LIVE REPORT

Pain Of Salvation

Датата е 21 януари 2007. Часът наближава 5 сутринта, а аз току що слизам от автобуса София-Атина след около 12 часово пътуване. За пръв път съм в античния, близо 4-милионен град и изпитвам особени притеснения относно успешното ми оправяне с местната география. Разполагах единствено с адреса на хотела, за който имах ваучер и адреса на Underworld Club – крайната цел на пътешествието.

Купувайки една карта от гарата разбирам, че без да искам съм си подредил много удобно нещата – всичко ми е доста близко и няма да ми се налага да ползвам разните му градски транспорти, таксита и тем подобни обирджийства.

След кратка дрямка и дълга разходка из забележителностите на Атина, към 20:30 се занасям пред клуба, където по програма в 21:30 започва акустично шоу на Daniel Gildenlow и Johan Hallgren от шведските Pain Of Salvation по повод първия рожден ден на списание RockHard Greece. Блъсканицата на входа е уникална – има още какво да учим от братята гърци. Всичко това разбира се има своето обяснение – клубът събира около 300-400 души пряко сили, първи концерт е от новото турне, а от друга страна Pain Of Salvation не правят акустични концерти всеки ден! В крайна сметка около 100-150 души останаха навън, тъй като охраната спря пускането на хора в клуба от съображения за сигурност.

Хеле влязох някак си. Намерих си удобно място пред сцената, запалих цигара и зачаках началото на концерта. Към 22:15 се появиха издателите на RockHard Greece – двама пичове, на които за съжаление нищо не разбирах. Толкова ли не можаха на български някоя дума да научат бе мама му стара... Както и да е! Обясниха каквото трябваше да се обяснява и поканиха Daniel и Johan на сцената. Шведите грабнаха кухарките и за около час и четиридесет минути представиха нещо уникално! Всеки от нас е ходил по концерти и знае за какво става дума обикновено – групата излиза, забива предварително известен сет-лист, вкарва някакви лафчета към публиката между песните, накрая бисче и айде чао – кой от където е. Pain Of Salvation (ОК де, само двама от тях бяха!) обаче явно бяха забравили за тези неща и съвсем я удариха през просото. След задължителното "Добър вечер Атина! Вие сте супер!", Daniel заяви: "За тази вечер нямаме сет-лист. Ще импровизираме и ще свирим песните, които вие искате да чуете. ОК? Започваме с нещо, което нямахме никакво намерение да свирим, но Сакис (организатор на партито) ни каза, че не направим ли това парче тук, няма да можем да си тръгнем... И така – Winning A War" Следваха Oblivion Ocean, Disco Queen, Spitfall, Second Love, Chain Sling, Ending Theme, Ashes, Kingdom Of Loss, Undertow, Yellow Raven (кавър на Scorpions), още
няколко кавъра, чиито имена ми убягват, както и "детска песничка от седемдесетте" на шведски. Не си спомням точния ред на песните, със сигурност и пропускам някоя, но това няма никакво значение! Диалогът с публиката не биваше прекъсван дори по време на песните. Закачки, лафчета и т.н. колкото ти душа иска. И най-вече – правеха го истински, без грам поза или просто защото така трябва! Пичовете си изкарваха готино и искрено го споделяха с хората, дошли да ги гледат тази вечер! Публиката пък отговаряше с неспирното си пеене и мощни ръкопляскания между песните. По време на изпълнението на Ending Theme например Daniel се направи, че не помни текста на припева и покани една мацка от първия ред да се качи на сцената да го изпее с тях! Яко, а? По едно време китарата му нещо се скапа и докато я сменят Johan – китарист на Pain Of Salvation - изсвити unplugged версия на Seek & Destroy, при което гърците буквално полудяха.

По програма шоуто трябваше да продължи около 40 минути, но в крайна сметка го просрочиха с около час. Естествено сърдити нямаше.

След кратка почивка и преобличане музикантите раздаваха автографи и се снимаха с феновете си (мразя тази дума, но не се сещам за адекватен заместител в момента...) пред клуба в продължение на още около час, след което си заминаха... пеша!

В края на март и началото на април 2007 Pain Of Salvation ще изнесат още два концерта в Гърция – този път в пълен състав и с електрическите китарки. Мисля, че доста добре ще ми се отрази да ги гледам още веднъж...
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Be yourself. Everyone else is already taken.
Oscar Wilde