LIVE REPORT

Thrash Til Death: Napalm Death, Destruction, Mystic Circle, Past Redemption, Enthrallment, Claymore, Symbolic

Готино е да отидеш в Каварна и да усетиш фестивалната атмосфера, особено ако си бил там и преди. И така, веднага на следващия ден след концерта на Twisted Sister, Testament и Helloween предстоеше да се състои фестивалът Thrash Til Death с участието на Symbolic, Claymore, Enthrallment, Past Redemption, Mystic Circle, Destruction. И хедлайнери (ако се заслушате как звучи... ) Napalm Death. Каварна е малко градче и може да се
предположи, че всеки от местните жители е светнат за концертната проява вечерта. Близо до масово разпънатите палатки има едно до друго капанчета, множество скари с услужливи продавачи и продавачки, които ти предлагат кебапчета. Въпреки че началото беше обявено за 19:30, самото пускане в стадиона започна доста по-късно. А стадионът е прилежен, с малко седалки и хубава, поддържана трева. Личи си, че отношението на кмета на Каварна към подобни прояви е коренно противоположно от това на кмета на Варна... Постепенно теренът започна да се осейва с пластмасови чаши и бутилки. Уточнявам, че на входа не изземваха пластмасовите бутилки, които се носеха. На терена имаше пет, шест места, където се продаваше наливна бира или енергийни напитки, а опашки нямаше. Започна да се смрачава, а не изглеждаше като да започва фестивалът. И предвид удобната и предразполагаща мека настилка, много хора изпоналягаха. Народът постепенно прииждаше, но бил далеч по-малко отколкото предната вечер. Сред посетителите имаше всякакви образи - предимно черноризи представители на метъл братството, но и местни юноши или старци, както и средностатистически граждани на републиката. Мернаха се и лица, старателно обрисувани с черно бял corpse paint. В крайна сметка се събраха повечко хора отколкото на The Cult - около 1000, може би.

Приятно впечатление ми направи това, че въпреки закъснялото с около час начало, с излизането си вокалът на варненците Symbolic изреди всички обявени предварително групи, с което стана ясно, че те до една ще свирят и няма да има преебани.

Вечерта откриха именно Symbolic, които забиха доста приятни и стегнати дет откоси с малко техничарски уклон. Завършиха с кавър на Heartwork на Carcass. След тях излязоха Claymore, които се придържаха към високоскоростния, шумен блек/дет/грайнд с доста гърлени вокали в ниския спектър. Като цяло останах с впечатлението за монотонен шум, а клавирите ги дочувах единствено в редките моменти, когато китарата замлъкваше. Под 'китара' имам в предвил непрестанното скорострелно стържене. Последваха плевенчаните Enthrallment, които залагаха на олдскуул дет метъл. И те не успяха да приковат вниманието ми, а из редиците умората и алкохолната опияненост взеха да си казват думата. Навсякъде по терена, на равни интервали, имаше изпоналягали и изпозаспали тела. Дигнах се, за да видя част от изпълнението на Past Redemption, които от няколкото им участия, които съм гледал в София, са оставили приятно впечатление в мен със сценично поведение и стегнат дет/грайнд. Този път микрофонът държеше Киро от Hyperborea, който явно временно заместваше оригиналният вокал на Past Redemption [бел. авт. - то се оказва, че въпросният вокал съвсем трайно вече не е във групата...]. Който пък страшно ми прилича на лошия върколак от първия Underworld... Но това е една друга тема.

Дотук приключиха участието си родните групи и след поредната кратка пауза, на сцената се появи снажният гологлав фронтмен на Mystic Circle, с големия си бас. Откъм имидж тука вече имаше целенасочено придържане към черния цвят понеже и стилът си беше сатанински блек метъл. Имаше и въпрос към публиката: 'Do you believe in god?' Триото заби стабилно, а хубавото при тях беше визуалният ефект, който се получаваше от водещия се от вятъра пушек, оцветен от цветните прожектори. Директно като в един същински ад. На заден фон беше разпънат средно голям трансперант с логото на групата и една обърната пентаграма, които също бяха обект на повеите на вятъра.

Предпоследни по ред за вечерта бяха Destruction. Траш до дупка и това е. Микрофоните на сцената бяха вече три и стабилният Schmier свободно щъкаше между тях с вече наистина огромния си бас. Групата определено се кефеше, че отново свири в България, жалко само, че публиката беше уморена и предимно статична. А се изредиха класика като Nailed To The Cross, Mad Butcher и др. такива.

Destruction се сбогуваха сърдечно с публиката и настъпи поредната краткотрайна пауза. Интересното е, че нямаше смяна на копмплекти барабани или продължителни саундчеци. А звукът беше повече от 'на ниво'. Предстояха сполучливо избраните за хедлайнери Napalm Death. А защо сполучливо ли?... Ооо, четете, то предстои. Постепенно някои от членовете на групата започнаха да излизат - Shane Embury с бухналата си прическа си разцъка баса. Един качулат пичага, който може би беше Mitch Harris пое китарата, а отзад Danny Herrera си налагаше барабаните. И по едно време излезе Barney и се раздивя, пълен с енергия, както и останалите. Като го отвори онова гърло... Заедно с бесните набивки на барабаниста, който не позволяваше темпото да падне кой знае колко. Mitch освен непрестанното издевателство над струните, от време на време се включваше с луди истерични крясъци. И остана шум да искаш. Обаче Napalm Death нееднократно са доказвали, че могат да владеят шума и да правят нещо повече от него. Фронтменът не се спря, ти казвам. Всякакви феерични движения с ръце и крака. А между паузите със спокоен глас и чист британски акцент си говореше с публиката, благодареше, представяше песните. Групата стоеше толкова добре на сцената, че на моменти ти става ясно откъде тръгва цялата тая работа.

Песните представляваха разходка из цялото творчество на Napalm Death, а нека вметнем, че то хич не е малко. Дебютът е от 87-ма. И до този момент името Napalm Death е стабилно. Ихаааа. А много интересно беше да гледаш как Danny Herrera, скрит зад барабаните налага здраво и шари непрестанно с двойните си каси. Може да се каже, че това беше достоен заместител на известния Raymond Herrera, който аха, аха да гледаме това лято. Сред песните имаше няколко от предходния The Code Is Red... Long Live The Code, кавър на някаква италиянска хардкор банда, която след преброяване Barnеy установи, че я знаят само двама, трима. Имаше песен отправена към Bush и Tony Blair, придружена с благи псувни от страна на Barney и публиката. Четиримата изпълниха и две песни от излизащия след по-малко от две седмици (той ще е илзялъл като четете това, де ) нов албум Smear Campaign. Закриващата песен беше, като че ли дълго очакваната едноименна от дебюта Scum. То по време на цялото изпълнение англичаните не се спряха, та какво да кажем за тази песен. С тези олдскуул набивки, характерни за Napalm Death и Cannibal Corpse. Като че ли това беше всичко, но групата се върна за още няколко изпълнения, които хич не дойдоха зле. А накрая след като почти не оставиха непочетен албум от дискографията си, Napalm Death ни довършиха с няколко от тия 10,15,20 секундните си изповръщания.

След концерта останалото е кебапчета, сън, пътувания и кой как се оправи. Друга тема.
коментари [2] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: За хубавата вест няма неподходящ момент.
Вик Трентън ("Куджо" - Стивън Кинг)