LIVE REPORT

Credit to the Nation
Collapso, La Muchedumbre, Crowfish, Tea Break, Jaya The Cat, Artery

Голям кеф е да се измъкнеш от монотонната отрова на мегаполиса за двайсетина часа бунт и полет. Айде, БДЖ, кур за мръсотия, злободневие и досада, трип към Пловдив, после обратно и два от четирите концерта Credit to the Nation.

Тази година хората от Строежа бутнаха скоростния лост на настроението на последна предавка и за три дни, в три града родните фенове на алтернативния от мейнстрийм-дъвката звук имаха шанса да подскачат с музиката на Jaya The Cat, Crowfish, Artery, Wickeda, Tea Break, Collapso, La Muchedumbre и Mental Architects.

Пловдив. Смрад, цигани и чалга във влака. Пъзела обаче даде хлад и бира. Хоп, ето ги и нашите момчета от Artery. Естествено, че трябваше да има хапване и пийване, защото лайвът няма как да мине без танци, пот и пого. „Много си побелял, бе”, отбеляза Мена като излязохме на светло. Ми, какво, аз се кефя, че след няколко години ще приличам на Willie Nelson. „А, като спомена Уили Нелсън, него го видяхме в Амстердам заедно със Снууп Дог. Бяха се напушили като животни”, продължава китариста. А междувременно бяхме стигнали до заведение на границата между новата и старата част на града и окупирахме две големи маси. Бири. Ракия. Импровизирано интервю. И много наздравици, между които Мената (който и се изяви като основен говорител на бандата за деня) спомена, че „догодина, на 22 август, правим 20 години на групата. Ще има специално издание, песни за даунлоуд. Ама диска смятаме да е по- елементарен, който хората да си купят за малко пари.” Ето ти новина! Да де, ама не само мен ме гложди идеята за старите албуми, които отдавна се въргалят само в личните колекции на няколкостотин избрани почитатели на бандата. „Ми, няма да ги преиздаваме. Има достатъчно нов материал, по който да работим”. Кофти. Ше караме на мр3-ки и усмивки от старите ленти.

Междувременно Янко разясняваше пред телефона на Боби за турнето във Франция и Швейцария на акустичния си дует с Кемала. Ако не сте ги чули, пичовете имат майспейс. И още концерти ще изнасят.

Като казахме концерти, този в Пъзела беше първият на Artery в пълен състав в България от есента на 2005г. Бая време. Но формата не е изгубена. И нормално, нали в Холандия си свирят редовно, „имаме страшно яки фенове. Има хора, които идват на всеки концерт.” Дум! Дум! И започна Me And You. Да, за двата си концерта черноморските холандци изсвириха почти целия си последен албум Art of Bleeding. А публиката в пловдивския клуб, макар и надали да имаше сто човека, беше така всеотдайна, колкото всъщност всеки път. Зрителите бяха доволно подгряти от победителите в конкурса Jack Daniel’s Battle Of The Bands Collapso и варненските лидери Crowfish, които наживо наистина са адски добри и предлагат любопитната си музика с жар и плам. А когато на сцената се качиха четиримата хедлайнери, клубът сякаш избухна и за минути навсякъде се покри с мокри, хлъзгави тела и коси, а влажността на въздуха в тясното помещение достигна нивото на Амазонска крайблатна поляна.

За който не знае какво е концерт на Artery, накратко: здрави резачки, супер озвучаване, усмивки, бири, алкохол, подскоци и танци, бесните рифове на Electricity и танците на Take It From Me, поздрави от близко и далечно минало, жици и бузуки. И тълпа щастливи фенове. Толкова щастливи, че заразиха и групата и я придумаха с викове да изсвири признанието „Аз съм прасе, но не мога да изхрача свойте грехове”. Явно опасенията на Хуби и Мената, че след концерта на Kiss няма да могат да изкарат глас бяха неоснователни (картинката с шляещия се из Пловдив Мена с бурканче мед и лъжичка в ръка няма да я забравя скоро). Пяха, крещяха и вдигаха градуса с всеки следващ артериален удар. Е, алкохола също помогна, де. А в дъното Шиваров доволен продаваше готините тениски на стабилно заредения мърчъндайз щанд.

Няма как, към 10 и нещо момчетата изстреляха последни две парчета, отдъхнаха и се приготвиха за шоуто на приятелите си от Jaya The Cat, които свиреха същата вечер в съседния клуб (и където ние не отидохме). Наздраве, чао, до утре! И се понесохме към среща с приятели, бира и билярд за отмара. И път обратно към София, където на следващата вечер ни връхлетя още по-голям купон, с богат списък музиканти и десетки приятели от близо и далеч.

Да, вечерта на 18 май клуб 4 КМ подслони здраво ска-пънк-метъл парти, стотици литри бира и над 600 подивели младежи. Реда на излизане, за протокола – La Muchedumbre (ска-чане половин час, добро подгряване, чао, следващите); Crowfish (които както и предишната вечер бяха страхотни, а и любими на голяма част от дошлите.); сърбите от Tea Break (тук леко втвърдяване, здраво представяне, меллето се завихри по-яко и над 40 минути тълпа, музика, банда, всичко се сля в хомогенна маса от яко настроение)... Но първият истински хедлайнър за мен и хората, които посетиха концерта, бяха Уикеда.

Момчетата се изправиха много бързо след кражбата, а вдъхновени й посветиха песен и забиха с толкова хъс и настроение, че дори и кибиците отстрани се разподскачаха и развикаха въодушевено. Ерол и компания знаят как се прави весело, купонът директно струи от тях и заразява бронебойно с добро настроение. Умеят го и сцената им отива. Изпратени след напълно заслужените аплодисменти и викове за бис, Уикеда оставиха манежа на другото голямо име.

Jaya The Cat направиха кратък саундчек и за нула време отново поведоха купона напред и нагоре (в стейдж сърфинг, подскоци, песни и танци). Оказа се, че много хора познават добре музиката на холандците и не спряха да се кефят от сърце. Супер, поредната голяма червена точка за събитието. В края на сета на бандата хората вече бяха така уморени, че се мотаеха напред-назад пред залата за глътка бира/вода/въздух, презареждане на батериите и изпразване на бъбречни чувства.


И малко преди полунощ Artery изпъплиха на сцената, видимо по-ухилени и по-пияни от предишната вечер, с още по-продрани гласни струни („Човече, днес съвсем ми падна гласа, не знам как ше е”). И отново. Поздрав, риф и ... Вълна от електричество по публиката й подейства като същата такава на Франкенщайн преди 300 години. Юмруци, коси и крака се запремятаха във въздуха сред виелица от викове и поздрави. Отново прозвуча почти целия Art Of Bleeding, отново си спомнихме (на два пъти) за дебюта Луди Работи, отново признахме „Танцувам и пея, обичам да живея...”, а блясъка в очите на приятелите наоколо говореше красноречиво колко и дали се кефят. И не само те. Тази вечер изпълнението на Take It From Me беше белязано от крясъците на френетично дивеещия покрай четиримата от Artery Шута, който изрева припева достойно за хардкор бичкия. Натам всичко преля в бесен балкански метъл полет, обещания за нови срещи, автърпарти в Строежа, и кой откъдето... До следващата вечер, когато циркът се пренесе във Варна, но за там не мога да говоря, тъй като ежедневието протегна ръка и понеделнишки ме запрати в офиса.

Специални благодарности на Мартин от Строежа, на групите и на портала mysound.bg
Снимки - Боби; галерия на Строежа
коментари [4] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Най-лошото на хубавото му е, че то, хубавото, е можело да стане и по-хубаво.
Емил Симеонов (поет)