Песните в албума:
1. Auditorium of modern movements2. Acceleration
3. The concept of haste
4. A song for D. incorporated
5. The green office and the dark desk drawer
6. The flow at 09:30 am
7. Of concrete and glass
8. 90° angels
9. I no longer know if I am mad
10. Synthetic, fabricated, calculated
Age Of Silence
Acceleration
Година: 2004
Лейбъл: The End Records
Държава: Норвегия
http://www.ageofsilence.com/
Acceleration
Година: 2004
Лейбъл: The End Records
Държава: Норвегия
http://www.ageofsilence.com/
Сигурно сте чували за норвежците Winds? Е дори и да не сте, ще Ви спомена че групата е съставена от музиканти подвизаващи се в дебрите на black metal-a, събрали се да творят музика далеч от нормите на споменатия екстремен стил.
Age Of Silence са абслютно идентична група, като дори сред членовете на групата ще забележите Jan Axel von Blomberg (Hellhammer), Andy Winter и Eric Lars Si (Eikind), основатели именно на Winds и свирещи съответно на барабани, клавишни и бас китара. Останалите музиканти, оформящо квинтета са китаристите от By Pale Light - Helge K. Haugen (Kobbergaard) и Joacim Solheim (Extant), както и клавира на Solefald и Borknagar - Lars Are Nedland (Lazare), който тук обаче е отговорен единствено за вокалите.
Още с началната Auditorium Of Modern Movements ще усетите натрапващата се прилика с музиката на Winds. И в това няма нищо чудно при наличието на почти всички членове от уникалния квартет и основната роля, която заема Andy Winter с неговия толкова характерен стил на свирене. За мое голямо съжаление, въпреки това сходство, вокалите на Lazare са големия минус в настоящия дебютен албум на норвежците, а и причината разваляща доброто първоначално впечатление с отчайващо еднообразни вокални линии, дразнещи на моменти високи и бездушно пеене. Другата основна разлика са статичните в сравнение с Winds китарни партии и отсъствието на така характерните солови китарни пасажи, но това може би е за добро придавайки на Age Of Silence малко по-различно звучене.
От останалите 9 песни ми е трудно да отлича някоя, освен може би 90 Degrees Angle - започваща с лирична интродукция на акустични китари на фона на нежна оркестрация вплетена в характерната атмосфера създавана от целия албум, както и The Green Office And The Dark Desk Drawer в която вокалите на Lazare са нетипично разчупени и единствения минус остава неприятния му тембър.
В заключение ще добавя само, че въпреки явните сходства с Winds, Аcceleration е един приятен албум, който без да блести с някакво новаторство спрямо многократно споменатия вече квартет, успява да създаде тягостно-меланхолична атмосфера и свършва точно преди да Ви отегчи.
Age Of Silence са абслютно идентична група, като дори сред членовете на групата ще забележите Jan Axel von Blomberg (Hellhammer), Andy Winter и Eric Lars Si (Eikind), основатели именно на Winds и свирещи съответно на барабани, клавишни и бас китара. Останалите музиканти, оформящо квинтета са китаристите от By Pale Light - Helge K. Haugen (Kobbergaard) и Joacim Solheim (Extant), както и клавира на Solefald и Borknagar - Lars Are Nedland (Lazare), който тук обаче е отговорен единствено за вокалите.
Още с началната Auditorium Of Modern Movements ще усетите натрапващата се прилика с музиката на Winds. И в това няма нищо чудно при наличието на почти всички членове от уникалния квартет и основната роля, която заема Andy Winter с неговия толкова характерен стил на свирене. За мое голямо съжаление, въпреки това сходство, вокалите на Lazare са големия минус в настоящия дебютен албум на норвежците, а и причината разваляща доброто първоначално впечатление с отчайващо еднообразни вокални линии, дразнещи на моменти високи и бездушно пеене. Другата основна разлика са статичните в сравнение с Winds китарни партии и отсъствието на така характерните солови китарни пасажи, но това може би е за добро придавайки на Age Of Silence малко по-различно звучене.
От останалите 9 песни ми е трудно да отлича някоя, освен може би 90 Degrees Angle - започваща с лирична интродукция на акустични китари на фона на нежна оркестрация вплетена в характерната атмосфера създавана от целия албум, както и The Green Office And The Dark Desk Drawer в която вокалите на Lazare са нетипично разчупени и единствения минус остава неприятния му тембър.
В заключение ще добавя само, че въпреки явните сходства с Winds, Аcceleration е един приятен албум, който без да блести с някакво новаторство спрямо многократно споменатия вече квартет, успява да създаде тягостно-меланхолична атмосфера и свършва точно преди да Ви отегчи.
Напомня на: Winds
Оценка: 
коментари [0]
Коментари по албума 297 2
Включване / Регистрация