LIVE REPORT

Cave In & Pelican

Стечение на обстоятелствата, щастлива случайност или може би музите - не знам, но 1 февруари беше един от най-щастливите ми дни от много време насам. Буквално в последния момент научих за концерта на тези задокеански гиганти (да се в калъфа!!!), които я се появят веднъж на 3-4 години в Европа, я не. Захвърляйки всичко, веднага се понесох за билет.

Малко след осем часа започнаха да се събират разни freaks пред и във клуба - New Backstage, Мюнхен. Когато влезнах останах шокирана от прекалено малобройната "публика" (не че е нещо необичайно), но в последствие се събраха около стотина души. Времето минаваше бавно, мноооого бавно, което се опитвах да запълня с така или иначе безсмислени small talks. Почти незабелязано четирима абсолютно обикновено изглеждащи момченца се качиха на сцената, грабнаха инструментите и... времето спря! Усещането още от първия момент беше обсебващо, най-малкото защото нямаше как да се сравни с нещо познато досега. Огромни, масивни потоци от атмосферични слъдж мелодии, които като че ли струяха от само себе си, изпълваха всичко наоколо, всяко едно свободно място. Като че ли и самите музиканти се разтваряха в целия този водовъртеж. В началото беше странно да се отчете липсата на микрофони, а и никой от групата не се стараеше особено да наруши тази тишина от звуци. Отделните парчета не бяха представени, пък и нямаше такaва необходимост след като всяко едно от тях толкова маркатно се врязваше в сетивата, че нямаше как да се обърка с друго. Сетът беше открит с Red Ran Amber, парче от последния албум The Fire In Our Throаts Will Beckon The Thaw, издаден от вездесъщите Hydra Head Records (който разбира се, тук се спира). Усещаше се електрическото напрежение във въздуха, всички стояха като в транс, а в следствие на безмилостния дисторшън пулса в ушите гърмеше. Последвалото Sirius донесе със себе си абсолютната психиделия и ауфтакта към впечатляващото Last Day Of Winter. Тук пичовете от Pelican вече сами не знаеха къде се намират. Ако всеки можеше да доведе китарата си до такова изнемогване... за първи път видях как се "свири" на китара с лък. [:wООt:] Не очаквах, че ще ни бъде поднесен такъв подарък като Autumn Into Summer - цяла музикална сага, с възможно най-живите и изразителни картини, момента, в който разбереш, че всички опиати за безсилни пред такива филми. Бомбата дойде с March Into The Sea. Ей тогава и аз се свлякох от мястото си, затворих очи и се понесох. Почти 12-минутна хипноза. Финно разтягащите се оловни нишки се сменяха с бесни екзалтации и цялостна еуфория, която, както по всичко личеше, изживяваха и самите музиканти, особено бясно носещия се по сцената китарист. Както незабелязано се появиха, така незабелязано и си тръгнаха. Pelican.

Cave In, да си призная, ми бяха непознати като звучене. Изненадата разбира се не закъсня. На сцената се появи цял сбирщайн чешити, които започнаха да вдигат забавни наздравици и да се наливат с нещо, което много приличаше на white russian. Добро начало си казах. Всичко, което последва, ми е трудно да го опиша с думи. Установих, че за неопитен слушател е много трудно да се разбере къде започва и свършва дадено парче и къде всъщност се импровизира. Това, което чух, наподобяваше много смахнат хибрид между Mastodon, Sunny Day Real Estate, Today Is The Day и... с думи прости и тях ги издава Hydra Head Records. Вокалите бяха доста разнообразни, както чисти от китариста, така и growl от басиста. Винаги, когато се появяваше дори и груба наченка на мелодия, всичко си идваше на местата и се зараждаше истински интензитет, в следващия момент се улавяш, че стоиш и слушаш с отвиснало чене. Няма да преувелича, ако кажа, че останах със смесени чуства след представянето на Cave In.

...дори не усетих как се прибрах удома. Легнах си, усещайки още дълго приятния тътен в ушите.
коментари [9] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Всички сме подлеци, но едни го знаем, а други не го знаем.
Тодор Станкушев