Песните в албума:
1. Check in2. Monsters and men
3. Jealousy
4. Hit me with a hit
5. Pioneers of aviation
6. Lucy had a dream
7. Bavarian skies
8. Selfconsuming fire
9. Mommy leave the light on
10. End on a high note
1. Minor giant steps
2. Touch my heaven
3. Unorthodox dancinglesson
4. Man of the world
5. Life will kill you
6. The way the waters are moving
7. What if God is alone?
8. Paradox hotel
9. Blue planet
The Flower Kings
Paradox Hotel
Година: 2006
Лейбъл: Inside Out
Държава: Швеция
http://www.flowerkings.se
Paradox Hotel
Година: 2006
Лейбъл: Inside Out
Държава: Швеция
http://www.flowerkings.se
The Flower Kings без съмнение са една от най-известните прогресив рок групи в момента. За тази известност помагат и множеството странични проекти, в които участват "цветните крале", както и големият брой албуми, издавани от това обкръжение. За пример, само лидерът на групата Roine Stolt през 2005 издаде двоен солов албум и освен това участва в поне още 4, появили се през същата година. Предвид всичко това, никак не е изненадваща появата на поредния албум, който ако не друго ще се запомни с времетраенето си - около 2 часа и 16 минути.
Както може би забелязваш от описа, творбата е разделена на два компакт диск носителя, така че да можеш да си ги слушаш на почивки. Всъщност дължината на Paradox Hotel не е проблем, просто защото музиката в албума е далеч от сериозния прогресив рок, което на практика не затормозява слушателя с характерната за класическия прог от 70те сложност на композициите. С други думи Paradox Hotel е по-скоро поп албум с прогресивно звучене, отколкото прогресив албум с поп звучене, което предвид безумното времетраене е доста логичен ход.
В Paradox Hotel, лично за мен има три вида композиции: "много добри", "приятни" и "много слаби". Съотношението между тези три вида е изцяло в полза на приятните и за съжаление тези от първия вид са най-малобройни. Unorthodox Dancinglesson е най-яркият представител на "много-добри", дори бих я сложил в графа "отлични", но това ще доведе до добавяне на нов вид, което от своя страна неминуемо ще създаде предпоставки за появата на "не толкова слаби", "средно приятни", "доволно приятни" и т.н., и в крайна сметка ще се получи едно размиване на условното разделение на песните в албума, което направих и ще обърка уважаемия читател. Обърках ли те вече? Ей сега ще поправя това, като ти изброя песните, на които поставих етикет "много добри" и ти напиша по някоя друга дума за всяка от тях.
Unorthodox Dancinglesson, Life Will Kill You и Paradox Hotel са трите песни, които ми харесаха много. Първата е страхотен джазиран инструментал. Другите две са прекрасни блус-рок композиции. За песните от група "приятни" няма какво толкова да ви пиша, те са същите онези песни, които ги има във всеки прогресив рок албум от 10 години насам, а тези от група "много слаби" само ще ги изброя презрително, то и без това повечето от тях представляват един посредствен преразказ на по-новите Pink Floyd - Mommy Leave The Light On, Touch My Heaven, Jealousy, Blue Planet, Bavarian Skies.
За финал само ще добавя, че Paradox Hotel едва ли ще бъде запомнен с нещо друго, освен с абсурдното си времетраене.
Както може би забелязваш от описа, творбата е разделена на два компакт диск носителя, така че да можеш да си ги слушаш на почивки. Всъщност дължината на Paradox Hotel не е проблем, просто защото музиката в албума е далеч от сериозния прогресив рок, което на практика не затормозява слушателя с характерната за класическия прог от 70те сложност на композициите. С други думи Paradox Hotel е по-скоро поп албум с прогресивно звучене, отколкото прогресив албум с поп звучене, което предвид безумното времетраене е доста логичен ход.
В Paradox Hotel, лично за мен има три вида композиции: "много добри", "приятни" и "много слаби". Съотношението между тези три вида е изцяло в полза на приятните и за съжаление тези от първия вид са най-малобройни. Unorthodox Dancinglesson е най-яркият представител на "много-добри", дори бих я сложил в графа "отлични", но това ще доведе до добавяне на нов вид, което от своя страна неминуемо ще създаде предпоставки за появата на "не толкова слаби", "средно приятни", "доволно приятни" и т.н., и в крайна сметка ще се получи едно размиване на условното разделение на песните в албума, което направих и ще обърка уважаемия читател. Обърках ли те вече? Ей сега ще поправя това, като ти изброя песните, на които поставих етикет "много добри" и ти напиша по някоя друга дума за всяка от тях.
Unorthodox Dancinglesson, Life Will Kill You и Paradox Hotel са трите песни, които ми харесаха много. Първата е страхотен джазиран инструментал. Другите две са прекрасни блус-рок композиции. За песните от група "приятни" няма какво толкова да ви пиша, те са същите онези песни, които ги има във всеки прогресив рок албум от 10 години насам, а тези от група "много слаби" само ще ги изброя презрително, то и без това повечето от тях представляват един посредствен преразказ на по-новите Pink Floyd - Mommy Leave The Light On, Touch My Heaven, Jealousy, Blue Planet, Bavarian Skies.
За финал само ще добавя, че Paradox Hotel едва ли ще бъде запомнен с нещо друго, освен с абсурдното си времетраене.
Напомня на: Echolyn, Pink Floyd
Оценка: 
коментари [6]
Коментари по албума 436 2
Включване / Регистрация