LIVE REPORT

Korn

В следващите редове няма да прочетете един обективен репортаж за концерта на KoЯn. Съжалявам, не мога. Наместо това ще прочетете как един фен на KoЯn изживя концерта и как остана доволен и как е над всякакви други мнения на обикновени наблюдатели (в моите очи ). Да почнем...

Имало ли е концерт, за който мислите от поне месец преди това, за който седмица преди неговото случване, всеки ден разменяте думи с приятели и се надъхвате взаимно? Концерт, в деня, на който се събуждате с мисълта за него? Концертът започва в 19:30, а вие 16:00 сте пред залата. Направо преминавам в първо лице. Ей така се чувствах аз. Преди самия концерт минах през всякакви състояния - от страх пред неизвестното до луда еуфория. Ха - 25 лева, а ти дават такава емоция... Усетих каква е магията да отидеш на коцнерт без да си имаш и представа кои точно песни от цялото си творчество ще изсвири групата. Това е - един концерт започва от чакането на концерта пред залата. Който не ме разбира - сори...

Влязохме с малко закъснение, за последната песен на Dreadlockz. Самият процес по влизането беше муден, не знам чия е вината, но може би е трябвало да почнат да пускат по-рано. Както и да е - аз бях отишъл за KoЯn, но ако подгряващата група беше важна за мен щях да съм много, много разочарован. Това, което видях от родните Dreadlockz беше добро сценично поведение и стегнато свирене. Студийните записи, които бях слушал не ми бяха направили кой знае какво впечатление - Deftones + KoЯn + Static-X и тва е. Но наживо си има някаква магия. Бясната част, в края на Sausaged ми се наби толкова яко в главата, че следващия ден си въртях и тая песен. Но... Наживо е друго. Успех на групата. Готвят албум. Да видим тогава.

После пауза. Студийна музика. Сцената се подготвя за KoЯn. И моментът. Прозвучало е някакво интро, което честно казано не помня. Самото интро е композирано от Jonathan Davis и няма да е част от предстоящия албум. Jonathan е обещал да го качи някъде в нета за сваляне. И... Here To Stay!!! Отварящата песен от предпоследния албум Untouchables. Няма какво да спорим - тази песен е супер подходяща за откриване на концерт. На припева Jonathan оставя публиката да изреве: 'All the fucked up feelings again!' Визията на групата... Jonathan с нещо като дълга пола, на която се мъдри емблемата на Adidas - вечните спонсори на групата. Стойката за микрофон, дело на големия Гигер. Расти... Но не толкова отличителни, колкото при Munky - там е вечната раста. Fieldy изненадва с дълга права коса и е облечен в бяло - свежо. А David Silveria зад барабаните вдъхва стабилност. И този луд сет от барабани. Както един приятел се изрази: 'Аве тоя как не се обърква какво да удари?' Head го няма... И в тази връзка да спомена, че звука не беше това, което разбирам под качествен. Трудно успявах да различа двете китари. А втори китарист имаше, но беше зад сцената - решение на KoЯn, което подкрепям на 100%. Не може някой нает сесиен китарист да заеме мястото на Head на сцената... След откриващата песен Jonathan демонстрира уникалния си речитативен стил със Twist - вокално доминираната композиция, откриваща втория албум на групата - Life Is Peachy /96 г./. Публиката отново е въвлечена в припяването. Сцената е аранжирана изцяло в духа на KoЯn, на всяка от наредените колони се мъдри обложката, на някой от албумите на групата. Залата е пълна, атмосферата - невероятна, но не и бясно дива - KoЯn не са точно такава група. Без пауза между песните, квартетът продължава с хитовете си - свежарски разчупената Got The Life, а после и не толкова разчупената, но доста популярна A.D.I.D.A.S. За публиката не знам, но аз полудявам от танци и ентусиазъм. Идва и първият от магическите моменти за мен - изпълнението на Dirty - последната песен от Issues /99 г./. Бавно темпо, лека меланхолия, незабравими вокали на Jonathan. Още сега да го кажа: в интернет дневника си точно след концерта в България, Jonathan пише: 'amazing shows amazing fans we are feeling the korn love like a motherfucka out here'. Толкова от мен за някви фантазии като 'сухарско изпълнение' и прочее. 'I just wanna laugh again'. Първа пауза. Говори не Jonathan, а Munky. Казва, че готвят нов албум и следващата песен ще е от него. Как да пресъздам какво чувствах, когато за пръв път слушам нова песен на любима група наживо... Впечатленията ми са за разчупен хит сингъл, подобен на Here To Stay, но по-алтернативно звучащ... Отново хит - Falling Away From Me с тези няколко незабравими редуващи се тонове, градящи атмосферата на песента. Говорете ми за техничност, говорете ми... Black Sabbath-ско начало и песен от Untouchables. Последната от албума - No One's There. Емоционално отнасяща. Магическо. Седиш и слушаш. Музика! Тогава не мислех в тази насока, но после осъзнах, че ми е било кофти за праволинейните хедбенгъри. Това е концерт на KoЯn! Това са KoЯn! И Did My Time от последния албум. С един от най-избухващите моменти в песен на KoЯn. На който се скача. Здраво! С feeling!!! Земи: I did my TIME !!!

Песента свършва и Jonathan се появява с гайда. Започва да извлича звуци от нея и това е един от моментите, в които лошия звук направо си прецака работата. Не успях да я чуя ясно и като хората тази гайда. След тази шотландска интерлюдия Shoots And Ladders продължава. Няма такава песен - с текст в стил детска игра онче, бонче, дама и т.н. И нещо по детски мрачно, урбанистично, прикрило се зад близкия ъгъл. Това е първият албум на KoЯn. Гениалният! Да, да, говорете ми за виртуозна техничност... Песента става бясно истерична към края. А край в пълния смисъл на думата няма, защото той прелива в едни двойни каси... Емблематични двойни каси. One, baby! На Metallica, директно от бясната част. Няма милост - Landmine has taken my sight!!!

И втора нова песен - пак обявена от китариста Munky. В песента китарно соло, на фона на което Jonathan пее... Търпение, скоро излиза албумът.

И вечният хит, емблематичната Freak On A Leash. Този хит, на който ако махнем 'хитовата' черупка остава една сама по себе си велика песен. Както и при явлението KoЯn. И когато куршумът от клипа полита бясно с крясъка 'GO' пак се скача докато Munky бичи тлъстия риф. Техничност... Говори ми...

Започва отнесеното и космическо 4U. Докато тече инструменталната част в началото, Jonathan на фона на музиката реди реч... Нищо не разбрах. После опитни англоговорящи приятели ми пресъздадоха, че е благодарил на публиката и е казал нещо от рода на, че трябва да се гордеем. Песента продължава с вокалните линии, а текстът е сякаш откровение на Jonathan към всички фенове на групата.

Вторият от много сполучливите кавъри - Another Brick In The Wall по Pink Floyd. Атмосферата: KoЯn + Pink Floyd... Втори магически момент - Munky свири солото... Циклещия риф като фон... Накрая песента завършва с напевите 'Goodbye' и групата слиза от сцената.

И се връща за бис. Емблематичното звънтене от палката и чинела на David. Емблематичното Arrrrre youuuuu readyyyyyy! И се почва! Лудницата. Бясно пого! Който може да стои статично на изпълнението на тази песен може би този 'репорт' му идва твърде дълъг и странен.

Somebody, Someone от Issues. Не почувствах много на тази песен. Не е от най-любимите ми. Но други са почувствали. Това е чудесно.

След нея и леко изтърканата покана на Jonathan Davis цялата публика да си вдигне ръцете и да изпоручи средни пръсти започва Y'All Want A Single от последния албум. Бясна история. FUCK THAT SHIT! Отново диво пого!!! И край. Сбогуване на групата с публиката. Мятане на перца и палки. После залата почва да се изпразва. Манията да наблюдаваш това...

И още нещо да си кажа. Аз се изкефих максимално на този концерт, който не му е харесало може само да ми завижда. Честно. Сигурно има недоволни я заради сценично поведение, я заради звука, я заради незнам си кво. Ето една фенска гледна точка, която споделям на 100%: 'Исках да видя KoЯn, те заслужават да са звезди'.
коментари [0] 
 

Ако искате да използвате нещо, правете го. Само споменавайте източника.
 
 
© 2003 Booze Project :: Prediction is very hard. Especially when it involves the future.
Yogi Berra