LIVE REPORT

Catamenia (The Revenge Project, Winterhorde)

Определено Most Of Evil Music заявяват сериозно участие в промоутърския бизнес на България, с имена от метъл сцената, може би непознати за масовия слушател, но със стабилна база фенове сред ценителите на метъл музиката. Всичко започна преди две години с концерт на поляците Vader, минахме през настоящите герои преди една зима, видяхме и King Diamond и ето, че сега, отново по покана на компанията, видяхме финландските блек величия за втори път.
След отвратителното озвучаване на първия концерт на Catamenia, сега феновете логично се притесняваха за качеството на звука. От организаторите обещаха качествен такъв, осигурен от Dynacord и наистина спазиха обещанието.

След около едночасово закъснение (станало вече традиция за концертите в България), на сцената един по един се появиха членовете на родната гордост The Revenge Project. Стегнат сет, силно сценично поведение, здрава свирня, техничен, мрачен и силен (и оригинален) дет метъл, уважение от страна на публиката – неща, които сме свикнали да виждаме на концертите на бургазлиите. Представени бяха две песни от предстоящия албум, които в никакъв случай няма да разочароват феновете на The Dawn Of Nothingness. Sunrise Is Black за начало, Anger To Dwell за край. След трийсетина минути кеф, куфеене и викове, групата слезе от сцената, за да отстъпи място на първите гости за вечерта – Winterhorde от Израел. Отдавна съм загубил интерес към по-олдскуул блек метъл бандите. А евреите показха точно такава музика. И ме смразиха. Абсолютно удоволствие беше да потънеш в дългите, мрачни, студени композиции на групата. Запомних си имена на песните, за да потърся и албума в близко бъдеще. Mother's Blood, I Am Sin, Hate Parade... силен и въздействащ блек метъл. Клавирът се включваше рядко, без да дразни, рифовете и пилежите бяха олдскуул трясък, допълващ назъбената атмосфера на музиката, а вокалистът изливаше лириките ту със страхотно квичене а ла Dani Filth, ту в плътен и мощен, гърлен рев. Заслужени овации, след около 45-минутното изпълнение и нова почивка за наливане на нова бира и изливане на старата.

Catamenia излязоха на сцената без излишно суетене и директно ни поведоха в данданията на Morning Crimson. Скоростно, една след друга последваха Tuhat Vuotta, Eskhata, The Day When The Sun Faded Away, Location: COLD, кавърите по W.A.S.P. и Satyricon – съответно I Wanna Be Somebody и Fuel Fоr Hatred, както и химновата Verikansa. Впечатление направи липсата на клавир. А няколко дни по-късно стана ясно, че клавиристът Tero Nevala е напуснал групата. Между песните Olli Mustonen намери време да сподели, че второто посещение на бандата е удоволствие за него, но почти нямаше други коментари от сцената. А и като се замислим, нямаше чак пък пред кого толкова да се говори – в полупразното читалище Средец я имаше, я не 200 човека. И така, след 8 песни и около 40 минутен сет финландците слязоха от сцената, а лампите в 'залата' светнаха, докато техниците започваха да събират кабелаж и такелаж пред втрещените ни погледи. Да, нямаше бис, нямаше продължение, единствено извинение от страна на възрастен господин, че "ако искаме още рок концерти, сега трябва да спрем". В десет и нещо. Добре, спряхме. Следващият път – на концерт на Цеца, тя поне бичи до 1 през нощта. Остава да гадаем за вината за краткото шоу – дали е заради слабата посещаемост (съмнявам се), заради уговорка с общината, която не желае метъляги по центъра до късно (доста вероятно) или просто сигнал на стресирани съседи (не е изключено). Да се надяваме, че за предстоящия концерт на поляците Vader на 12 декември, на същото място, времетраенето, ще е поне колкото на първия им концерт у нас. А на всички, които бяхме на 11 октомври в Средец – наздраве и доскоро!
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Някой друг трябва да плати сметката, ние не сме си поръчвали такъв живот.
Батето