THE BLACK LODGE


Само за няколко дни новината, че ще има „нова метъл кръчма в София” обходи специализираните онлайн клюкарници, плъзна се с дъх на кисела бира от брадата физиономия в съседно кирясало от жици ухо, хората и орките научиха. И така, снощи, след 19.00 на адрес „Стамболийски” 34 няколкото помещения под черепите и стълбите на антрацитния Black Lodge се запълниха от дългокоси типажи, гримирани в черно девойки и сергийно разнообразие на метълски аксесоари.

Кръчмата е приятна, а един от най-важните елемнти – музиката, е на ниво „старо и златно”. И не, не старите легендарни хитове на Deep Purple или Judas Priest. Говорим за любими и позабравени неща от последните три декади. С влизането чух мазното ръмжене на Хенри Ролинс, който признава I’m a liar. После, докато си цоках старобърното, в постеснената обстановка, с изненада установих, че са набичили Past and Future Tense на Sanctuary, които впоследствие родиха Nevermore.
Имаше Anthrax, Metallica, Blind Guardian, Sepultura... Чудесно, огромна червена точка.

Понеже отидохме малко след официалния час, хванахме и промоцията, обявена на черната дъска – „Безплатен Jack за всеки”. Екстра, двете ми компаньонки не консумират уиски. Аз – да. Хеттрик. И бира. Старобърното е 3 кинта. Тъмния столичен еликсир 3,50. Приемливо високи цени. Така поне ще отпаднат най-свирепите водкопитаещи по паркове и пейки. Но и не става за ежедневно поркане, че заплатите няма да стигат. Към 8.30 пък свалиха табелата. Джак си тръгна.

Обстановката? Снимките, които виждате са скапани заради светкавицата, но без нея щяхте да видите точно толкова, колкото и ако си заврете окото в ухото на умряло куче в тъмна стая.
Приглушената светлина е хубаво решение. Но мъглата от цигарен дим имаше собствен живот и би уплашила дори свръхестествената такава от едноименната новела на Стивън Кинг. След два часа вътре, на излизане имах чувството, че мигам пясък. Но и е разбираемо – първи ден, висок интерес (какво висок, чак претъпкан), повечето метъли пушат и съответно съотношението въздух за дишане и издишан сивкав такъв е като витаминозната консистенция в пиянско говно. Да, бе, знам, че това е част от чара на метъл кръчмите, ама дрехите вонят, косата мирише, чак слъзните канали смърдят.


Иначе – тухлени и каменни стени, напомня леко на „Шипката” в хубавите години, пентаграми по пода, обърнати кръстове по стените, аквариуми с черепи (не, няма да видите отдавна споминал се роднина, пластмасови са), графити в кенефа (черни, бели и червени, не кафяви), вериги и леко нелепи бели плоскости с приковани с кабърчета знамена за таван.

Накратко – интересно, очакван старт, ще се повтори и потрети. Само един съвет (ако не сте стъпвали в такъв тип заведения) – не тръгвайте към кръчмата с дрехи, които смятате да носите и на другия ден. Да, и панталоните се вмирисват тежко на дим и пепелник. И прясно изкъпаната коса също не е добра идея – осмърдява се по-бързо. Но пък е супер, ако искате да послушате хубав тежък рок и метъл, да се отдадете на вечерно опиянение и да се впуснете в разговори за музика, концерти и алкохолни спомени с позабравени пиянски мутри.
коментари [10] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Чиста лудост - каза той, - абсолютна глупост. Но ще опитаме, защото е гениална глупост!
Форд Префект ("Ресторант на края на вселената" - Д. Адамс)