LIVE REPORT

Tangra Mega Rock Night: The Exploited, Ъпсурт & Торпедо от Ботунец, Harmful, Mondo Generator, Ebanizm, Бистришките баби

Арена vs. Музика

Хората от Тангра Мега Рок са луди. Не може в рамките на една година да докараш отвън имена, за които не сме си и мечтали, гарнирайки с адекватни имена от нашата си сцена, пишейки съвсем нови, този път красиво и подредено изписани страници в халваджийския тефтер на концертния живот у нас и да мислиш, че ей така ще ти се размине. Какъв по-удобен случай за частичен (засега) реванш от страна на кривата Фортуна от най-читавия лайв (а дали не си беше цял фест във феста, а?!) в 2007-та година… И като казвам читав, копеле, имам предвид 'здрав'. Въпреки всичко се получи. Получи се 'от-до', както казва любимият герой на Тодор Колев. Ако щеш вярвай на прегракналата ми клавиатура, но летвата е вдигната в посока гросмайсторлъка. Да се засяга който си ще. Ей ти го на и мойто репортаж:

Бистришките Баби feat. техните внучки имаха смелостта да излязат първи пред все още весело-недоверчивата публика, чудеща се дали офертата от циците на момите на входа - Жак+Кока (цвай ойро) - е за предпочитане пред бирата (ойро и 1/2). Забиха си парчетата – без дисторшън, но с онова, другото, дето леко ти настръхва вратът. Дълго време ще мине, преди Сульо&Пульо да осъзнаят, че фолклорът ни наистина е стойностно чудо, за разлика от силиконовите му издънки в новия век. Иди и виж всеки самоуважаващ себе си фестивал в скъпата ни нова майка Ойропа дали не вкарва тамошни етно/уърлд/фолк актове. Така трябва, щото е малко смешно и самоунизително да се хилиш идиотски на ‘Митра пере на реката’, а да се кълнеш в Roots на Sepultura (примерно). За следващия път си запиши: "Да спра да ланкам, щото съм там да слушам."

И йебанье си трябва обаче, копеле. Бабата и компания не бяха допуснати до афиша, тъй като някоя умна кратуна с оскъдни познания по етимология (т.е. беден каж’годе) реши, че Ebanizm е мръсна дума в разрез с установените норми на бизнеса. Е, не мина без попръжня за кокаколонизаторите, но пък всеки сам избира оръжието си. Важното е друго – пичовете забиват здраво и весело, раздавайки се как си требе, барабар с фийчърингите и кавърите. А превземането на така любимата на родния хедбенгър ниша, запълвана успешно нявгаж от Хиподил и Контрол е само въпрос на време (и още няколко химна от типа на Яденье и пиенье).

Част трета бе Mondo Generator и се сещаш, копеле, че е те тоя параграф ми е най-трудният за писане, тъй като не си бях дообърсал фенските лиги от срещата с Nick Oliveri преди два часа. Не знам колко народ разбраха колко яка група някак-си-там бе решила да се отбие и да ни порадва на мах. Ебати стегнатия сет, ебати кефа неземен! Празно нямаше, аз не спрях да джъмпя и прегракнах още по средата на сетa (докато ти предпочете да се бараш на седалките, льольо!). Адски ми е трудно да избера пикови моменти всред подборката от четир'тяхто им альбома, направо виж сетлиста в интервюто с Ник после, тъй като просто целият им лайв ми дойде свръх-специален. Дай, боже, пак! Айде да го ожълтим сега рипортя: по едно време от заформилото се пого връз мен кацна вокалчето на вече не толкова популярна наша група, започваща на ‘Д’ и завършваща на ‘2’. ‘Пич’, гушвам го аз, ‘ти знаеш ли изобщо коя е тази група?’ Младежта ме измери безмълвно с целия си блясък на звезден академик, па взе най-правилното решение и се юрна обратно на черешата, подобно на Хон-Гил-Дон.

И тъй като Harmful бяха съвсем ново име для скромната ми персона, се поотдръпнах така със снайпера по-назад и заслушах. Не разбирам чак толкоз от звук, но след първите 2-3 парчета сякаш се пооправиха малко нещата. А после си заковаха и нечовешките парчета тия. Пак се разденсих – сърце не трай, ей! Аз на хубавото лошо не мога да кажа, майка не дава... определено ще си попълня чинно 7-те пропуска. Който очакваше неинформирано Faith No More (като колегата Бареков в сутрешния блок, мухахаха, игнорантино, издъни се отново!), трябва да е останал с пръст нейде. Дано Billy Gould се задържи при тях и като продуцент, и като китарист, всички го заслужават. Силният проект – най-вече.

Ти като чу за Ъпсурт + Торпедо от Ботунец, как си го представи, копеле? Яко, нали? Аз по-яко и от теб, което май ми 'сложи шапката'. Е, опитаха се, но личеше неопитността на тримцата в тези специално води. Аз съм им фен, но няма да спестя конструктивната критика – в случая златното правило за всеки проект: ‘Повечко репетиции не са излишни никому.’ И уж щяха да са редки парчета, а те си изпълниха бест-оф-че направо. Приятната изненада бе Във главата имаш ако. Викторианското ми възпитание избирателно блокира осъзнаването на концепцията с топчетата гъзпапир, както и псувните към най-доброто хип-хоп комбо.bg. от страна на пуританите-пънкари (знам, че е оксиморон, чудех се дали ти знаеш).

Ахаааа, взеха да поусилват звука! Ей сега ще почне мазалото, мега-погото, кубинките, гребените, и целият онзи сетлист с гневни парчета, заклеймяващи Истаблишмънта и всичко анти. Ето, аааа The Exploited почват, няма такова пого просто, иииху!

В този момент правя грешката да забележа с периферното си зрение настойчиво светещия си джоб. Някой пуска всичкия ток на света през мен: имам над 30 пропуснати повиквания, поравно от майка ми, баща ми и приятелката ми. Те от своя страна са направили грешката да гледат вечерните емисии на инак заспалите ни медии, които един ден със сигурност ще пропуснат края на света, но не са пропуснали ЕКСКЛУЗИВНО и ПОДРОБНО да отразят кървавата изцепка на банда скинове, решили да вземат 15-те си минутки черна слава точно днес пред Универсиада, млатейки се злобно, жестоко и БЕЗСМИСЛЕНО с нарочени от тях пънкари. Потъвам в нощта с топка в стомаха, тъй като вместо да догледам концерта, ми се налага дълго да уверявам близките си, че не съм в болница, не съм даже и в полицията. Че съм жив и всъщност съм на най-читавия лайв през 2007-та година у нас...

Ваньо

Пристрастно или не, малцина наоколо организират концерти, в които да има частичка, голяма или малка, от онова, което търся и което е в основата на идеята ми за Rawk'n'Roll. С концерта си на 20 юни радио Тангра Мега Рок потвърди отново мястото си сред тези малцина. Когато в съседни дати хиляди български фенове с едното око зачеркват от листчето с детски мечти наред и на едро, а с другото сметкаджийски и със сбръчкано чело поглеждат в дрънчащата на кухо куче-касичка, ни става ясно горе-долу кой да очакваме да срещнем из публиката на концерт от рода на Tangra Mega Live-овете... Кой ли наистина? Още повече в сезона на летните фестивали, където баланса се нарушава крайно и трайно до края на жегите в полза на многосценните събития, до които най-често не се стига само с градския транспорт...

Признавам, еуфорията ми не дойде от големите букви на Exploited на плаката. Сигурно дори бих подредил бандите в обратен ред, ако съм готов да си ги гледам сам. Не ме вълнува нито несъстоятелната цензура от страна на Колата във връзка с името на Ebanizm, въпреки че са аверчета. Нито пък целия шум около боя пред залата, за който научих чак като се прибрах на 400км от хора, дето гледат новините в 8, но пък на концерт не стъпват. Едва ли по тия емисии са казали колко яко беше шоуто де. Нали има за снимане разхвърляни пластмасови бутилки от бира пред залата. Навярно са си ги чупили в главите, да ви го начукам в главите???

Аз си бях в моя филм, признавам. Предстоеше ми среща с Nick Oliveri, а от всичко останало винаги има кой друг да се впечатлява. Само трябва да си пуска системно телавизора в осъм. Веднага ви пропомням, че Nick е един от първите из партитата в Whitewater. Kyuss, Queens Of The Stone Age, Mondo Generator - все имената, дето бяха причината Rawk'n'Roll да се появи. Аз дори нямах конкретен въпрос към Nick, исках само да го видя и да му кажа мерси. Човекът дори не пожела да дръпне с нас. Но пък се получи страхотна атмосфера, в която ще имате шанс да се потопите и вие съвсем скоро, тъй като всичко си е прилежно документирано чрез голяма част от инструментите на модерния дигитален свят.

Бистришките баби и внучките им получиха своите аплодисменти в замяна на изпълнената "задача" - да въведат посъбралата се рехава, но достатъчна за приятен купон публика в музикалната обстановка. Митра пере на реката вече всеки знае кво е. Така че, благодарности на Стунджи и мацката, че първи вдигнаха шума около това местно, културно богатсвто, дето Юнеско оцени преди повечето от нас. Затова пък Тангра помогнаха да се намести представата в по-правилния й вид.

На сцената с Ebanizm излязоха и още двама олд скуул познайници - Шута (The Blood) и Сърмата, познат от масовите забави, но за повечето - най-вече от Skoda... С помощта на тези двамата, плюс баса от Mortal Remains и барабаните на Тошко Сепултурата, Ebanizm (в лицето на композитора Бъсти и харизматичния Бабата) наказаха! Наказаха веднъж с Whisky Bottle Blues, после с Ядене и Пиене, с Paint Colour Lines, с Лайна, с Жени и Вино (Шампанско и Сърми). Наказаха и с ултра тежкия си (емоционално и чисто физически) апокалиптичен дуум кавър на моторхедската класика Killed By Death! DIE MADAFAKA! DIE! Тука ми се изпълни една мечта, щото откак за пръв път чух тоя аранжимент на живо, ми се прииска колкото се може повече хора да го чуят и усетят. Точно както стана с Kyuss и останалите, което (ше се наложи да се повторя) доведе до появата на Rawk-a, нали!

Следващото едночасово сетче принадлежеше на Mondo Generator. Here We Come, Fuck Yeah, I'm Free!, I Never Sleep, Shawnette, So High, So Low, Open Up And Bleed For Me, 13th Floor (Tension) и т.н... Звукът, както и при Ebanizm, така и тук беше супер, танците се вихреха и Rex Everything не им остана длъжен! Представи перфектно себе си с помощта на новия си лайнъп, такъв какъвто го познаваме през всичките години досега. Има защо Josh Homme да тъжи, че са се поразделили... Много, много енергия! Шибаните 20 лева си заслужават дори само заради него... Толкоз от абзаца-кулминация.

Какво остава за Harmful - изобщо не очаквах толкова много! Толкова многообразие! Започнаха плахо с алтърнатива си и стигнаха дотам, че да се чудя, кое ме надъхва повече - присъствието им на сцена или опияняващата им пост-рок вакханалия. За група, на която бях чувал две леки песнички по радиото, определено успя да ме изненада наистина приятно и най-вече - да задържи темпото. За щастие...

От Ъпсурт обаче очаквах повече. Всичко супер с подбора на песните (напрайха Ако!), със саркастичното им ала-завързване на гащите поведение, с кухите лафове, дето сигурно минават за забавни някъде другаде, както и "оригиналната, забавна" идея с хвърлянето на рула тоалетна хартия. Като цяло - забавно беше, динамично, макар и леко бледо на фона на това, което се случи преди тях на същата тази сцена, хем имаха съпорт отзад от колоритния Паника и останалите от Торпедо от Ботунец. Само дето по мое мнение, забавните им, по пънкарски социално ангажирани, извикващи искрена усмивка песнички нещо не се вързаха с мрачните, иначе жестоки ниски и насечени Vendetta рифове. Не друго, ми танците ми не вървяха... Смятам, че това е доста показателно!

Живите легенди на пънка, както ги анонсираха ден и нощ по стрийма на radiotangra.com, забиха от раз с подобаващо поведение и запазиха нещата така до края. По-рано Уоти беше забелязан из погото, което по време на изпълнението на Exploited достигна най-високата си концентрация. Направо си беше меле. Джабала! Чухме известните им хитове и за финал, докато забиваха Sex & Violence, Nick и още един маняк, дето от моето място не разбрах кой е, включиха бек вокали. Даже една мацка излезе и покрещя Sex & Violence, която май видяхме в стаята на Mondo Generator по-рано, но гаранция няма. Заради разразилата се мизерият отвън, последнтие минути от изпълнението на пънкарите мина на пуснати лампи. Тва е... Информационната извадка тука не може да не бъде поне малко емоционално натоварена. Другия път всички да дойдете! Че пишем двойки и отсъствия в дневника на живота...

Мартин

Снимките от Тангра
коментари [18] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Неподкупното приятелство караше сърцето на принца да прелива от радост. Но щеше ли да съумее да бъде достоен за него?
"Рамзес - Синът на светлината" - Кристиян Жак