Песните в албума:

1.Intro (Pipes Solo)
2.Do They Mean Us?
3.A Good Day To Bury Bad News
4.Anotherdrinkingsong
5.A Survival Campaign
6.The Song Of No-Involvement
7.The Parliament Of Fools
8.Ten Little Kingdoms
9.Like... A Ballad For The Disenchanted
10.Lightening The Load
11.NTRWB
12.Hybrid Blues
13.Outro (The Dissolution Of Parliament)

Skyclad
Semblance Of Normality
Година: 2004
Лейбъл: Demolition/Dreamcatcher
Държава: Англия
http://www.skyclad.co.uk

Skyclad е една от най-самобитните и оригинални групи от създаването си през 1990 до наши дни. Едни от пионерите на фолкметъла, група, която поведе цяла вълна в музиката, група с последователи като Cruachan, Subway To Sally, In Extremo, Falconer.

Корените на Skyclad са още в традиционната британска музика, а определението Jethro Tull е метъл вариант хич не е случайно. Когато през 2001 напуска Martin Walkyier (ex-Sabbat), основател, вокалист, основен текстописец критиците предричат провал и бърза забрава. И все пак те отнова са тук, 4 години след неубедителния Folkemon, лебедoвата песен на Walkyier. Skyclad обаче напук на всичкия песимизъм се завръщат с изключително силен албум, който ще вземе полагаемото му се място сред класиките им от миналото Prince of the Poverty Line, The Silent Whales of Lunar Sea. Мястото на Walkyier е заето от Kevin Ridley, китарист и продуцент на групата. Тази промяна е подействало освежаващо за петорката от Нюкасъл. Semblance Of Normality е доста по-различен от последните албуми, в които все повече се наблагяше на традиционните народните инструменти, а метълът оставаше все по-малко и по-малко. Да, това е най-тежкото творение може би от Prince of the Poverty Line насам, гласът на Ridley, нисконастроените китари и по-малкто чисто фолклорни пасажи. Това не значи, че запазената марка на Skyclad лиспва изобщо. В пет от песните на цигулката отново е мултиинструменталистката Georgina Biddle, в останалите пет е използванa Лондонската филхармония. Липсва малко хумора от текстовете на Walkyier, но те отнова са много силни, чуйте само иронията в The Parliament Of Fools.

След интрото, което представлява почти еднуминутно соло на гайда, започва Do They Mean Us? - как ви звучи понятието симфоничен фолктраш, ако изобщо съществува такова жанрово определение тази песен е именно един от най-чистите му примери - песен, която връща носталгията по времената от Prince of the Poverty Line. Следва A Good Day To Bury Bad News, където ясно се чува кралският оркестър, линията на предходното парче е запазено. Another Drinking Song е типична песена за една ирландска кръчма, с типичните за такава песен припявания, със забързващ се припев... Ten Little Kingdoms е най-бързата и тежка песен в албума, където се чуват и грубите вокали на Ridley.

Общо 13 песни, всяка от която е на мястото си и различна от останалите. Може би някои от феновете на Walkyier няма да успеят да преглътнат A Semblance Of Normality, но въпреки всичко A Semblance Of Normality си е истински Skyclad албум. Наздраве!

Напомня на: Jethro Tull, Subway To Sally

Оценка: