Песните в албума:
1. Good And Bad2. Nightstalker
3. Blues 276
4. Bhairavi Dhun
5. Crossing The Stratosphere
6. There And Back Again
7. Ridin' Slow
8. Reverbations
Siena Root са поредната страшно добра банда от Швеция, а Kaleidoscope е вторият им дългосвирещ запис. Музиката е изцяло вдъхновена от хипарливия хард рок на 60-те и 70-те години и четиримата шведи го свирят с такова чувство, че сериозно можете да объркате годината на издаване с около 4 десетилетия.
Настоящият албум е пръв за новото попълнение в състава – на мястото на Oscar зад микрофона застава страхотната Sanya. Дълбокият й, силен глас обогатява музиката и допълва прекрасно настроението на песните. Песни, които сякаш са записани по времето, когато Jimi е свирил на Woodstock, когато дългата коса е била единствено бунт, когато клавирът в рок музиката звучи могъщо поради причината, че всъщност е Хамънд и когато хората са били жадни за звуците, долитащи от грамофона или сценичните колони и са ги поглъщали почти така ритуално, както и димът от запалените в цигарите им листа. Музиката на квартета синтезира цялата сила на духа на онова време, звучи съвсем искрено, сякаш наистина е написана тогава, без обаче да буди носталгия. По-скоро е като отворен прозорец, като кадър с шум в картината, като бос крак, подаващ се от широк, ленен крачол, като цвете в дълга, волна коса. Песни като Good And Bad и There And Back Again напомнят силно на Deep Purple в най-силните им години – красиви китарни картини, на фона на плътния орган и силната ритъм секция в лицето на Sam Riffer и Love Forseberg. Блусът на Ridin' Slow навява спомени за ветераните Ten Years After и Led Zeppelin, а красивият инструментал на ситар Bhairavi Dhun е долетял от Изтока на летящото килимче, което са използвали толкова много изпълнители преди повече от 30 години. Докато Reverberations е изтъкана наистина от вибрации, вибрациите от биещото сърце на блуса, вибрациите от звука на индианска флейта високо над прерията, вибрациите от любима песен на The Doors, вибрациите от свършилия вече албум. Свърши ли? Не, ще си сипя още една бира и ще завъртя отново Калейдоскопа, за да погледна напред в миналото.
Настоящият албум е пръв за новото попълнение в състава – на мястото на Oscar зад микрофона застава страхотната Sanya. Дълбокият й, силен глас обогатява музиката и допълва прекрасно настроението на песните. Песни, които сякаш са записани по времето, когато Jimi е свирил на Woodstock, когато дългата коса е била единствено бунт, когато клавирът в рок музиката звучи могъщо поради причината, че всъщност е Хамънд и когато хората са били жадни за звуците, долитащи от грамофона или сценичните колони и са ги поглъщали почти така ритуално, както и димът от запалените в цигарите им листа. Музиката на квартета синтезира цялата сила на духа на онова време, звучи съвсем искрено, сякаш наистина е написана тогава, без обаче да буди носталгия. По-скоро е като отворен прозорец, като кадър с шум в картината, като бос крак, подаващ се от широк, ленен крачол, като цвете в дълга, волна коса. Песни като Good And Bad и There And Back Again напомнят силно на Deep Purple в най-силните им години – красиви китарни картини, на фона на плътния орган и силната ритъм секция в лицето на Sam Riffer и Love Forseberg. Блусът на Ridin' Slow навява спомени за ветераните Ten Years After и Led Zeppelin, а красивият инструментал на ситар Bhairavi Dhun е долетял от Изтока на летящото килимче, което са използвали толкова много изпълнители преди повече от 30 години. Докато Reverberations е изтъкана наистина от вибрации, вибрациите от биещото сърце на блуса, вибрациите от звука на индианска флейта високо над прерията, вибрациите от любима песен на The Doors, вибрациите от свършилия вече албум. Свърши ли? Не, ще си сипя още една бира и ще завъртя отново Калейдоскопа, за да погледна напред в миналото.
Напомня на: Deep Purple, Krokodil, Janis Joplin, Jefferson Airplane
Оценка: 
коментари [5]
Коментари по албума 512 2
Включване / Регистрация