Песните в албума:
1. West Nile2. Sunnydale High
3. Dishonor Killings
4. Gp Fix
5. Be
6. Fame Gets You Off
7. Flesh For Fantasy
8. Red
9. Widows & Orphans
Бързам да напиша това ревю, за да предотвратя колкото се може по-голям брой тежки психични смущения и зловредни състояния на неадекватност, които неминуемо ще ви споходят при слушането на новото творение на Seven Witches – Amped.
Братя и сестри метъли, горещо ви съветвам: Избягвайте този албум!
Китарният 'гений' Jack Frost е успял перфектно да вплете в деветте безидейни композиции своите еднообразни рифове и клиширани сола и да придаде на албума една неповторима атмосфера на апатия и хаос. Целият албум представлява грозна смесица от фрапираща идейна безпътица и небивал шум, подплатен с яки самоцелни викове, често разколебавани единствено от разконцентрирания ритъм на барабаните, който направо хвърля в паника всеки слушател и го кара да си зададе логичния въпрос: 'К'во аджеба става с хеви метъла бе?'
Вярно, че и предната творба на 'вещиците' Year Of The Witch не беше кой знае какъв метъл-убиец, но поне имаше необходимият енергиен заряд и някаква, макар и бегла, мелодична линия в постройката на песните. А пък и неповторимият глас на James Rivera (Helstar, Destiny's End, New Eden, Chaotic Order, Flotsam and Jetsam, Distant Thunder, Killing Machine) създаваше някакси по-благоприятно настроение у непредубедения слушател. В Amped обаче няма и ни най-малка следа от добрите черти на предните албуми на Seven Witches, сред които фаворити ще си останат силният дебют от 1999та – Second War In Heaven и излезлият през 2003та Passage To The Other Side, където на бас китарата беше Joey Vera (Fates Warning, Anthrax, Engine), а зад микрофона споменатия вече James Rivera. Бедата на Amped обаче определено не идва нито от новия басист Dennis Hayes, нито от новия певец Alan Tecchio, който всъщност има нелоши вокални заложби. Просто г-н Frost този път смята тотално да се изгаври с малцината си останали фенове като пусне този албум на пазара през декември.
Та така, драги читатели, ако решите, че имате нужда от едно напрегнато и крайно натоварващо 40-минутно ходене по мъките непременно чуйте Amped.
Братя и сестри метъли, горещо ви съветвам: Избягвайте този албум!
Китарният 'гений' Jack Frost е успял перфектно да вплете в деветте безидейни композиции своите еднообразни рифове и клиширани сола и да придаде на албума една неповторима атмосфера на апатия и хаос. Целият албум представлява грозна смесица от фрапираща идейна безпътица и небивал шум, подплатен с яки самоцелни викове, често разколебавани единствено от разконцентрирания ритъм на барабаните, който направо хвърля в паника всеки слушател и го кара да си зададе логичния въпрос: 'К'во аджеба става с хеви метъла бе?'
Вярно, че и предната творба на 'вещиците' Year Of The Witch не беше кой знае какъв метъл-убиец, но поне имаше необходимият енергиен заряд и някаква, макар и бегла, мелодична линия в постройката на песните. А пък и неповторимият глас на James Rivera (Helstar, Destiny's End, New Eden, Chaotic Order, Flotsam and Jetsam, Distant Thunder, Killing Machine) създаваше някакси по-благоприятно настроение у непредубедения слушател. В Amped обаче няма и ни най-малка следа от добрите черти на предните албуми на Seven Witches, сред които фаворити ще си останат силният дебют от 1999та – Second War In Heaven и излезлият през 2003та Passage To The Other Side, където на бас китарата беше Joey Vera (Fates Warning, Anthrax, Engine), а зад микрофона споменатия вече James Rivera. Бедата на Amped обаче определено не идва нито от новия басист Dennis Hayes, нито от новия певец Alan Tecchio, който всъщност има нелоши вокални заложби. Просто г-н Frost този път смята тотално да се изгаври с малцината си останали фенове като пусне този албум на пазара през декември.
Та така, драги читатели, ако решите, че имате нужда от едно напрегнато и крайно натоварващо 40-минутно ходене по мъките непременно чуйте Amped.
Напомня на: Judas Priest (с Ripper Owens), Kamelot, Yngwie Malmsteen
Оценка: 
коментари [3]
Коментари по албума 396 2
Включване / Регистрация