LIVE REPORT

Vrani Volosa, Arkona

Не съм сигурен дали заради езическото вдъхновение в музиката на двете групи, заради отдадеността на публиката или заради експресивната честност на музикантите, но концертът, организиран от Gorgon на 3 август в клуб “Фенс” беше истинска вихрушка. Най-вероятно обаче всички тези показатели, събрани в едно изпълниха тесния клуб с атмосфера и запалиха ентусиазмът на публиката.


Нека накратко ви опиша какво представлява концертно изпълнение на бургазлиите Врани Волоса. Когато чакаш градски транспорт над 20 минути, побърканият от жегата шофьор сбърка маршрута и се върне един квартал назад, за да събере хората, докато раздрънканият мерцедес се натъпка с пияна агитка на ЦСКА, която крещи като обезумяла и я слушаш почти час, заради безумното задръстване преди някакъв футболен мач; когато слезеш смачкан и тотално изтощен от автобуса и се завлечеш на концерт обезсилен, обезверен и озлобен, с над половинчасово закъснение, а групата вече е на сцената и забива последните за вечерта песни, тогава можеш да разбереш. Защото десетина секунди след влизането във “Фенс”, чул до болка познатата Sorrow, изхвърчах пред сцената, развял коса и юмруци и се слях с познатите лица около себе си. Напълно забравил и яд и умора, усетил първичния призив на песните, на музиката.
Верни фенове, стари приятели, топъл поздрав, долу, пред момчетата от групата вреше от емоции, запалени от стъпилите за пръв път от две години и половина пред софийска публика бургазлии.

А вокалистът (и главен идеолог на бандата) Ицо, явно запален от ентусиазма и обичта на хората пред себе си, не си намери място, скача, разходи се из мелето с микрофон в ръка, готов да прегърне всички ни. Не успяхме да видим и чуем песни от вече записания втори албум на групата, но хората, които са били навреме в клуба споделиха, че парчетата звучат убийствено. В края на сета им се разрази буря, Крушение-то ни повлече в първото от много време истинско пого в клубчето, а след това дойде време за бира, прегръдки и поздрави. Това са Врани Волоса на живо.

Arkona са може би сравнително непозната за българската аудитория група, но отдавна са изковали сериозно име в ъндърграунд метъл средите. Текстовете и визията на групата имат дълбока връзка с езическото славянско начало, името й носи названието на последния свободен славянски езически град в необятните руски територии, а музиката им помита с енергията на свободно препускащи из просторните степи диви коне.

Сред притъмнялата сцена и заелите мястото си музиканти, изведнъж изплува силуета на емблематичната певица Маша. Лека риза с традиционни за руската народност ширити, кожа от лисица на гърба, руси до бяло волоси и малък, подобен на тъпан барабан в ръка. Поде маршов, боен ритъм и след миг избухна началото на стар езически ритуал. Здрави рифове, прави ритми, надъхващи сякаш за битка, славянски текстове и припеви, които се крещят с пълно гърло от група и публика.
Сергей и Маша развяха гривите си над веещите се коси от първит редове сред хората, сцената се изпълни с палитра от волоси, потта и телата се сляха под езическите химни на бандата, в една магическа картина, към която, ако имаш сърце и в жилите ти тече славянска кръв, не можеш да останеш безучастен.

От Arkona струи такава енерия наживо, че дори и за пръв път да чуваш песните им, няма как да не крещиш “Хей! Хей!” с тях, да не пляскаш с ръце или да не си откъснеш врата от куфеене. Руснаците изнесоха чудесен концерт, в който звучаха песни както от последния им засега албум От сердца к небу, така и от зората на състава. Маша ту пееше като самодива, сякаш излязла в дивия лес да събира роса от тревите, ту ревеше като звяр, готов да ти изпие кръвта.
Неведнъж, сред песните тя издигна българския флаг, за дива радост на събралите се (по неизвестни за мен причини) националисти, които замалко да помрачат радостта от чудесния концерт с нацистки поздрави, докато китаристът (и колега в ревовете) Сергей поздравяваше убийствената публика. И когато шоуто свърши към 11 часа, остана надеждата, че скоро пак ще имаме възможност да се насладим на енергичната музика на руснаците, да се надяваме и в по-подходящо от теснотията на Фенс-а място. Докато Врани Волоса ги очакваме съвсем, съвсем скоро.
коментари [5] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: ...is that moment when he has worked his heart out in a good cause and lies exhausted on the field of battle - victorious!
Vince Lombardi (1913 - 1970)