Песните в албума:
1.Mysteria2.The Piper Never Dies
3.We Don't Need a Hero
4.Down to the Devil
5.King of Fools
6.Forever
7.Under the Moon
8.Lavatory Love Machine
9.Rise of the Morning Glory
10.Lucifer in Love
11.Navigator
12.The Spirit Will Remain
Добре дошли в Hellfire Club! Днес ще ви предложим най-доброто, което можете да чуете от една водеща пауър метъл група. Гордостта на Германия - Edguy отново демонстрират неизчерпаемия си талант с шестия си студиен албум и то по най-невероятен начин. Повече от много добър, повече от перфектен... той е просто уникален! Според самите тях, Hellfire Club е по-агресивен и суров от предишните. Така че единственото,което можем да направим е да натиснем play и да се потопим в едночасовата сила, мелодичност и професионализъм, които Edguy знаят как перфектно да съчетават. И...."Ladies and gentleman, welcome to the freakshow!"
Като за начало "Mysteria" избухва с мощното си звучене, мистериозния текст и леко доловима агресия. Освен идеалното начало, това е и работното заглавие на албума, което е променено по-късно. Здрави рифове, мощни барабани, вокалите на Tobias Sammeth, мелодичен припев, онази характерна за Iron Maiden смяна на настроенията и влиянието на Rainbow и Deep Purple - това е десетминутният шедьовър The Piper Never Dies, който безспорно заема централно място сред останалите парчета в албума .След по-внимателно прослушване могат да бъдат открити както познатите елементи от предишните епоси като The Kingdom и Theatre of Salvation, така и свежи прогресив елементи, макар и леко загатнати в дълбочината на песента. We Don't Need a Hero е уникален микс между почерка на Edguy и новите хеви идеи, които се прокрадват през целия албум. Невероятно соло на китара и барабани, невероятни вокали... невероятна песен!
Ако досега не сте слушали Edguy, Down To The Devil е песента, която дава най-точна представа за тях. Започва с мелодично соло на пиано, последвано от заразителен, енергичен припев и открояващ се на места бас. Това е типично Edguy парче, направено дяволски добре, хвърлящо мост към предишните албуми. След добре познатото старо сме изненадани от едно доста по-различно и свежо течение в музиката им, вмъкнато в King Of Fools. Това беше и заглавието на EP-то, което излезе преди самия Hellfire Club. Въпреки че песента започва по доста необичаен начин, припева е типичния за тях, ритъмът не е нито прекалено забързан, нито провлачен. Tobias изненадва с нетрадиционното звучене на гласа си в куплетите, което се вписва идеално в редуващите се тежки рифове.
Edguy са една от групите, за които със сигурност може да се каже, че знаят как се правят балади. Поредното доказателство за това е Forever. Съчетанието от оркестър и акустична китара изстрелва песента сред фаворитите в албума, а вокалите придават дълбочина и вдъхват живот на парчето .Меланхоличната вълна ни изхвърля директно в може би най-тежкото парче в Hellfire club, а именно Under The Moon. Тук е дадено поле за изява на басиста Еggi, а като цяло песента е наситена с ритмични, тежки китари, които през цялото време с лекота се поддържат от барабаните на Felix Bohnke. Lavatory Love Machine е веселата песен в тавата. Тя е от онзи тип забавни парчера, каквито имат и Helloween. Rise Of The Morning Glory се оказва изненадващо силна след подвеждащото хармонично начало. Тя бързо набира скорост и се разгръща в китарното соло. Барабаните поддържат сравнително бързия ритъм, гръмкото загалвие и запомнящия се припев. Следва интересното 32 секундно Lucifer In Love, което трудно може да бъде наречено инструментал. Navigator е една донякъде скучна песен, която не предлага нищо ново и кой знае колко идейно. Освен запомнящия се мелодичен припев, друго не може да направи силно впечтлание. Ритъмyът е провлачен, а солото излишно дълго. Втората величествена балада, която е и завършек на албума е The Spirit Will Remain. В нея има повече епични нотки, отколкото във Forever, въпреки изчистеното й звучене - само гласът на Tobias и деликатният акомпанимент на оркестъра. Тази песен е един достоен финал на този невероятен албум.
Несъмнено Hellfire Club е един шедьовър и може би е най-доброто, което Edguy са правили досега. Определено този албум е доста по-тежък от предишните и изстрелва групата сред най-добрите от пауър хеви метъл бандите. Тук няма слаба песен, през цялото време се поддържа високото ниво на музиката, съчетаването на глас, мелодия и свежото присъствиер на оркестър в доста от песните. Забелязва се прокарване на нови идеи и елементи, но може би тепърва предстои те да се развият в следващите албуми.
Като за начало "Mysteria" избухва с мощното си звучене, мистериозния текст и леко доловима агресия. Освен идеалното начало, това е и работното заглавие на албума, което е променено по-късно. Здрави рифове, мощни барабани, вокалите на Tobias Sammeth, мелодичен припев, онази характерна за Iron Maiden смяна на настроенията и влиянието на Rainbow и Deep Purple - това е десетминутният шедьовър The Piper Never Dies, който безспорно заема централно място сред останалите парчета в албума .След по-внимателно прослушване могат да бъдат открити както познатите елементи от предишните епоси като The Kingdom и Theatre of Salvation, така и свежи прогресив елементи, макар и леко загатнати в дълбочината на песента. We Don't Need a Hero е уникален микс между почерка на Edguy и новите хеви идеи, които се прокрадват през целия албум. Невероятно соло на китара и барабани, невероятни вокали... невероятна песен!
Ако досега не сте слушали Edguy, Down To The Devil е песента, която дава най-точна представа за тях. Започва с мелодично соло на пиано, последвано от заразителен, енергичен припев и открояващ се на места бас. Това е типично Edguy парче, направено дяволски добре, хвърлящо мост към предишните албуми. След добре познатото старо сме изненадани от едно доста по-различно и свежо течение в музиката им, вмъкнато в King Of Fools. Това беше и заглавието на EP-то, което излезе преди самия Hellfire Club. Въпреки че песента започва по доста необичаен начин, припева е типичния за тях, ритъмът не е нито прекалено забързан, нито провлачен. Tobias изненадва с нетрадиционното звучене на гласа си в куплетите, което се вписва идеално в редуващите се тежки рифове.
Edguy са една от групите, за които със сигурност може да се каже, че знаят как се правят балади. Поредното доказателство за това е Forever. Съчетанието от оркестър и акустична китара изстрелва песента сред фаворитите в албума, а вокалите придават дълбочина и вдъхват живот на парчето .Меланхоличната вълна ни изхвърля директно в може би най-тежкото парче в Hellfire club, а именно Under The Moon. Тук е дадено поле за изява на басиста Еggi, а като цяло песента е наситена с ритмични, тежки китари, които през цялото време с лекота се поддържат от барабаните на Felix Bohnke. Lavatory Love Machine е веселата песен в тавата. Тя е от онзи тип забавни парчера, каквито имат и Helloween. Rise Of The Morning Glory се оказва изненадващо силна след подвеждащото хармонично начало. Тя бързо набира скорост и се разгръща в китарното соло. Барабаните поддържат сравнително бързия ритъм, гръмкото загалвие и запомнящия се припев. Следва интересното 32 секундно Lucifer In Love, което трудно може да бъде наречено инструментал. Navigator е една донякъде скучна песен, която не предлага нищо ново и кой знае колко идейно. Освен запомнящия се мелодичен припев, друго не може да направи силно впечтлание. Ритъмyът е провлачен, а солото излишно дълго. Втората величествена балада, която е и завършек на албума е The Spirit Will Remain. В нея има повече епични нотки, отколкото във Forever, въпреки изчистеното й звучене - само гласът на Tobias и деликатният акомпанимент на оркестъра. Тази песен е един достоен финал на този невероятен албум.
Несъмнено Hellfire Club е един шедьовър и може би е най-доброто, което Edguy са правили досега. Определено този албум е доста по-тежък от предишните и изстрелва групата сред най-добрите от пауър хеви метъл бандите. Тук няма слаба песен, през цялото време се поддържа високото ниво на музиката, съчетаването на глас, мелодия и свежото присъствиер на оркестър в доста от песните. Забелязва се прокарване на нови идеи и елементи, но може би тепърва предстои те да се развият в следващите албуми.
Напомня на: Iron Maiden, Helloween
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 31 2
Включване / Регистрация