LIVE REPORT

Ill Nino
Stronger than all...

Какво е необходимо за да се осъществи един концерт? Особено за концерта на голяма, уникална и световно наложила се нео метъл банда като Ill Nino?

В събота на 23 юни разбрах отговора на тези въпроси.

Отговорът е – Желание.

Момчетата от групата заедно с техниците и екипа си ни демонстрираха точно какво значи това. Не просто желание нещо да се случи, докато висиш безучастно отстрани. Не просто предъвкване на стари клишета, колко си “за метъла” и какъв страшен фен си.

Желанието означава зверска работа и целенасоченост, никакви компромиси, особено със себе си. Означава адска воля и всеотдайност за идеята. Може и да звучи фанатично, но в крайна сметка когато наистина искаш да постигнеш нещо, си малко или много фанатик. Което е и смисъла на думата фен.

Именно това желание и воля у всички членове на групата и особено у непоколебимия им мениджър – барабаниста им Дейв Чавари, спаси концерта. Въпреки безсмислените проблеми, създадени от отвратителната “организация” на шоуто. Не мога да намеря достатъчно лоши думи, за да опиша цирка, който представляваше така нареченото “промотиране”, така нареченият “мениджмънт”, който по необясними причини за мен, сякаш се опитваше да провали концерта. Никаква нормална човешка логика, била тя относно бизнес или от чиста фенщина, не може да обясни, защо хора които влагат парите си в подобно мероприятие, правят всичко възможно да ги изгубят!

Организацията на такова грандиозно нещо въобще не е проста работа – но все пак има основни правила, които ако се спазват и не се случат непредвидени проблеми, едно шоу може да бъде осъществено.

Та на въпроса.

Проблемите за групата на границата няма да ги коментирам, те станаха вече традиция – добре, че Vader поне на третия път ги пуснаха без особено забавяне. Всичко започна, когато групата пристигна в залата – някъде около 17,30. От нещата, които момчетата бяха представили като минимум за осъществяване на един истински, добре издържан концерт, имаше обезпечени 20%. Нямаше достатъчно техника, канали, миксери и други неща, които е безсмислено да изреждам тук, но без които не може.

При това положение Ill Nino бяха в пълното си право да си тръгнат. Можеха да вдигнат рамене, както им вдигаха на тях, да си вземат парите, и да оставят организатора, и всички, които бяхме чакали малко или много този концерт, да сърбат супата, както се изразяваше един наш футболист.

Но щяха да разочароват и феновете си. А феновете за тях бяха истинската причина да дойдат тук, истинският повод да свирят. И, както си пролича, дори и да изтърпят цялия куп боклуци, простотии и проблеми, които им бяха създадени.

В 8 и малко беше доставена някаква част от необходимата техника. Малко по малко нещата започнаха да се изглаждат – започнаха проби на инструментите – до момента в който се оказа че отново не достига нещо. Този път кабели. И организацията пак умря. Един техник от екипа на бандата започна да мята разни неща по сцената – явно и на тях им идваше в повече подобна селяния, подобна убийствена некадърност.

Тук е момента да ви светна набързо за хубавото настроение на загряващите групи. След като многократно бяхме предупредени от озвучителите, че нито за She Was Asking For It, нито за Пропаганда ще има време и техника, ние почти бяхме изгубили надежда. В крайна сметка поне се надявахме, че ще има въобще концерт. Малко по-късно човек от организаторите ни събра като купчина излишни навлеци и ни обясни набързо да оставим всяка идея за свирене. Тъкмо докато ни освобождаваше от безплатните ни услуги по подгряването, наблизо мина Дейв Чавари.

“Без съпорт банди Ill Nino няма да свирят” каза безпрекословно едрият мениджър и след няколко секунди мълчание наоколо екнаха ръкопляскания от всички нас, които чакахме скромните няколко минути на такова голямо шоу, като най-звездните моменти в кариерата си, и за които подобен провал е голямо разочарование. “Знаем какво е да си съпорт банда и никога няма да отнемем възможността на които и да е музиканти да не свирят” допълни Дейв, с което повиши градуса на еуфорията.

Междувременно часовниците вече бяха навъртели ЕДИНАЙСЕТ. Отвън се чуваха зверски ревове на разочарованите фенове, които с право се нервираха. С намесата на техниците на Ill Nino последните проблеми с озвучаването явно някак бяха разрешени. Дейв прекрати последният опит на организаторите да се отърват от съпорт бандите. “В момента аз движа шоуто – ние сме прецаканите, така че аз поемем оттук нататък!. Правим 15 минутен чек на Ill Nino и вратите се отварят. Докато публиката влиза – нареждате инструментите и по десет минути на всяка подгряваща банда”. Не се забавихме много – метнахме се като тигри върху нещата си. Дори един от техниците на I.N. дойде и ни помогна – за първи път виждам нещо подобно – на място на повредилото се рамо на една от стойките ни за барабани, той донесе едно тяхно, като се пошегува, че е добре да си го получи обратно после...

И после ударихме. Няма да ви описвам нашето участие – ако има впечатлени, те ще разказват.

След това излязоха Ill Nino и нататък помня само как скочих в публиката и се размазах от скачане и крещене. Въпреки скапаният звук, въпреки закъснението, публиката полудя, всичко беше едно истинско ударно шоу на нео метъл чудовища – неистово дране и пого, абсолютно синхронно скачане, предизвикало предполагам сериозни трусове в Студентски град...

Не знам какви са причините за неизпълнението на условията на групата. Не знам какво трябва да се направи, за да спрат тези безсмислени опити на хора и фирми, които явно нищо не разбират от организация и осъществяване на толкова сериозни продукции. В България явно има доказани фирми, които могат да бъдат промоутъри и такива, които не се справят. Но един такъв провален концерт е удар върху труда на всички – и на тези музикални компании, чиито фестивали и шоута са успешни, и на имиджа ни като мястото с най-яката публика, и върху желанието на феновете, и особено върху хората, които наистина ВЪРШАТ РАБОТА.

Благодаря на всички, които наистина горяха за това шоу – наистина голeмите и като хора, и като музиканти Ill Nino и екипа им, озвучителите и техниците от българска страна, които направиха чудеса от храброст, за да компенсират липсата на основна концертна техника, както и на публиката, която въпреки глупавото закъснение остана желязна и стабилна – и както Ill Nino предизвикаха възхищение у нас, така ги вдъхнови и тя. На всички тях мога да кажа само – Респект!

Така се прави концерт. Така се постъпва когато си истински фен. Така се прави истински МЕТЪЛ. В него няма компромиси, както са казали великите Pantera. Иначе ще бъдеш като тези злополучни организатори, които Ill Nino поздравиха за последно със: You say – things will be the same...

...LiaaaaaaaaaaaaaaaaR!

Миро,
Пропаганда
коментари [1] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Нормалността не е нищо друго освен въпрос на консенсус. Ако много хора смятат нещо за правилно, това нещо в един момент става правилно.
д-р Игор ("Вероника решава да умре" - П. Коелю)