Песните в албума:
1. Cellos For The Insatiable2. Serpent's Embrace
3. Rebirth
4. Light Reborn
5. Faded Years
6. Solitude
7. Llimbs Of A Stare
8. The Darkness Inside
9. Bitter End
10. Feelings
Agathodaimon
Serpent's Embrace
Година: 2004
Лейбъл: Nuclear Blast
Държава: Германия
http://www.agathodaimon.de
Serpent's Embrace
Година: 2004
Лейбъл: Nuclear Blast
Държава: Германия
http://www.agathodaimon.de
Въпреки че през 1998-ма година Agathodaimon изкараха един много добър албум според всички стандарти на симфоничния блек метъл, те не се спряха дотук. Следващият албум от 1999-та A Higher Art Of Rebellion беше с по-експериментаторски дух, но отвратителен звук поради факта, че беше записан в съседна Румъния. Chapter III от 2001-ва затвърди иновативния подход на Agathodaimon към музиката - нещо, в което ни убеждава и четвъртото дългосвирещо издание на групата - Serpent's Embrace. Този албум трудно може да бъде окачествен като блек метъл, а след като Borknagar споделиха, че не са блек метъл група вече ми става неудобно да употребявам това понятие.
Какво ни предлага настоящият албум? Засилено заиграване с електрониката, но без да се прекалява, масирана употреба на китарни рифове, които служат за основа на повечето песни, както и чисти вокални линии наред с типичните ревове на Akaias, заменил вече окончателно напусналия Vlad (който все още допринася с някои от текстовете). Чистите вокали са дело, както на китариста Sathonys, така и на новото попълнение в групата - басистът Darin "Eddie" Smith.
Serpent's Embrace започва подходящо с Cellos For The Insatiable - безспорно най-подходящата песен за откриване на албума, тя притежава достатъчно заряд и заразително яростен припев. Едноименната песен е най-експерименталната от албума, повечето вокални линии са прекарани през ефект и резултатът е нещо силно наподобяващо соловия проект Pain на Peter Tagtgren. А след като изгледах и клипа към песента съм склонен да приема, че обвиненията в комерсиалност, отправяни към групата не са съвсем безпочвени. Друго нещо обаче e Rebirth, която въпреки средното си темпо се доближава максимално до олд скуул блека. Разнообразието стана. А за капак да споменем и Solitude - акустична баладична композиция, изцяло с чисти женски вокали, дело на Ophelia, гостувала и в дебютния албум на групата. Въпреки началния интерес, породен от леката изненада, песента не впечатлява кой знае колко, особено ако направим паралел с чувствената Body Of Clay от албума Higher Art Of Rebellion.
Китарите, както вече споменах са богати на идеи като познатото до болка жулене е голяма рядкост. Но това, което ме впечатли са барабаните. Перфектно изсвирени от Matthias R., за тях определенията монотонни и безидейни са абсолютно неприложими.
Краят на албума се полага от песента Feelings една от най-добрите в диска, с леко епичен привкус и влудяваща китарна мелодия. А наред с емоционалните чисти вокали, открояващи се са и вмъкнатите семпли, в които, обзалагам се, чувам гласа на Антъни Хопкинс.
След такъв албум, явно показващ, че групата е далеч от изчерпване няма как да не ни е интересно какво ще ни чака и занапред от тези германци.
Какво ни предлага настоящият албум? Засилено заиграване с електрониката, но без да се прекалява, масирана употреба на китарни рифове, които служат за основа на повечето песни, както и чисти вокални линии наред с типичните ревове на Akaias, заменил вече окончателно напусналия Vlad (който все още допринася с някои от текстовете). Чистите вокали са дело, както на китариста Sathonys, така и на новото попълнение в групата - басистът Darin "Eddie" Smith.
Serpent's Embrace започва подходящо с Cellos For The Insatiable - безспорно най-подходящата песен за откриване на албума, тя притежава достатъчно заряд и заразително яростен припев. Едноименната песен е най-експерименталната от албума, повечето вокални линии са прекарани през ефект и резултатът е нещо силно наподобяващо соловия проект Pain на Peter Tagtgren. А след като изгледах и клипа към песента съм склонен да приема, че обвиненията в комерсиалност, отправяни към групата не са съвсем безпочвени. Друго нещо обаче e Rebirth, която въпреки средното си темпо се доближава максимално до олд скуул блека. Разнообразието стана. А за капак да споменем и Solitude - акустична баладична композиция, изцяло с чисти женски вокали, дело на Ophelia, гостувала и в дебютния албум на групата. Въпреки началния интерес, породен от леката изненада, песента не впечатлява кой знае колко, особено ако направим паралел с чувствената Body Of Clay от албума Higher Art Of Rebellion.
Китарите, както вече споменах са богати на идеи като познатото до болка жулене е голяма рядкост. Но това, което ме впечатли са барабаните. Перфектно изсвирени от Matthias R., за тях определенията монотонни и безидейни са абсолютно неприложими.
Краят на албума се полага от песента Feelings една от най-добрите в диска, с леко епичен привкус и влудяваща китарна мелодия. А наред с емоционалните чисти вокали, открояващи се са и вмъкнатите семпли, в които, обзалагам се, чувам гласа на Антъни Хопкинс.
След такъв албум, явно показващ, че групата е далеч от изчерпване няма как да не ни е интересно какво ще ни чака и занапред от тези германци.
Напомня на: The Sins Of Thy Beloved, Hortus Animae
Оценка: 
коментари [4]
Коментари по албума 200 2
Включване / Регистрация