Песните в албума:

1. Misfit
2. Pardon My Depression
3. Prisoner 103
4. I Believe
5. Aural Sects
6. Pseudocide
7. Pull The String
8. Alone
9. Dogs Of Whore
10. Don't You Know

GZR
Ohmwork
Година: 2005
Лейбъл: Sanctuary Records
Държава: Англия
http://www.geezerbutler.com

Някак много незабелязано на бял свят се появи новата тава на групата на Geezer Butler. Мисля че “солов” албум в случая е принизяващо. Който е слушал първите два откоса на GZR(или Geezer) - смятам, че ще се съгласи, че групата е изградила собствена идентичност. Ще изброя съставките, но не се наемам да казвам в какво процентно съотношение са забъркани... Размазващи насечени китарни рифове - булдозери, ню-метъл, гръндж, психеделични настроения, красиви и начешващи крастата - индъстриъл подплънки и съвсем бегли набези към NWOAHM. Ако трябва да съм честен и съвсем условно да поставя новата тава (Оhmwork) до шедьовъра Black Science... ами новата плоча звучи леко плоско, сухо, повърхностно и сладникаво по американски... Обаче какво да кажа - преди малко този албум ме накара да се раздвижа и разтреса така, както от много време насам не го бях правил. Встъпителната Мisfit е хард-хеви композиция - облечена в модерни одежди. Pardon My Depression е разцепващо тежък блус(?), все едно взет от творчеството на Alice In Chains. Prisoner 103 и Pull The String са чист ню-метъл, като в първата песен се дочува и рапиране. Но не се залъгвайте - по някое време и тук почва да “ври” и не ви остава нищо друго, освен да правите пого със стените. I Believe е душата на албума. Песен, която директно ти влиза под кожата и достига до душата ти, освен, ако не си някое коравосърдечно копеле. Текстът е прост, ако искаш го наречи и клиширан, но в синхрон с музиката се получава една РАЗБИРАЩА симбиоза. От друга страна I Believe може да я слушаш просто “ей така” и да се кефиш на разкошното развитие на композицията или зверските аранжименти. Вокалите варират - от чиста меланхолия, през лигавщина (за някои), до чисто дране и реване... Aural Sects е eдин от фаворитите ми в тавата. Tук съжителстват мачкащи в земята валяци, и издигащи в небесата моменти. Pseudocide е нещо подобно като Моskau на Rammstein, но много по-брутално по geezer-ски (гъзарски). Пак първото нещо, което ще си помислите е, че гостуват сладураните от Тату, но момичето е само едно и не е част от руската сензация. Оставащото време от албума също не е за изпускане. Зверилниците Dogs Оf Whore и Don’t You Know и болезнената Alone, която още от заглавието подсказва, че не ви очакват слънчица и усмихнати лица!

Дайте шанс на този албум, НАЙ-ВЕЧЕ на по няколко бири, като сте на кеф и ви е дошъл пауъра. Нищо ново под слънцето, но рядко чуващ се така мачкащ албум.

Напомня на: Geezer, Alice Cooper (Brutal Planet ’00) + малко от Alice In Chains (Dirt ’92, Alice In Chains ’95), Drowning Pool, Kittie (Spit ’00)

Оценка: