Песните в албума:

1. Stabbing the drama
2. One with the flies
3. Weapon of vanity
4. The crestfallen
5. Nerve
6. Stalemate
7. Distance
8. Observation slave
9. Fate in motion
10. Blind eye halo
11. If possible
12. Wherever thorns may grow

Soilwork
Stabbing The Drama
Година: 2005
Лейбъл: Nuclear Blast
Държава: Швеция
http://www.soilwork.org

В роука никога не сме били особено отговорни откъм срокове и задължителна актуалност, тъй че с около половин година след официалното излизане на последното произведение на Soilwork – ще споделя мислите си за него.

Преди месеци – отделих съвсем малко, и то повърхностни, изслушвания на Stabbing The Drama и тотално го заплюх, поради обичайните обяснение за доста метъл албуми в последно време: тъпчене на едно място, никаква тяга и умишлено по-достъпни песни, с цел някакъв относителен пробив, предимно в Америка, с оглед на набралата вече сериозна скорост N.W.O.A.H.M. От последното си твърдение не се отричам, но то няма значение, защото албумът е наистина много як. Не знам какво точно значи понятието “модерен” метъл, но повечето от нас го употребяват и усещат еднакво, а Soilwork са точно едно от най-ярките негови олицетворения. Яки насечени тупалки, много енергия и невероятна мелодия, особено при чистите припеви (запазена тяхна марка), без да допуснат пробив за някои неубедителен рефрен. Солата са доста уредяли в сравнение, с който и да е предишен албум на шведите, но не и изчезнали. Има си, точно на място, и пак е благо къдренето на жицата. В куплетите на One With The Files и Fate In Motion се усеща подтисканият бунт на разпадналите се алтернативни герои Guano Apes, само че в по-втежнен вариант. Blind Еye Halo е най-късото и яростно парче и единственото, което с чиста съвест бих нарекъл дет метъл. Изобщо Soilwork ги определям просто като метъл, защото мелодичен или не – дет метъл да се назоват е все едно да ги удариш с кубинка по топките. Клавирът навсякъде, пак по default, дава огромно пространство. Любимите припеви са ми в едноименното парче, Weapons of Vanity и If Possible - може би личният ми фаворит я албума. Всичко е съвсем условно, защото слаби композиции наистина не намирам.

Макар и по-семпъл Stabbing The Drama е крачка напред в сравнение с Figure #5, който бутна групата в лек застой. Иначе мои любимци си остават А Predator’s Portrait и Natural Born Chaos, но кой знае след още слушания на “драмата” какво ще мисля.

Напомня на: Soilwork, In Flames, Shadows Fall

Оценка: