LIVE REPORT

Doomed Trinity: Cathedral, Electric Wizard & Grand Magus

Кучешки студ беше в началото на тази (без)паметна вечер, така че десетте минути от трамвая до залата (Backstage, Мюнхен) се взеха в свински тръс, кеф ми беше и защото преди това бяхме загрели по повод... св. Зарезан. Помещението все още беше полупразно, само около мърчандайз щанда се тълпяха първите ентусиасти. Тамън време за още 1-2 бири. Дзяпах като невидяла минаващите покрай мен фенове с тишърки на Om, Sleep (Dopesmoker), Kyuss... абсолютно нереално. Цялата зала също ми се струваше като преобразена - светлините, движещите се субекти, приятния леещ се блус за фон, кой знае откъде появилите се шарени постери... аве, просто всичко те подканваше и предразполагаше да изключиш напълно и да се отдадеш на сетивата си.

На сцената първи се качиха Grand Magus и времето не само че спря, но и се върна с няколко десетилетки назад. JB и компания адски радваха с абсолютното си олд скуул присъствие и наистина, в този момент, изглеждаше като нещо напълно естествено. Това се отнасяше и за разгорщената порция тежък, мръсен, но и мелодичен rawk, който поднесоха, с доооооста приятен Black Sabbath привкус. Класическите рифове наелектризирваха и влизаха директно под кожата, разтрисайки те от горе до долу, хехе. Гласът на JB (който просто обожавам!) отекваще с такъв интензитет, мощ, топлина и чистота, че нямаше как да не настръхнеш! Съвсем скоро, за мое искрено съжаление, колоритните шведи решиха, че е дошло време на следващите за тази вечер. Спомних си, че ме посъветваха да прослушам това онова на Electric Wizard преди концерта, което разбира се не направих, но в този случай и не съжалявах. Халоса ме истински армагедон, нито повече, нито по-малко. Добре, че стоях до една масичка и имаше къде да се подпра като тръгвах да залитам, без да знам вече в следствие на какво. Тежка, лепкава, обсебваща мъгла се стовари върху всички нас, психеделия, която изтръгва от теб последния усет за равновесие. Нищо чудно, че наоколо се забелязваха единствено огромни люлеещи се маси от коси, коси и пак коси. Странно как, но затвореше ли човек очи - хаос от цветове, звуци, миризми, отвореше ли очите отново - същото. След около 40 минути полуосъзната хипноза, Electric Wizard изчензаха backstage и ме оставиха бавно да се опомням от това, което току що бях изживяла.

След порядъчно време, присъщо за всеки хедлайнер, на сцената се появиха Catherdral! Аааааааааааааа! Ако трябва да опиша с една дума това, което последва - харизма!!! Само бях чувала за невероятно излъчване на Lee Dorrian, но въздействието, което установих върху себе си, беше просто необяснимо. Но за това по-късно. Самата идея, че сега предстоеше да се види и чуе Cathedral в действие, ме парализира. Звучаха парчета от последните 3 албума, но кой ти помни заглавия. Редуваха се химн след химн, плътен и моментално грабващ doom'n'roll отекваше и пулсираше непрестанно. Lee Dorrian се вживяваше пълнокръвно в ролята си на шаман и окултен проповедник, докато разиграваше мрачни, сюреалистични истории, които може би сам някога е изживял. Почти невъзможно беше да не следиш действията му, да се отнасяш с леко резкия му, но плътен глас... някъде към the garden of unearthly delights.

По едно време се освестих, чак към края, за да видя как мистър Dorrian се опитва да затегне кабела на микрифона около врата си, замръзвайки в позата на разпятието. И "завесата" след това падна...
коментари [3] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Няма правило, което да не може да се наруши заради красотата!
Бетовен /1770 - 1827/