Песните в албума:

1. Disbeliever
2. My Burden
3. Ultimate Darkness
4. Biting Cold
5. The Dark One
6. Save Me
7. Speak Silence
8. Next To Nothing
9. Follow Me
10. The Fail
11. Endless Night
12. Sleep, Sleep, Sweetheart
Darkseed
Ultimate Darkness
Година: 2005
Лейбъл: Massacre Records
Държава: Германия
http://www.darkseed.com
Името на Darkseed не е сред най-известните на немската готик сцена, въпреки че става въпрос за формация с над десетгодишна история (най-ранните опити на музикантите са демотата Sharing The Grave - 1992 и Darksome Thoughts - 1993, а първите сериозни усилия се полагат с дебюта Midnight Solemny Dance - 1996). По отношение на популярността Crematory или Dreadful Shadows убедително ги изпреварват - факт, който до голяма степен се дължи на определено еклектичната смесица от дет, електроника, фолк и готик. Такъв е стилът, който Darkseed предлагат в първите си албуми - споменатият дебют и последвалото го преиздаване на EP-то Romantic Tales през 1998 като завършен продукт. В следващите две години наред с идването на новия китарист Tom Gilcher виждат свят и по-завършените в музикално отношение Give Me Light (1999) и Diving Into Darkness (2000), в които атмосферичните клавири, плътно-завладяващият глас на Stefan Hertlich и мрачните, вглъбени текстове успяват най-после да се слеят в завършено цяло. Логично през този период бандата успява да си извоюва по-сериозна подкрепа извън границите на родината - сериозен успех предвид набиращия популярност симфоник готик, който скоро завладява цяла Европа.

По-специално внимание ще обърна на предпоследния албум на немците Astral Adventures (2003), който в стилово отношение проправя пътя на бандата към мечтаното сливане на готика и метъла. В него основателно може да се намери
пресечната точка между споменатите по-горе немски величия, Paradise Lost от късния им период, активно присъствие на замечтани женски вокали и далечни отпратки към творчеството на безсмъртните осемдесетарски богове Sisters Of Mercy.

След този много стойностен опит логично очакванията към Ultimate Darkness бяха завишени, още повече, че името на седмия албум на Darkseed подсказва опитите на основния текстописец и сътворител на музика в групата Stefan Hertlich да намери симбиозата от стиловете, които изследва вече петнадесет години. В това си начинание той е подкрепен от старите си приятели, китаристите Tom Gilcher и Thomas (Ommy) Herrmann, както и от новите членове в компанията Maurizio Guolo (барабани), Martin Motnik (бас), Armin Dorfler (клавири). Веднага се забелязва, че групата не продължава да следва сляпо стила си от предишния албум, а следва вътрешното си развитие и израстване. То се изразява във факта, че клавирите са значително намалели и оставени като цяло на заден план,а женските вокали са напълно изчезнали. Това дава възможност изцяло да се насладим на дълбокия и грабващ глас на Stefan и на по-агресивните китари, в които на места се чувства индъстриъл привкус. Като цяло песните са сравнително кратки и се развиват в рамките на около 4 минути, като явно 7-8 минутните тракове от ранния период на Darkseed вече са забравено и погребано минало. Триумф на този процес, за съжаление в негативно отношение, е The Fall, в която е наблегнато на радиофоничността и очевидно е подходяща за комерсиална аудитория, като по този начин неприятно напомня за провалите на Crematory от Believe и Revolution. На мен лично ми липсва и баладичната замечнаност и нежният женски глас от Rain Of Revival, но тя е пожертвана за сметка на агресивността. Мрачното, обречено настроение се усеща ясно от всеки акорд и то сграбчва слушателя в стоманени клещи още от първата песен Disbeliever. След внимателно излушване обаче се открива, че повечето от песните са изградени в позната схема 'интро - куплети - (пред-припев) - припев - куплети - припев' и така до пълно изхабяване на формулата. Това е една от основните ми критики към музиката на Darkseed, тъй като по този начин албумът няма особени шансове да се задържи за особено дълго време в сърцата на готик феновете. След известно време вокалите започват да стават прекалено еднообразни, а 'индъстриъл-дрането', което на моменти се опитва да разнообрази ситуацията, е жалко в сравнение с опуси като Romantic Tales. Китарите и басът са премерени и обработени до съвършенство, но в моментите където инструменталът трябва да впечатли с разнообразие и дълбочина е плачевен.

Текстовете са написани от Stefan и Thomas и преминават от омраза към заобикалящия свят, каращ човека да носи непосилното бреме на вината (My Burden) и презрение към безверието у хората, които се оставят да бъдат командвани от демоните на злото (Disbeliever). В средата на албума лириките достигат лични измерения и се превръщат в послания срещу предателството (Biting Cold) и жестоката действителност (Ultimate Darkness). Постепенно в протагониста се пробужда желание да властва над хората (The Dark One), но скоро той се озовава изгубен в същността си и отчаяно търси помощ в тъмнината и нощта (Save Me) и дори открива невъзможността сам да промени каквото и да е - усещането за собствената окаяност (Next To Nothing). В завършека на одисеята от емоции връх взима отчаянието и обречеността (Endless Night) и желанието да се избегне истината чрез самоизмамата (Sleep, Sleep, Sweatheart). Текстовете на немската група изглеждат измамващо прости, но трябва да се има предвид, че тълкуването, което правя е само едно от възможните и не липсват възможности всичко да се интерпретира по съвсем различен начин. А това доказва, че посланието на музикантите от Darkseed е с дълбок смисъл и определено въздействащо, определено една от силните черти на Ultimate Darkness. Наличието на текстове на немски език не е нищо ново в стила на бандата, обаче този път по много интересен начин мисълта на Stefan прелита между родния му език и английския - нещо, което заслужава да се чуе.

И ако музиката на Darkseed от това музикално произведение скоро бъде забравена, то погребалната песен за загиващия свят е разказана натуралистично, но грабващо и вероятно ще остане задълго в съзнанието на готик метъл почитателите. Вероятно немците няма да се прочуят неимоверно от този албум, но могат да бъдат спокойни, че са създали стойностен продукт, който потвърждава желанието им да не тъпчат на едно място, а да търсят развитието.
Напомня на: късните Crematory и Paradise Lost, Dreadful Shadows, Eisheilig
Оценка: 123
коментари [2] 
 
 
© 2003 Booze Project :: Най-добрата школа за бъдещия господар е да служи.
Лайл ("Крал Артур и неговите доблестни рицари" - Дж. Стайнбек)