
Песните в албума:
1. Gone2. From Another World
3. Don't You Tell Me
4. Don't Drag The River
5. Fine
6. Time is The Healer
7. I'm Not The Same Man
8. It Falls Through Me
Iommi with Glenn Hughes
The 1996 Dep Sessions
Година: 2004
Лейбъл: Sanctuary Records
Държава: Англия
http://www.iommi.com
The 1996 Dep Sessions
Година: 2004
Лейбъл: Sanctuary Records
Държава: Англия
http://www.iommi.com
Може би мнозина от Вас са слушали Seventh Star (който куриозно се води на Black Sabbath feat. Tony Iommi), албумът който въобще не пасваше на концепцията и имиджа, която бирмингамците водени от Iommi си бяха изградили през 70те до средата на 80те. Основна вина за това беше уникалния глас на Glenn Hughes, който без съмнение е едно от светилата в рок музиката, но бързо стана ясно че характерния му маниер на пеене не си пасва с това, което всички очакваха от Black Sabbath. Всичко това довежда до логичния край на участието му в групата, но не и до прекратяване на музикалните взаимоотношения с Iommi и така през 1996, работейки по новия си албум, Tony поканва Glenn Hughes за вокалист и заедно с Don Airey и Geoff Nichols на клавишните, както и Dave Holland зад барабаните, записват песните в студиата DEP, собственост на една друга небеизвестна английска група - UB40. След записите Iommi и Hughes, биват въвлечени в другите си проекти и така и не остава време записания материал да бъде мастериран и издаден, и дори няколко години по-късно от открадната касета в музикалните среди се появява бутлег от въпросните песни, разпространяван под името Eight Star и с доста лошо качество.
В началото на 2004, Iommi все пак решава да завърши започнатото през 1996 и заедно с абсолютно новите барабанни партии, този път изсвирени от Jimmy Copley (познат от соловия албум Iommi), албумът е завършен, мастериран и готов да бъде издаден от проявилите интерес Sanctury Records.
Откриващата Gone, започва с типичен сабатски риф, който напомня за славните хитове на групата от 70те, но това усещане приключва с включването на разтърсващите вокали на Hughes, които запращат песента в дебрите на мелодичния блус рок. Следващата From Another World, с въвеждащото соло на акустична китара, донякъде напомня на Rightwing от периода на Tony Martin в Black Sabbath, но някак си въпреки мрачните нотки от китарата, пеенето на Hughes винаги е носело в себе си някаква скрита надежда, отдалечаваща общото усещане от типичната подтискаща атмосфера характерна за който и да е период на бирмингамската четворка. Може би единствената песен, създаваща най-близка до тази атмосфера е Time Is The Healer - брутално рязка и сурова песен, контрастираща на фона на останалите носещи типичен мелодичен рок заряд композиции. Интересна е и предпоследната I'm Not The Same, която със своята динамика на моменти напомня на песни от периода на Ronnie James Dio, като Neon Knights или TV Crimes. Останалите парчета следват плътно линия от Gone и нищо в тях освен характерните китартни партии и сола на Iommi не напомнят за миналото му.
Ако в лицето на The 1996 DEP Sessions, сте очаквали да чуете поредния албум на Black Sabbath, можете да бъдете сигурни, че ще останете разочаровани. Не случайно албума носи името на Glenn Hughes, който въпреки огромния си талант не може, а може би не иска да придаде онова характерно очарование на музиката на Iommi, типично за Black Sabbath. От друга страна, албумът представлява е едно от най-свежите неща появявали се скоро на рок сцената и ако успеете да се отърсите от очакванията немунуемо свързвани с името на Tony Iommi или пък сте почитател на гласа и рока характерен за Glenn Hughes, то тогава ви очакват близо 40 минути музиката, от която ще останете повече от доволни.
В началото на 2004, Iommi все пак решава да завърши започнатото през 1996 и заедно с абсолютно новите барабанни партии, този път изсвирени от Jimmy Copley (познат от соловия албум Iommi), албумът е завършен, мастериран и готов да бъде издаден от проявилите интерес Sanctury Records.
Откриващата Gone, започва с типичен сабатски риф, който напомня за славните хитове на групата от 70те, но това усещане приключва с включването на разтърсващите вокали на Hughes, които запращат песента в дебрите на мелодичния блус рок. Следващата From Another World, с въвеждащото соло на акустична китара, донякъде напомня на Rightwing от периода на Tony Martin в Black Sabbath, но някак си въпреки мрачните нотки от китарата, пеенето на Hughes винаги е носело в себе си някаква скрита надежда, отдалечаваща общото усещане от типичната подтискаща атмосфера характерна за който и да е период на бирмингамската четворка. Може би единствената песен, създаваща най-близка до тази атмосфера е Time Is The Healer - брутално рязка и сурова песен, контрастираща на фона на останалите носещи типичен мелодичен рок заряд композиции. Интересна е и предпоследната I'm Not The Same, която със своята динамика на моменти напомня на песни от периода на Ronnie James Dio, като Neon Knights или TV Crimes. Останалите парчета следват плътно линия от Gone и нищо в тях освен характерните китартни партии и сола на Iommi не напомнят за миналото му.
Ако в лицето на The 1996 DEP Sessions, сте очаквали да чуете поредния албум на Black Sabbath, можете да бъдете сигурни, че ще останете разочаровани. Не случайно албума носи името на Glenn Hughes, който въпреки огромния си талант не може, а може би не иска да придаде онова характерно очарование на музиката на Iommi, типично за Black Sabbath. От друга страна, албумът представлява е едно от най-свежите неща появявали се скоро на рок сцената и ако успеете да се отърсите от очакванията немунуемо свързвани с името на Tony Iommi или пък сте почитател на гласа и рока характерен за Glenn Hughes, то тогава ви очакват близо 40 минути музиката, от която ще останете повече от доволни.
Напомня на: Тежък блус-рок.
Оценка: 



коментари [0]
Коментари по албума 296 2
Включване / Регистрация