Песните в албума:
1. Part 12. Part 2
3. Part 3
4. Part 4
5. Part 5
6. Part 6
7. Part 7
Lamp Of The Universe
Heru
Година: 2005
Лейбъл: Barl Fire
Държава: Нова Зеландия
http://www.geocities.com/lampoftheuniverse/lampoftheuniverse
Heru
Година: 2005
Лейбъл: Barl Fire
Държава: Нова Зеландия
http://www.geocities.com/lampoftheuniverse/lampoftheuniverse
Прибрах се отново накадян. Но нека не звуча така елементарно, докато всъщност се чувствам така просветлен! 
Възвишани емоции... Седнах на креслото, направих си чай, хапнах бисквити, заситих краткия, следкозов глад и през цялото време четях страшно впечатлен от написаното ревюта на Heru - последният албум на проекта на Craig Williomson от Нова Зеландия, Lamp Of The Universe. Веднага искам да отбележа, че Lamp Of The Universe навярно е една от любимите перли в колекцията от сайкъделик богатства на всеки фен на стила. Craig Williamson беше ядрото на една от най-сполучливите сайкъделик / дезърт / стоунър / фъз банди в края на 90-те, на име Datura! След два албума обаче, за жалост на всички влюбени в онзи специфичен звук на Datura, бандата спря да съществува и създателят и се насочи към сайкъделик фолк музиката, с привкус и подправки от 60-те години...
Echo In The Light и Cosmic Union са толкова опияняващи и завладяващи, че с мантричния си ефект пристрастяват слушателя и го приканват да слуша пак и пак... Тези ориенталски ритми и звуци, тази прекрасна ситра носеща се в пространството с отпуснатите вокали на Craig с уникални лирики, те взимат на едно пътуване в друго измерение, паралелна вселена, в пълно щастие и блаженство. 2006-та явно е доста продуктивна за новозеландеца, защото успя да издаде не един, а два албума. Докато Earth, Spirit & Sky е по-скоро близък до предходните два, гореспоменати албума, Heru е нещо ново, нещо, което се описва като се добави още една дума към познатите ни и тия е drone!
И така, аз седя потънал в червената светлина на лампиона в таванската стая, превърнала се в уютна, колкото е съзнанието понякога. Изпил няколко чаши чай, леко тонизиран, слушайки този прекрасен чул аут аудио фон... Седем части, седем 'песни', в които никой не пее, без имена... Темпото е бавно, бавно... много бавно... Във всяка част се появява нещо ново, един нов звук и поема напред... по-дълбоко, по-далече...
Един едночасов, музикален експеримент, който ако превърнете в loop можете да слушате до безкрай... или поне докато не се съвземете по някакъв начин след време... уа-уа китари, ситри, синтетични ефекти, цимбали, перкусии... Може би думата, с която най-лесно можем да опишем не само аз, а сигурно всеки фен на легендарната вече музика на Lamp Of The Universe, си остава 'пътешествие'... trippy!
Трансцедентен полет в облак, понесен от халюцигенен вятър. Първите части са по-спокойни, след това някъде там се включва ритъм секция и нещата стават малко по-координирани и вече имаме ясна посока, а не просто свободно падане. Тук някъде свършвате с медитацията и започвате с йогата... Монотонни хорове уплътняват усещането...
В четвъртата част имаме момент на космически покой, макар и за кратко, за да стигнем бавно, през рага ритъм сигурно към края - една завършена музикална нирвана!
Колосално въздействие, празник за сетивата! Един безценен трип!
Възвишани емоции... Седнах на креслото, направих си чай, хапнах бисквити, заситих краткия, следкозов глад и през цялото време четях страшно впечатлен от написаното ревюта на Heru - последният албум на проекта на Craig Williomson от Нова Зеландия, Lamp Of The Universe. Веднага искам да отбележа, че Lamp Of The Universe навярно е една от любимите перли в колекцията от сайкъделик богатства на всеки фен на стила. Craig Williamson беше ядрото на една от най-сполучливите сайкъделик / дезърт / стоунър / фъз банди в края на 90-те, на име Datura! След два албума обаче, за жалост на всички влюбени в онзи специфичен звук на Datura, бандата спря да съществува и създателят и се насочи към сайкъделик фолк музиката, с привкус и подправки от 60-те години...
Echo In The Light и Cosmic Union са толкова опияняващи и завладяващи, че с мантричния си ефект пристрастяват слушателя и го приканват да слуша пак и пак... Тези ориенталски ритми и звуци, тази прекрасна ситра носеща се в пространството с отпуснатите вокали на Craig с уникални лирики, те взимат на едно пътуване в друго измерение, паралелна вселена, в пълно щастие и блаженство. 2006-та явно е доста продуктивна за новозеландеца, защото успя да издаде не един, а два албума. Докато Earth, Spirit & Sky е по-скоро близък до предходните два, гореспоменати албума, Heru е нещо ново, нещо, което се описва като се добави още една дума към познатите ни и тия е drone!
И така, аз седя потънал в червената светлина на лампиона в таванската стая, превърнала се в уютна, колкото е съзнанието понякога. Изпил няколко чаши чай, леко тонизиран, слушайки този прекрасен чул аут аудио фон... Седем части, седем 'песни', в които никой не пее, без имена... Темпото е бавно, бавно... много бавно... Във всяка част се появява нещо ново, един нов звук и поема напред... по-дълбоко, по-далече...
Един едночасов, музикален експеримент, който ако превърнете в loop можете да слушате до безкрай... или поне докато не се съвземете по някакъв начин след време... уа-уа китари, ситри, синтетични ефекти, цимбали, перкусии... Може би думата, с която най-лесно можем да опишем не само аз, а сигурно всеки фен на легендарната вече музика на Lamp Of The Universe, си остава 'пътешествие'... trippy!
Трансцедентен полет в облак, понесен от халюцигенен вятър. Първите части са по-спокойни, след това някъде там се включва ритъм секция и нещата стават малко по-координирани и вече имаме ясна посока, а не просто свободно падане. Тук някъде свършвате с медитацията и започвате с йогата... Монотонни хорове уплътняват усещането...
В четвъртата част имаме момент на космически покой, макар и за кратко, за да стигнем бавно, през рага ритъм сигурно към края - една завършена музикална нирвана!
Колосално въздействие, празник за сетивата! Един безценен трип!
Напомня на: Stone Breath, чил аут, сайкъделик фолк, спейс рок трип...
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 473 2
Включване / Регистрация