LIVE REPORT

EXIT 2008

Когато пристигаме в Нови Сад два от четирите дни на Exit вече са минали. Получава ни се така, понеже бачкаме яко за строителството на капитализма и не става да отебеш четвъртък и петък, за да ходиш да гледаш музиканти. Трябва да се копа, разбираш ли. Готиното на съботата и неделята на Exit е това, че ги водят двата основни дни от феста – лека утеха за това, че си пропуснал половината фест. Но пък истината е, че двата дни звучат суперобещаващо: Gogol Bordello, Juliette And The Licks, Manu Chao, The Hives, Ministry, Sex Pistols… Това на мейн стейдж, разбира се, ама нали съм комерсиален, придържам се към нея.

Първите ми впечатления от крепостта са: много хора, много жега, много прах, много добра организация. Няма опашки на влизане, няма лутане коя сцена-къде е , няма опашки за бира. Последното е особено важно, защото градусите минаваха 35 и пичовете от Туборг явно доста добре знаеха това: пенливата им течност беше животоспасяваща за почти всеки на фестивала. Вторите ми впечатления са от Gogol Bordello. Признавам си: изобщо не съм фен на музиката им, обаче, като гледаш с какво чувство я свирят и какво предизвикват в хората около теб не можеш да не си кажеш “Тия са бахти яките!”. Нищо, че на мен парче с парче ми звучаха все едно правят кавър едно на друго, нищо, че в един момент ми бяха супереднообразни: бандата успя да вдигне абсолютно всички на крака и да остави потни петна по гърбовете на тишъртите им. Като си тръгваха публиката скандираше “Уи уонт мор!”, а Bordello се поклониха така, сякаш се прекланят пред най-верните си фенове. Ей това се казва банда. Честно.

След кратка пауза, разходка из малките сцени и презареждане с по още един Туборг, се връщаме на основната сцена, където ни очаква смазването: Juliette And The Licks. Ако се чудите коя е Juliette, това е Juliette Lewis, която няма как да не помните от ролята й на Малъри Нокс в “Родени убийци”. Значи, ако щете ми вярвайте, но тази мацка е женският Axl Rose!!! Уникално сценично присъствие, суперяк рокенрол, адски много пауър и най-важното: постоянен контакт с публиката. Не че при Gogol Bordello това липсваше, просто не съм им фен, съжалявам. Juliette And The Licks ме отнесоха. В края на изпълнението им аз бях готов да скоча на сцената и да й предложа брак! Джулиет, само кажи, твой съм!

Последни на мейн стейдж излизат Manu Chao. Най-големите звезди за вечерта, респективно и най-много хора пред сцената. Свирнята е над два часа, публиката е супернакефена. Ама супернакефена. Всяко едно от парчетата започва така, както си го слушал в албум и преминава в мощна пънкария. В началото това кефи яко, в послдствие става адска досада. Поне за мен. Честно казано – споменът за Juliette And The Licks не ме напуска до края на вечерта.

На следващия ден ставам с мисълта, че ако отново трябва да дишам толкова прах, в понеделник сутринта ще сера кал. Не че вдишването има нещо общо с изсирането, но в крепостта верно е адски прашно. Разбира се, това, че е прашно, не бива да ме спира. След цял ден моетаене из Нови Сад, вечерта започва с Kud Idioti, които слушам, седнал в прахта с чаша Туборг в ръка. Сръбски пънк: култов-некултов – сръбски. Звучи ок и толкова. The Hives ги слушам в същото положение, със следващата бира в ръка. Отвратителна банда: от онези, които трудно си обясняваш какво точно свирят и защо. Слушаш ги и си мислищ “Абе можело е и да се получи нещо, ама нещо не се е получило”.

В един момент, както си мятам бира след бира, взима, че се стъмва и на сцената взимат, че излизат Ministry. Решетки, някви стойки за микрофони, някви пинизи, общо взето – за човек, който не се кефи на Ministry, не успях да им се изкефя и този път. И това, което ми направи най-силно впечатление: на онзи перфектен звук, който беше там, бандата гъгнеше. Просто стоях и си представях какво е било в зала “Христо Ботев” предишната вечер. Както и да е - сори, не се кефя на Ministry, няма да съжалявам, че ги няма.

В края на вечерта излизат и дългоочакваните Sex Pistols. Там вече съм достатъчно прекалил с биричките, за да помня добре какво направиха тези младежи. Каквото и да беше, не вярвам да го направиха добре, защото помня каква беше публиката по време на Gogol Bordello и на Manu Chao. А не помня да усетих около себе си по-голяма еуфория. Преди 30 години може и да са били яки, днес нещо не са. Май...

Сега, знам, че някои от вас след този репортаж сигурно ще си кажат: “Щом не се кефиш на тия банди, кво си правил там?” и ще имат сериозно право. Истината е, че много ми се искаше да видя какво представлява фестивал в братска Сърбия: държава, която в последните 15 години преживя граждански войни, разцепления, бомбардировки и всякакви лайна. И истината е, че нас тук трябва да ни е срам, че си живеем мирно и арно, и имаме един фест в Каварна, който не може да се сравни с Exit и на една десета... И че догодина бих отишъл отново, заради атмосферата, заради приятелски настроените хора и заради прахта по кецовете...
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Да имаш милост към немилостивите е така подло, като да я очакваш от тях...
Бойчо Огнянов ("Под Игото" - Иван Вазов)