LIVE REPORT

Snoop Dogg - Ego Trippin

Нали го знаете Cordozar Calvin Broadus? Прозвището му е Snoop Dogg и вечерта на 18-ти септември 2008-ма бе вечер, в която той изнесе концерт в софийския Зимен Дворец. Готино се получава, когато отидеш на концерт с каквито и да било там очаквания и след събитието се окажеш изпълнен с позитивизъм и топлота от прекараното време. Причините това да се получи при мен след разглеждания концерт са няколко и едва ли ще успея да ги конкретизирам всичките.

Да започнем от самото начало. След 'бруталния трафик' из града, както той бе определен лично от Mike Patton преди време, озоваването в Зимния Дворец бе съпроводено от малко блъс-блъс и бут-бут преди постепенно да стигнем до непредвиждания от мен подгряващ акт от двама тъмнокожи MC-та и един също така чернокож DJ, който да пуска бийтовете и да пита през пет минути присъстващите: 'Някой да пуши трева?', 'Пушите ли трева? Не ви виждам.' И да използвам момента да кажа - залата беше пълна! Ама пълна така, както не помня да съм я виждал - не знам колко прави това като бройка души. Повече от ясно бе, че бяха дошли заради Snoop и за момента подгряваха кой както може. А залата беше пълна, нали ви казвам.

И докато се оглеждах, с охота забелязах, че на сцената има комплект акустични барабани и бас китара - инструменти, зад които все още не стоеше никой. Daz Dillinger и Kurupt щъкаха из сцената и след няколко композиции в класически хип хоп стил се оттеглиха, за да се върнат по-късно и да подпомагат Mr. Ди Оу дабъл Джи, разбира се. И така, чакаме си, оня DJ пак излиза, пак пита: 'Кво прайме, пафкаме ли тревица?' и пуска няколко R'N'B хита след които и Kimnotize на Lil'Kim и сие. И си запали коз, няма какво да се учудвате. Да, ама след като от колоните се подхвана грандиозната O Fortuna на класика Carl Orff от неговата Carmina Burana и аз запалих. Хихи, михи, ето опитай и ти, оп Snoop излезе.

В най-типичния си неглиже-лежерен стил, нареждащ благо зад микрофона и придружен от трима други подреждащи рими вокални изпълнители. Но микрофона на Snoop бе един по рода си - обкичен плътно с диаманти и нещо подобно. Гъзария да има, много ясно. :) И музикантите, разбира се. Фънкарлив басист, видимо в настроение, барабанист от плът и кръв допълващ семплираните бийтове... А всъщност и често преобладаващ с опасни включвания или заразително разцъкан фус. Имаше и клавирист, както и китарист, но от последния не забелязах отчетливо присъствие. Идеята ми е да не си мислите, че концертът е бил някаква резачка като фамозния Live in Amsterdam на Cypress Hill. Беше по-скоро едно парти с уклон към веселото от типа на 'карам си чевито, мацките са до мен, кинтите не мога да си ги преброя' и т.н.

Snoop постепенно свали суитчера си, но не и тъмните цайси. И нещо доста лековато го даваше. Викам си, абе аха-аха, този да не би днес вобще да не е в настроение за концерт и просто да маркира присъствие?! Но по едно време пича разкара и цайсите, очичките му блеснаха и сякаш нещо се промени. Сега разбирам ви, и аз не харесвам стила на писане на Паулу Коелю, но така го почувствах този момент. Тя и последвалата песен бе по-раздвижена, та да речем че вечерта премина във втория си етап. Заредиха се всеизвестни хитове като Nothin' But A 'G' Thang, The Next Episode, Sensual Seduction, че даже и хитовата заигравка съвместно с Akon, I Wanna Love You. ...Което си е баш I Wanna Fuck You в нецензурираната версия.

Друг запомнящ се момент бе, когато Snoop се появи на сцената, развяващ българския флаг, облечен с фланелка на деветката Бербатов от националния ни тийм по футбол. Нали знаете как всеки си има по някоя и друга дребна мечта. Една от моите такива е Бербатов да разбие с игра в Манчестър и да вземе Златната Топка. И край тогава на спорове от рода на Ицо или Бербо е по, по, най.

Краят дойде по-рано от колкото очаквах - като време бе изминало малко повече от час и половина от излизането на основната фигура за вечерта. Нямаше даже и бис. Но пък от друга страна, чухме основните хитове. Който имаше желание и настроение за танци разполагаше с пълната възможност да се поразкърши в мазничкия хип хоп ритъм. А всеки който не го е направил може да търси първопричината където и да е, но не и в обкръжението на Snoop Dogg - легендарен представител на автентичната хип хоп сцена, предразполагащ със своята блага аура към позитивизъм. На сбогуване мистър 'дабл жи' отправи призив за мир и се оттегли под студийния съпровод на Bob Marley.


За край ще използвам част от един разговор, който дочух: 'Този човек заслужава да е толкова голям, личи си колко труд е положил, всичко беше така добре организирано'. Еми..., евалата че сте го усетили.

Снимки: Ясен Немски / Balkan Entertainment
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Традицията не е завършек на миналото, а жива сила, одухотворяваща съвременността.
Игор Стравински