Песните в албума:
1. In Earnest2. Lost In London
3. DIY Surgery
4. GPS Culture
5. Follow Your Leaders
6. The Sun In My Eyes
7. A Place In The Queue
The Tangent
A Place In The Queue
Година: 2006
Лейбъл: Inside Out
Държава: от кол и въже
http://www.thetangent.org/
A Place In The Queue
Година: 2006
Лейбъл: Inside Out
Държава: от кол и въже
http://www.thetangent.org/
Третият студиен албум на The Tangent ще се появи на пазара под гръмкото твърдениe на Inside Out - поредния шедьовър. Колкото и странно да звучи, в този рекламен лозунг все пак има 50% истина, а именно думата "поредният". Творбата е първата без нарочения за крал на съвременния прогресив рок - Roine Stolt. Въпреки тази промяна, в текущия състав на групата все още има доста голямо "цветно" присъствие в лицето на басиста на Flower Kings - Jonas Reingold, както и един бивш член на "кралете" - барабаниста Jaime Salazar. Другият отсъстващ е саксофонист/флейтистът на Van Der Graaf Generator - David Jackson. Но почитателите на групата няма за какво да се притесняват, основната фигура в групата Andy Tillison все така здраво държи конците и този път с помощта на Guy Manning (участвал в други проекти с Tillison) са създали една изключително отегчителна комбинация от прогресив рок и джаз.
Както всеки албум в който са забъркани членове на Flower Kings и в този има типичните 20 минутни епоси и превърналата се в задължителна дължина на албумите от поне 70 минути (настоящата е почти 80). Навярно незапознатите с предишните творби на групата вече доволно потриват ръце при мисълта за песни от ранга на Close to the Edge на Yes или Supper's Ready на Genesis, но тук e момента да охладя ентусизма им, защото и двете епични пиеси (поставени в началото и в края на албума) са престъпно скучни и еднообразни, а по-кратките песни (ако условно приемем композиция от 8 минути за кратка) звучат като ненужен пълнеж съставен от равни порции Flower Kings и Echolyn изсвирени със сладникав джаз маниер. Добавете към това и флейта звучаща като извадена от албум на Jethro Tull и ето ви го поредния "иновативен шедьовър" издаден от Inside Out. Единствената изцяло джазова композията е кратичката DIY Surgery, която стои между останалите ни в клин, ни в ръкав.
A Place In The Queue едва ли ще успее да впечатли слушателите, очакващи прогресив рокът да излезе от летаргията, в която се намира от доста време, но може би ще се приеме доста радушно от хората, увличащи се по американския прогресив в лицето на Echolyn или множеството клонинги на The Flower Kings.
Както всеки албум в който са забъркани членове на Flower Kings и в този има типичните 20 минутни епоси и превърналата се в задължителна дължина на албумите от поне 70 минути (настоящата е почти 80). Навярно незапознатите с предишните творби на групата вече доволно потриват ръце при мисълта за песни от ранга на Close to the Edge на Yes или Supper's Ready на Genesis, но тук e момента да охладя ентусизма им, защото и двете епични пиеси (поставени в началото и в края на албума) са престъпно скучни и еднообразни, а по-кратките песни (ако условно приемем композиция от 8 минути за кратка) звучат като ненужен пълнеж съставен от равни порции Flower Kings и Echolyn изсвирени със сладникав джаз маниер. Добавете към това и флейта звучаща като извадена от албум на Jethro Tull и ето ви го поредния "иновативен шедьовър" издаден от Inside Out. Единствената изцяло джазова композията е кратичката DIY Surgery, която стои между останалите ни в клин, ни в ръкав.
A Place In The Queue едва ли ще успее да впечатли слушателите, очакващи прогресив рокът да излезе от летаргията, в която се намира от доста време, но може би ще се приеме доста радушно от хората, увличащи се по американския прогресив в лицето на Echolyn или множеството клонинги на The Flower Kings.
Напомня на: The Flower Kings, Echolyn, Spock's Beard
Оценка: 
коментари [1]
Коментари по албума 410 2
Включване / Регистрация