LIVE REPORT

Ministry - C U LaTour [Tangra Mega Rock Night]

Освен по родното черноморие, тежки вечери това лято се провеждат и насред София. След Slayer и In Flames в Каварна, пет дни по-късно Ministry дадоха отново повод за смут в слуховите рецептори на доброволците, решили да се подложат на изпитанието. Това казано в смисъл, че не говорим за фламенко, а за здраво стържене, лоши дисторшъни и мрачно зловеща визия.

В приятно запълнената и лъсната след ремонт зала Христо Ботев, началото на вечерта от прощалното турне на Ministry положиха Alien Industry. Със стегнато звучене и разчупен индъстръл-метъл сет, родната група демонстрира претенции за живот. А фактът, че на баса бе предания на метъла Фънки, познат напоследък от журито на Music Idol, пораждаше най-малкото интерес.

Кофтито бе, че след яката разгрявка на петимата, в паузата до избухването на Ministry този, който беше решил да чака на една от опашките за бира трябваше да отдели повечко от времето си. Време, през което цветовата гама от прожекторите преля в мрачни синьо-зелени нюанси, електронни звуци запълниха пространството с басовете си, а металните прегради като от полицейски кордон на сцената явно намекваха, че нещо се готви. Едва ли ставаше дума за концерт на King Diamond или Alice Cooper обаче. И ей така, почти като блицкрийг ни връхлетя избухването на Ministry - мощно, шумно, зрелищно, зло... Колкото си искаш. Визията на групата с изцяло живи музиканти бе помитаща. Това включваше и отговорник за стабилното електронно присъствие в аудио картината. Също толкова зрелищност и въздействие притежаваха и видео материалите, прожектирани на стената зад групата. След като избухнаха, шестимата недружелюбни люде захапаха и продължиха да мачкат и мачкат до самия край, който те самите положиха с разпарчедосаната си обработка на класиката What A Wonderful World, някъде около два часа по-късно. Тези мрежести прегради на сцената с беснеещите между тях музиканти бяха едната страна на нещата. Другата бе самият министър Al Jourgensen със стойката си за микрофон - грамаден кокалест кръст с рога и дяволи - последен писък на техниката. Черно сакце, тъмни цайси, расти и много, много мощ - това бяха част от качествата и инвентара на главния мозък. Голяма част от омразата тази вечер бе канализирана в посока George Bush - отиващия си недолюбен президент на Америка. За човек, неинтересуващ се от политика, може би повече интерес е представлявало брутално точното звучене на песните спрямо студийния оригинал - едно крясъците и ревовете, примесени със семпли от речи, друго аудио обвивката на неслучайни музиканти от групи като Static-X, Prong и Revolting Cocks.

Изключвайки закриващия кавър, нямаше грам почивка за Ministry - никакви спокойни пасажи, разпявки с публиката, усмивки и прочее разсейващи подробности. Малко като при Slayer ама... някак си много тежко. Нямаше реге.

Това в общи линии е основното по въпроса. Дните на Ministry като действащ проект на Al Jourgensen изтичат, но такива личности като него не признават пенсионни фондове и господинът от кубински произход ще продължи да сипва пипер и олово чрез собствения си лейбъл 13th Planet Records и останалите си проекти като Revolting Cocks например.
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: It is much easier to be critical than to be correct.
Benjamin Disraclio