Песните в албума:

1. Don't You
2. Change
3. You
4. No Sense
5. Far Behind
6. Blossom
7. Arrow
8. Rain
9. Mother's Dream
10. Cover Me
11. He Calls Home

Candlebox
Candlebox
Година: 1993
Лейбъл: Мaverick
Държава: САЩ
http://www.maverickrc.com/candlebox96/

Чудя се повече непознати или забравени са Candlebox у нас. Групата е образувана в началото на 90-те в САЩ, точно когато пазарната хипноза на алтърнатива е в пълната си сила в комплект с разноликия творчески гений на Pearl Jam, Alice In Chains, Faith No More, Ugly Kid Joe, Primus, Jane’s Addiction, R.H.C.P. и т.н. Eдноименният дебют на Candlebox, по default, по това време се покрива с платина. Масирано ежедневно въртене, по МTV, на клиповете Far Behind и You. Още два албума, затихващ търговски успех и разпадане през 1998-а и от тогава тишина за Candlebox - трудно ще имате пак възможност да се зарибите по тях. Звучи леко тъжно, някои ще си помислят като еднодневка или прилежен пример за това как търсенето определя предлагането (или пък обратното беше ). Kaто погледнете обложката на дебюта ще видите четири свежи, невинни и голобради симпатяги, които биха връхлетяли в мокрите сънища на момичета. Пет години по-късно, в последния им албум – Happy Pills – на задната страна на диска ще загледате доста изсъхнали, недоспали и уморени типове, видимо състарени, все едно е минала цяла вечност. Не знам да е имало рокади в състава през това време, не знам и какво е ставало през тези пет години.

A сега по-съсредоточено към дебюта на Candlebox. Албумът е от дебютите, които нерядко остават композиторски връх в творчеството на групите. Някак и тук е най най-непринуденото енергийно присъствие (Don’t You, Arrow), подобно на Ugly Kid Joe и Jane’s Addiction – без иначе неразделимата ексцентирчност на Perry Farrell. Има и (не)малко хардрок - в порциите от дебюта на Alice In Chains + акустичната тъга на безвремието в грънджа, най-близки асоциации с Temple Of The Dog и Ten на Pearl Jam, особено в забързването и озлобяването по средата на Cover Me. Вокалистът Chris Маrtin e гневен, но на моменти и захаросан, чест резултат от американската школовка. В Change напомня на иначе английския Billy Idol от най-сладките му времена. Есенна красота и спиране на времето в No Sense и Rain. Леко психична неуравновесеност в Моther's Dream. Споменатите вече и запечатани на клип You и Far Behind най-лесно влизат под кожата и най-хитово звучат. Явно не са случайно подбрани. Peter Klett e разкошен китарист - от този сорт, който ми убягва напоследък. Блусар до мозъка на костите, но и с много актуална китарна техника. В рифовете също доста го бива и не изостава. Този албум е много приятен спомен по онези отминали и нямащи как да се върнат времена, а и доказателство, че Kelly Gray можел и страхотно да продуцира. Истински скрит бисер. *

^{* Не за Kelly Gray}

Напомня на: : Ugly Kid Joe, Jane’s Addiction, Alice In Chains (Facelift 1990)

Оценка: