Песните в албума:

1. The Light That Blinds
2. Enlightened By The Cold
3. Act Of Contrition
4. What Drives The Weak
5. Stillness
6. Inspiration On Demand
7. The Power Of I And I
8. Ghost Of Past Failures
9. Eternity Is Within
10. Those Who Cannot Speak

Shadows Fall
The War Within
Година: 2004
Лейбъл: Century Media
Държава: САЩ
http://www.shadowsfallrocks.com

Shadows Fall са американци, които не са вчерашни - нищо, че са част от набиращата скорост Нова Вълна На Американския Хеви Mетъл (NWOAHM). Дебютния си албум издават през 1997г., а през 2000-та втория им албум е вече под крилото на Century Media - лейбъла, с който групата работи и до момента. Настоящият албум The War Within е четвърти за групата, която с историята си до момента може да се окачестви като успешна, но не и целенасочено комерсиална. Трашът съставлява голяма част от стила на Shadows Fall като той е значително обогатен и модернизиран, а в този албум и доста техничен. Именно думата 'техничен' е тази, която постоянно ми се набива в главата докато слушам диска и за съжаление тази техничност на моменти е в ущърб на енергията, пречи на рифовете да се загнездят трайно в съзнанието и се явява леко затормозяваща. Две, три повече дози лиричност, чист и мелодичен вокал и ей ти на прогресив албум. А сега дишайте спокойно, чак дотам не са стигнали момчетата - енергията си я има. Главен подбудител за буйство е вокалистът Brian Fair, чиито вокали варират от злобни излияния, през дрезгави ревове, до мелодични и чисти изпълнения. Характерният му тембър вече съм свикнал да не го бъркам.

Друг противоречив за мен факт е присъствието на соло във всяка от песните. Нищо против солата, но определено имам нещо против, когато едно соло затормозява песента и седи леко изкуствено пльоснато. Самоцелното вкарване на сола на моменти затормозява със своята шаблонност. Добра дума в случая е, че понякога моментите със сола силно напомнят по дух на класическите Iron Maiden - една от основните характеристики на NWOAHM.

А колкото техничен е соло китаристът Jonathan Donais, толкова кадърен е и барабанистът Jason Bittner - там липса на идеи не се усеща. Както си тече естествения ритъм се долавя ту заиграване с касата, ту с нещо друго.

Но техничността в случая си има и добра страна - този албум омръзване няма. Лично аз се скъсах да си го въртя и ако ме оставят на самотен остров без интернет, откъдето да си тегля нова музика мога да продължавам така дълго занапред. Бих могъл и да си дивея, защото яростни моменти не липсват - още след самото акустично начало на албума следва отрезвяващо слизане на земята, а What Drives The Weak има такова избухващо начало на припева, че ти идва да избухнеш. The Power Of I And I е най-твърдата песен от албума с такива насечени рифове, че зъбите на слушателя почват да падат един по един, а вокалът се старае на припева да си прецака гърлото. Stillness е леко безлична песен, но Ghost Of Past Failures си има облик - колкото и абсурдно да звучи, силно напомня на Iced Earth и се долавят доста хеви елементи в нея.

Историята на Shadows Fall до момента демонстрира нагледно как ако си упорит, постоянен и верен на себе си един ден може да е и твоят ден. Защото с всеки изминал момент тази вълна на американския метъл става все по-мащабна, а групите от нея по-силни. Интересно ми е каква ще е съдбата им - вече се забелязва наливането на кинти в нея - да видим доколко ще се подадат групите и дали ще се обезличат под натиска на корпоративните интереси. До този момент Shadows Fall не издават грам признаци това да ги сполети.

Напомня на: God Forbid, Unerath

Оценка: