LIVE REPORT

Red Sparowes

Концертът на Red Sparowes по програма трябваше да е в зала (Kranhalle @ Feierwerk, Мюнхен), в която не бях ходила досега. Оказа се част от един комплекс леко на майна си райна, в центъра на индустриалната зона. Едва ли по-добре би могъл да се настрои човек. Наоколо пусто, тъмно и мъртво. Мястото бързо го намерих. Обаче преди да попаднеш в залата, се минаваше през доста фиьешън бар с кърваво червени тапицерии (хехе). Подгряващата група, разбира се, започна със закъснение (кой го разправяше онова с точността на немците?!) - The Nine. Ами ако зависеше от мен, бих ги пратила да се преквалифицират. Толкова за тях.

Red Sparowes се качиха на сцената чак към 22 часа. Какво да ви кажа - хора на изкуството. Ако отбележа, че изглеждаха небрежно, бих им направила комплимент, ама това са маловажни подробности. Съвсем скоро зазвуча откриващия залп на Buildings Began To Stretch Wide Across The Sky And The Air Filled With A Reddish Glow и на големия екран, зад групата, се появиха очертанията на като че ли танцуващи небостъргачи, огрявани от първите слънчеви лъчи. Пътешествието започна. Заедно с повествователните, разрушителни инструментали, Red Sparowes използваха през цялото време и визуални ефекти, които определено добавяха един много особен пласт към ритуалното усещане. От време на време се дочуваха нежните отгласи на врабчета, на екрана се сменяха бързо прескачащи, монохромни цветове. Всяко едно от изсвирените парчета се разгръщаше като движеща се част от една особена апокалиптична история. Появяваха се картини на празни пейзажи, срутващи се сгради, смърт. Атмосферата беше също толкова опустошителна, колкото и самите заглавия. Образите на белия екран и музиката се превръщаха в единно цяло.

Китаристът Josh Graham, който между другото е отговорен за цялата визия около Neurosis, много умело беше подбрал арсенала си от идеи, обвързвайки ги с музиката и изцяло концепуталното настроение. Превключваше подготвените кратки филмчета за всяко следващо парче. Може би всеки реагираше по свой си начин без да се замисля в дадения момент. По едно време се улових на мисъл, която не ме беше преследвала вече няколко години, наизкачаха ужасяващи картини... и всичко това на фона на Our Happiest Days Slowly Began To Turn Into Dust и силуета на бягащ човек, който едва успява да стигне до една светеща врата и да изчезне зад нея (това вече на екрана); тази секвенция се връщаше отново и отново. На живо всичко звучи доста по-хомогенно, мощно, а отделните интерлюдии само печелят от моментните импровизации. Излишно е да споменавам, че всеки един от музикантите беше на впечатляващо ниво, играейки си с табутата кой инструмент за какво служи и как се свири на него, специално Josh Graham (съзнателно или не) показваше умения като за по учебник! За Unaware And Alone... и The Sixth Extinction... на сцената беше домъкнат pedal steel, на който се изяваваше басиста Greg Burns. Red Sparowes изсвириха и две нови парчета от предстоящия им албум, който е вече записан и ще излезе по някое време есента. От това, което
чух, май ще гърмят нечии глави. Разбира се не мога да бъда сигурна, че така ще звучи целия материал, но Red Sparowes определено се задържаха повече в минорните тоналности, китарните колажи бяха по-плътни, а композициите по-нелогични (?!). Вечерта завърши с The Sixth Extinction Crept Up Slowly Like The Sunlight Through The Shitters As We Looked Back In Regret, около 20 минутна композиция, която беше удар по всички сетива, свързани със съзнанието. The Sixth Extinction всъщност е термин в биологията, който визира настоящото измиране на живи организми на нашата планета, несравнима загуба с подобните явления преди хиляди и милиони години. Умишлено забавеното темпо и оловно стелещите се рифове разтърсваха из основи. След това като че ли безкрайно аутро Red Sparowes се отеглиха, но все пак успяхме да ги извикаме за още едно парче - A Brief Moment.... Когато дори светлините бяха угаснали, на екрана все още блещукаше "where are all the sparowes gone?"

Red Sparowes на живо спасяват и разрушават. Коагулират, изстрелват в небитието, отнасят, обсебват. Трипове на килограм. Как не ми се искаше всичко това да свърши. Излезнах от залата, студения въздух веднага се вряза в белите ми дробове, около мен огромни, голи и сиви сгради. Докато чаках на спирката за автобуса, видях пичовете от Red Sparowes да си мъкнат китарите и апаратурата към отсреща паркирания поочукан микробус Volkswagen.
коментари [4] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Ако съм куче, по-добре да умра!
група Окови