Представях си го като мотив от балканската, и по-специално българската електронна музика, нещо типично за нас, нашата култура и бит (Млад човек от публиката се изправи и се провикна: „Познавам това момче откак беше неколко санта, повредило се е, дава отклонения, да го бракуваме, че не мога ги издържам тея философии!"). По-скоро свързвам сета с онази вечер, когато меланхолията вееше от планината.
[1643г. пр. Хр.окло 12:00 на обяд]
И както казах (не съм) - лято е, предстои ни първото пътуване до морето за този сезон, всички се вълнувахме като малки деца пред новооткрит кореком А аз знаех какво ще слушаме по време на тези ~ 400km, както и останалите, ако не щяха да научат...
„Оттам насетне се отпуснах назад, потънах в мислите си и се оставих тричасовият сет да постави бариера между мен и света, а музиката да ме обвие като тежък юрган”.
3 часа, 28 трака, и въпреки това звучи напълно издържано концептуално и в същото време достатъчно разнообразно и прогресивно. Без да си кривя душата, за мен няма слаби моменти, няма слаби страни. Електронната музика се възприема трудно от хора, посветили се на други стилове, но вярвайте ми, хапнете от баничката, така старателно замесена.
Специални поздрави на кмета на Долно Връбово. Пресли, имаш да ми връщаш 2 броя вестник „Дума”, 2 чифта гуменяци и лебетката за трактора. Държах да завърша с лека простотийка, че нещата бяха толкова сериозни, че се замислих за брак и евентуално сватба. Лека!
...Всъщност в мен напира огромното желание да продължа да пиша, да споделям всички емоции, които свързвам с този сет, да ви опиша звученето на бийта, мелодията, композицията, усещането, което оставя в мен. Бих го оприличил като река, стичаща се от планината, водата, носеща в себе си микс от емоции, спомени, картини, на места бавно се стеле по чакълестото дъно, на места препуска по камъните... Впечатляващо и вдъхновяващо, евала, Break!
Сета на Break може да бъде изтеглен съвсем легално от тук (само натиснете бутона login като поиска регистрация - дори не трябва да въвеждате нищо).
”Спиране за винетка на Цариградско, вляхме се в оттичащия се автопоток и след по-малко от половин час вече летяхме по магистралата. Чудесно! Сашко пусна сета и колата потъна в постоянния бийт на огромната бас колона, скрита зад задната седалка и електронните импресии, които младият български ди джей така умело вплита и прелива една в друга. Нямам против електронната музика, нерядко и сам си пускам. Но постоянното й слушане не ми допада – твърде синтетична е. Няма душа, няма усилието на група музиканти, събрали се, сработили се, изляли някакви емоции върху инструментите. Балансирано, прецизно, изпипано – мелодии, които звучат отлично, преливайки се една в друга. Синтетика. Понякога ми допада, създава специфична атмосфера, отнася, помага и да влезеш в монотонен ритъм. Но са много малко електронните артисти, които успяват да ми задържат вниманието и да ме карат да се връщам към музиката им. Слава Богу, Break е един от тях”
[13.10.2009г. 12:30pm]
Всяко начало е тегаво, а това специално ме измъчва вече половин час, е нямам и идея откъде да започна… Три часа, не бих казал, че е лесно да ги преразкажа...
[13.10.2009г. 12:45pm]
Беше преди повече от година, може би година и половина, прибирахме се с Астрата на братчеда от село Винаги изпитвам известна тъга, когато се прибирам от село- слънцето вече едва- едва се подаваше зад Рила и мракът се готвоше да ни налегне до няколко минути. Обичам да пътувам нощем, пък и Астра ни е добър приятел. Цецака беше пуснал сет, който бяхме слушали поне няколко пъти, но тоя път беше различно. Уникалното беше в атмосферата, гледах през прозореца на колата, слушах и не можех да повярвам - целият свят, с който имах допир, беше една идея по-плътен, направо с нож да го режеш, можех да пътувам така с часове... Първият трак преля съвсем неусетно в следващия подред, трябваха ми поне няколко минути, за да го осмисля, преходът беше плавен и лек. Изведнъж нещо ме стегна - ама аз искам онзи мотив, с който плувах из полите на Рила до преди малко, просто нямаше как следващият трак да притежава същата енергия (тоз пък лекия к’во казА). След един кратък момент отново поех влака, плавен ритъм, хармонична мелодия, неповторима атмосфера Бях слушал само около 10 минути, а вече се бях влюбил (бях 100% - трезвен
). Както каза авера, това е синтетично създадена музика, без душа, но не бих се съгласил - всеки мотив се преплита с останалите по неповторим начин. Това всъщност е единствената вярна комбинация от звуци, за да се постигне този ефект (За момент си представих малка задимена лаборатория и група учени с бели престилки, пенсионерски очила и вълнисти вежди, разработват музика в епруветки!)... Попитах братовчед ми (въпросният Цецак!) какво слушаме?
- Абе, тъпак, това го слушаме за поне 3-ти път, нали ти казах вече няколко пъти, един български dj...
- А как се казваше?
- Break - отговори Цецко с видима досада. Явно и той искаше да продължи да слуша и хич не му беше до това да му задавам въпроси, които явно ги преговаряхме не за първи път.
- Добре, а сета как се казваше?
- Тъпо копелле
!„Straight forward”.
Потънах отново в музиката, навън вече беше пълен мрак, ние тъкмо излизахме от Самоков. Следва една дълга права чак до Мечката, чао аз отлитам.
***
Мина време - нито много, нито малко. Трудно ми е да преценя, календарът в нас е на октомври, но снимката на тази страница си заслужава - едно BMW 760Li, поело по безкраен планински път. Напомня ми на хармонията от онази приказна нощ, в която се запознах с Break… Датата на служебния компютър - не е вярна, батерията на биоса се е предала отдавна. След злоупотреба със захранването на домашното PC и там датата върви в погрешна посока, все тая. Въпреки заряда. който носи сета, всеки път в мен остава едно леко маленхолично чувство - отначало имах странната теория, че българските прогресив dj-и „имплантират” в музиката си елементи, които навяват тази меланхолия. Представях си го като мотив от балканската, и по-специално българската електронна музика, нещо типично за нас, нашата култура и бит (Млад човек от публиката се изправи и се провикна: „Познавам това момче откак беше неколко санта, повредило се е, дава отклонения, да го бракуваме, че не мога ги издържам тея философии!"). По-скоро свързвам сета с онази вечер, когато меланхолията вееше от планината.
[1643г. пр. Хр.окло 12:00 на обяд]
И както казах (не съм) - лято е, предстои ни първото пътуване до морето за този сезон, всички се вълнувахме като малки деца пред новооткрит кореком А аз знаех какво ще слушаме по време на тези ~ 400km, както и останалите, ако не щяха да научат...
„Оттам насетне се отпуснах назад, потънах в мислите си и се оставих тричасовият сет да постави бариера между мен и света, а музиката да ме обвие като тежък юрган”.
3 часа, 28 трака, и въпреки това звучи напълно издържано концептуално и в същото време достатъчно разнообразно и прогресивно. Без да си кривя душата, за мен няма слаби моменти, няма слаби страни. Електронната музика се възприема трудно от хора, посветили се на други стилове, но вярвайте ми, хапнете от баничката, така старателно замесена.
Специални поздрави на кмета на Долно Връбово. Пресли, имаш да ми връщаш 2 броя вестник „Дума”, 2 чифта гуменяци и лебетката за трактора. Държах да завърша с лека простотийка, че нещата бяха толкова сериозни, че се замислих за брак и евентуално сватба. Лека!
...Всъщност в мен напира огромното желание да продължа да пиша, да споделям всички емоции, които свързвам с този сет, да ви опиша звученето на бийта, мелодията, композицията, усещането, което оставя в мен. Бих го оприличил като река, стичаща се от планината, водата, носеща в себе си микс от емоции, спомени, картини, на места бавно се стеле по чакълестото дъно, на места препуска по камъните... Впечатляващо и вдъхновяващо, евала, Break!
Сета на Break може да бъде изтеглен съвсем легално от тук (само натиснете бутона login като поиска регистрация - дори не трябва да въвеждате нищо).
Напомня на: всичко в сетлиста, но и много повече
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 560 2
Включване / Регистрация