Песните в албума:
1. Bringer Of Dreams2. Warriors
3. Ghost Dancers
4. Too Close To The Sun
5. Messiah
6. Northern Star
7. Mr Wolfe
8. Invincible
9. The Last Angel
Pallas
The Dreams Of Men
Година: 2005
Лейбъл: Inside Out
Държава: Шотландия
http://www.pallas-uk.com
The Dreams Of Men
Година: 2005
Лейбъл: Inside Out
Държава: Шотландия
http://www.pallas-uk.com
Шотландците Pallas са едни от колосите в нео-прогресив рокa. 24 години след дебютния си албум и 4 след считания от мнозина за една от перлите в жанра The Cross And The Crucible, квинтетът се завръща с The Dreams of Men.
Bringer of Dreams открива албума с нежна симфонична увертюра, последвана от осезаемо втежнения звук на китарата спрямо предишните творби на групата. Следващaта Warriors започва като рок парче със запомнящ се припев, но към средата с типичното за стила нелинейно развитие на композициите, някак неусетно потапя отново в красотата на прогресив рока, с китарно соло поразително напомнящо свиренето на Steve Rothery от Marillion.
Ефирна цигулка дава старт на Ghost Dancers. В тази песен най-ясно групата демонстрира шотландската си идентичност, умело използвайки за основа отличителния за родината на Johnnie Walker фолклор.
Too Close to the Sun гравитира на границата между прогресив метъла и арт рока, подобно на последния албум на англичаните Arena. Основна заслуга за "металното" звучене има китаристът Niall Mathewson. Това е най-дългата песен в творбата, но нито за миг не отегчава, благодарениe на невероятната динамика и разнообразие, и ако има песен, която описва най-добре целия албум, то това е точно тази.
Messiah започва поредицата от няколко сравнително кратки композиции и подобно на Warriors носи в себе си преобладаващ хард-рок заряд с натрапчивото рифово свирене на китаристите. За пореден път се усеща и огромното влияние на Chris Squire от Yеs, върху бас китариста на Pallas - Graeme Murray. Следващата Northern Star идва точно навреме, за да даде глътка отдих с нова порция шотландски фолклор под формата на меланхолична инструментална балада, подходяща за съзерцаване на звездите.
Mr. Wolfe отново запраща албума в територията на балансирания между агресията на модерния рифов и класическия симфоничен прогресив, а Invinsible и The Last Angel слагат край на 73 минутното приключение в палата на нео-прогресив рока, приключение от което изводът е само един - The Dream of Men е без съмнение най-добрият албум в жанра от години насам.
Bringer of Dreams открива албума с нежна симфонична увертюра, последвана от осезаемо втежнения звук на китарата спрямо предишните творби на групата. Следващaта Warriors започва като рок парче със запомнящ се припев, но към средата с типичното за стила нелинейно развитие на композициите, някак неусетно потапя отново в красотата на прогресив рока, с китарно соло поразително напомнящо свиренето на Steve Rothery от Marillion.
Ефирна цигулка дава старт на Ghost Dancers. В тази песен най-ясно групата демонстрира шотландската си идентичност, умело използвайки за основа отличителния за родината на Johnnie Walker фолклор.
Too Close to the Sun гравитира на границата между прогресив метъла и арт рока, подобно на последния албум на англичаните Arena. Основна заслуга за "металното" звучене има китаристът Niall Mathewson. Това е най-дългата песен в творбата, но нито за миг не отегчава, благодарениe на невероятната динамика и разнообразие, и ако има песен, която описва най-добре целия албум, то това е точно тази.
Messiah започва поредицата от няколко сравнително кратки композиции и подобно на Warriors носи в себе си преобладаващ хард-рок заряд с натрапчивото рифово свирене на китаристите. За пореден път се усеща и огромното влияние на Chris Squire от Yеs, върху бас китариста на Pallas - Graeme Murray. Следващата Northern Star идва точно навреме, за да даде глътка отдих с нова порция шотландски фолклор под формата на меланхолична инструментална балада, подходяща за съзерцаване на звездите.
Mr. Wolfe отново запраща албума в територията на балансирания между агресията на модерния рифов и класическия симфоничен прогресив, а Invinsible и The Last Angel слагат край на 73 минутното приключение в палата на нео-прогресив рока, приключение от което изводът е само един - The Dream of Men е без съмнение най-добрият албум в жанра от години насам.
Напомня на: Arena, Marillion, IQ
Оценка: 
коментари [7]
Коментари по албума 367 2
Включване / Регистрация