Песните в албума:
01. Sampo02. Silver Bride
03. From The Heaven Of My Heart
04. Sky Is Mine
05. Majestic Beast
06. My Sun
07. Highest Star
08. Skyforger
09. Course Of Fate
10. From Earth I Rose
Красива мелодия на пиано всмуква вниманието, музиката те обгръща като тъмен, лъхав лес и Sampo те приветства с добре дошъл в десетия студиен албум на финландските метъл лидери.
Дълбок. Това е асоциацията след първото изслушване на Skyforger. И опасенията ми, че Amorphis ще зациклят в лоното, изорано с предишните им два записа, отиват по дяволите. Да, стилът е непогрешим, мелодичен метъл, с много хубави рифове, чудесни мелодии, изсвирен убийствено и носещ типичния почерк на бандата. Но не, това не са с досада записани песни по конвейр, защото така повелява негово величество договорът с Nuclear Blast. Amorphis са в страхотна форма и явно са готови да дават през година по порция висококачествен метъл с финландски дъх. Skyforger е ни повече, ни по-малко поредният хубав албум, следващ поетата посока с предишните им два диска.
Пианото се включва често в песните, върви за ръка с акустичните китари и те води сред дебрите на монолитните мелодии, докато Tomi Joutsen изпява приказните истории от Калевала. С идването на дългокосия симпатяга в групата, Amorphis явно преоткриха вдъхновението от класическия епос и вече трети албум поред черпят себе си и феновете с историите за Вейнамойнен. Да, това се отрази на вдъхновеното от седемдесетарския рок звучене в последните албуми с Pasi Koskinen, но върна директното послание в музиката на момчетата, а китарата на Esa Holopainen все така рисува ярки музикални картини, оставяйки специфичния си печат върху песните на бандата. И за да не съм голословен, пуснете си първата песен, спомената по-горе или затварящата From Earth I Rose и се потопете във вихъра от мощен метъл, чисто пеене, дълбоки ревове и мелодични преходи накуп. Това са Amorphis днес!
Здрави рифове, нежни пасажи, силни вокали, епика и мелодия, енергичен ритъм, фолклорни щрихи – нима сте очаквали нещо друго от Amorphis? И е чудесно, че след такъв албум, те отново ще свирят у нас!
Дълбок. Това е асоциацията след първото изслушване на Skyforger. И опасенията ми, че Amorphis ще зациклят в лоното, изорано с предишните им два записа, отиват по дяволите. Да, стилът е непогрешим, мелодичен метъл, с много хубави рифове, чудесни мелодии, изсвирен убийствено и носещ типичния почерк на бандата. Но не, това не са с досада записани песни по конвейр, защото така повелява негово величество договорът с Nuclear Blast. Amorphis са в страхотна форма и явно са готови да дават през година по порция висококачествен метъл с финландски дъх. Skyforger е ни повече, ни по-малко поредният хубав албум, следващ поетата посока с предишните им два диска.
Пианото се включва често в песните, върви за ръка с акустичните китари и те води сред дебрите на монолитните мелодии, докато Tomi Joutsen изпява приказните истории от Калевала. С идването на дългокосия симпатяга в групата, Amorphis явно преоткриха вдъхновението от класическия епос и вече трети албум поред черпят себе си и феновете с историите за Вейнамойнен. Да, това се отрази на вдъхновеното от седемдесетарския рок звучене в последните албуми с Pasi Koskinen, но върна директното послание в музиката на момчетата, а китарата на Esa Holopainen все така рисува ярки музикални картини, оставяйки специфичния си печат върху песните на бандата. И за да не съм голословен, пуснете си първата песен, спомената по-горе или затварящата From Earth I Rose и се потопете във вихъра от мощен метъл, чисто пеене, дълбоки ревове и мелодични преходи накуп. Това са Amorphis днес!
Здрави рифове, нежни пасажи, силни вокали, епика и мелодия, енергичен ритъм, фолклорни щрихи – нима сте очаквали нещо друго от Amorphis? И е чудесно, че след такъв албум, те отново ще свирят у нас!
Напомня на: Sentenced, Insomnium
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 553 2
Включване / Регистрация